Черешовите води на българската танка - Национален конкурс за танка поезия

Концепцията за времето на Изток и Запад не е еднаква.

Западният човек вярва, че времето тече по права линия напред. От тази философска концепция за времето идва идеята за социалния прогрес.

На Изток, напротив, смятат времето за циклично явление – на Изток то не се движи по права линия, а има кръгов поток. Времето, в своето кръгово движение, покрива пространството и следователно може да бъде представено чрез картина. От това източно разбиране за времето идва живописното мислене на източните хора и метафоричният характер на писането и речта.

Разбирането за движението на времето се отразява и на различния подход към повествованието в поезията на Изтока и Запада. Тези разлики са особено видими в кратките форми като танка и хайку. Поради много ограниченото пространство от само 17 срички, линейното разказване в хайку не е предпочитаният метод, а по-скоро т.нар. „високо хайку“ обикновено е метафоричен израз.

В 31 срички на танка по-често е възможен линеен (дискурсивен) израз, но дори и в танка речта на поета най-често е живописна.

Разбирането за времето също бележи българската култура и то не е еднозначно.

Ако се върнем в далечната история и погледнем прочутото хайку на хан Омуртаг от 822 година:

Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.

ще видим в него две идеи, които бихме сметнали за типично японски: идеята за „себеотрицателност“ (антиегоизъм) и идеята за кръговото течение на времето.

Това хайку ни навежда на мисълта, че нашите предци, старите българи, са мислели доста подобно на японците и че тяхната култура е била доминирана от идеята за кръговия поток на времето.

По-нататъшното развитие на българската култура чрез кървава и насилствена християнизация сближава българската мисъл със западната.

Ако състезанията по танка и хайку са важни в днешната българска култура по някаква причина, то е и защото – за тези, които могат да ги четат – те показват, че в днешната българска танка и хайку поезия двете концепции за времето живеят паралелно: източната и западната.

От историята на културната мисъл на българите става ясно, че културният обмен чрез танка и хайку с Изтока е много по-важен, отколкото със Запада.

Това е така, защото източната мисъл лекува старите рани, които християнството нанесе на българската култура. Една от най-големите рани е разрушаването на колективното несъзнавано. Християнството, трябва да се каже ясно, извърши своеобразно културоубийство на старите култури (1) и ни лиши от колективното подсъзнание, в което властва езикът на символите.

Това ясно се вижда, когато сравняваме японски и западни хайку. В сравнение с японците, ние сме културно увредени, защото има голяма празнина в нашето подсъзнание.

Резонно е да се смята, че богатото културно наследство на българите, което е отразено в поезията чрез живописен език и мисъл, е съхранено до голяма степен благодарение на 500-годишната културна прекъснатост на християнството по време на османското владичество. Ако тази моя теза е вярна, тя потвърждава народната поговорка „всяко зло е за добро“.

Досега успяхме да надникнем в сърцето на българската култура с помощта на хайку поезията, която показва наличието на метафоричен език в около 30% от написаното хайку (На Запад, където няма културно прекъсване, този процент е близо до 0%, в Япония, разбира се, е много по-висок).

Но по принцип един западняк, който пише японска поезия, е с увреждания по отношение на японския си колега, защото западната култура го лишава от инструментите, достъпни за японски поет, който говори езика на символите. Един японски поет може да говори с камък, един западняк вече не може. Има само две лекарства: изучавайте японската култура и се учете от природата, върнете се към природата, научете отново нейния език.

*

Вторият национален конкурс „Черешовите води на българската танка” разкрива, че живописното мислене не е чуждо на българските поети на танка.

В танка поезията теренът е малко по-хлъзгав, отколкото в хайку, защото по-голямото пространство позволява линейно изразяване, така че много поети са привлечени да пишат танка по начина, по който пишат западна поезия. Този стил се разпознава по фрагментирания стих, защото поетът пише нещо и след това спира. След това добавя нещо и спира и така до петия ред. Понякога този метод може да бъде успешен, но в повечето случаи не е така.

Западната поезия често започва без идея, подхвърляйки думи, които сами ни идват, а след това чрез писането се търси идея. Танка и хайку не могат да се пишат така. И танка, и хайку са написани от идея. След това, когато имате идея, пишете, не преди това.

Оригиналният начин на писане на танка е, когато поетът вижда и записва два, по някакъв начин, свързани помежду си образа. Това е метод на съпоставяне (юкстапозиция), който опознахме чрез хайку. Съпоставянето изгражда „примитивна” метафора, основното изразно средство в японската поезия. Наричам я „примитивна“, защото е неизградена – поетът оставя два образа, които да се съпоставят, т.е. поетът не се намесва, читателят трябва сам да изгради асоциативни връзки.

Ето отличен пример от нашето състезание по танка:

На ливадата
са два буйни ата
без стремената.
Харесвам лебедовата
извита шия.

Ана Стянова

В тази танка виждаме картина на поляна с два необуздани коня. След това точка. Прекъсване. Само едно прекъсване. Танка (като хайку) има само едно прекъсване, освен ако поетичните причини не изискват друго. По принцип множеството прекъсвания нарушават фокуса на израза. Това прекъсване отваря асоциативно пространство, което свързва двете изображения.

Второто изображение е напълно различно и изглежда несвързано с първото изображение. Паузата е драматична. Как да разчетем такъв „нелогичен“ израз? Западняците следват логиката, но тук стих няма нищо общо с логиката. И логична ли е поезията? Може да мине за глупост в западния разчит. Все пак е класическа японска метафора – съпоставяне.

Виждам еротични алюзии в тази драматична танка.

И сега ето една западна метафора: два образа се преплитат, читателят ясно се въвежда в любовната тема.

Под черешата
с взори нагоре
ѝ се любувах,
а тя ме замеряше с погледи –
черни, узрели.

Александър Алекс. Дъбнишки

Мисля, че тези два примера на източна и западна метафора ясно показват естетическата сложност, пред която са изправени съдиите на състезанието. Отнася се както за танка, така и за хайку. Съдията трябва самият да е талантлив поет, вероятно опитен редактор и познавач на източната и западната естетика. Много трудна задача. Трудността на тази задача разкрива защо конкурсите за хайку и танка поезия много често не постигат резултатите, които човек би очаквал. А това са грижа за качество, изграждане на специфична културна политика, образование и популяризиране.

Тук трябва да кажа, че стилът на изразяване (западен или източен) не трябва да бъде решаващ критерий за поетическа оценка.

Това важи особено за българското състезание по танка, където виждаме двата стила или дори смесица. Някои поети, като Радка Миндова, изпращат и двете си танки във високо култивиран японски израз. Други, пример е Ана Стоянова, изпратиха една танка по западен, друга по източен стил. Третите писаха изключително в западен стил. Четвърто, чрез комбиниране на стилове. Има ли критерий, който да дава универсален ключ за оценка на това поетическо разнообразие?

Има. Трябва винаги да помним критериите, дадени от Мацуо Башьо за оценка на хайку. Същите важат и за танка. И това са само две:

1. поетична истина

2. метафоричност

Поетическата истина е условие sine qua non. Метафората (излишъкът от смисъл) определя стойността на стиха.

Колкото по-голям е излишъкът, толкова по-добра е танката (хайку).

Смятам, че вторият национален конкурс „Черешовите води на българската танка“, както и първият, оправда очакванията.

Поети, съдии и организатори заслужават всички похвали за свързването на векове, преодоляването на културните различия, изграждането на една много специфична българска култура – ​​култура, която може би е много по-българска, отколкото обикновеният читател би си помислил.

Може би подобни събития не трябва да се разглеждат само през призмата на наградите, защото наградите са само повод за поетите да се събират и общуват, да обсъждат поезия и да учат помежду си. В този смисъл конкурсът „Черешовите води на българската танка” е голямо събитие за българската култура. Честито!

(1) Унищожаването на старите култури от християните се вижда най-добре в гръцките статуи, на които липсват ръце, крака, глави. Тези статуи не са унищожени от „разрушението на времето“, както се казва днес, а от християните. Подобно на начина, по който талибаните унищожават статуите на Буда.

Български археолози откриха наскоро единствената (!) неповредена статуя на Хермес край Петрич. Оцеляла е при управлението на християните, защото е била скрита в канализация.

Димитър Анакиев