Кръстът на Ореш, или за Божието възмездие

Очаквах с нетърпение документалния филм "Кръстът на Ореш" (излъчен на 4 април 2010 г.) на журналистката от БНТ1 Елиана Димитрова, посветен на една почти мистериозна история, разиграла се в свищовското село Ореш в годините след 1948 г., когато атеистичната "народна" власт предприема жестоки репресии срещу католическата църква, чийто "връх" е убийството на епископ Евгений Босилков през 1952 г.

Жителите на Ореш са католици. Католическата вяра е приета от предците им още през 1606 г., когато те били изправени пред опасността да бъдат потурчени и, естествено, избрали не по-малкото зло, а просто направили животоспасителен избор.

Елиана Димитрова научила за историята на кръста от Ореш от свой приятел лекар, зет в селото, и като получила разрешение от шефовете си, се озовава там с нелеката задача да я разнищи.

Накратко, историята е следната: през 1948 г. трима ловци от селската ловна дружинка, порядъчно почерпени, но и явно доста надъхани от комунистическата атеистична и антикатолическа пропаганда, "разстрелват" статуята на разпнатия Христос, издигната недалеч от селото. (Там впрочем се отслужвали молебени за благодат на полето...)

Единият от злополучните авджии стреля в главата, друг - в сърцето, а трети - в краката на Божия Син. Не след дълго и тримата са застигнати от лични и семейни нещастия: първият умира от тумор в главата; вторият погребва три съпруги една след друга; третият почива от гангрена след отрязване на единия му крак.

И до днес в селото (а и не само там; историята е добре известна в цялата околност, особено в съседното село Драгомирово, където има и католическа, и православна общност и съответно две църкви) хората говорят за случилото се неохотно и с чувство за срам заради чудовищната постъпка на своите съселяни, макар и извършена преди толкова години.

Някои от тях дори считат, че историята е само легенда, чиято цел е да внуши, че така Бог наказва за човешките дела срещу Него и Вярата че, който е прегрешил срещу Бог, бива сполетяван от Божие възмездие и наказание.

Елиана Димитрова разговаря с местния италиански свещеник Енцо и с православния свещеник Евгений, среща се и с обикновени жители от двете села (Ореш и Драгомирово), насочвайки упорито разговора към истината за онова време и в търсене на достоверен източник.

Дори от амвона на католическата църква в Ореш тя се обръща към селяните, дошли на редовната неделна служба, и споделя с тях своето намерение, чиято цел е и да се открие истината и да се освободи селото от своя своего рода Едипов комплекс.

Накрая усилията й се увенчават с успех: тя "открива" възрастна женица, съседка на двама от "стрелците" от 1948-а. С прости думи, изречени на местния диалект и без никакво притеснение или преструвка, бабката й разкри дори имената им: Фердинанд, Ирон и Расим.
Нещастията започнали да преследват и тримата скоро след тяхното нечувано посегателство. Още тогава хората заговорили, че това е Божие възмездие. На въпроса на Елиана дали смята, че това действително е Божие възмездие, възрастната жена отвърна простичко:

- Не само я тъй мислиех, целото село тъй мислиеше!

Поздравления за журналистическата находка и упоритост на Елиана Димитрова, която не се бе ограничила само до разнищването на конкретната история.

Във филма й бяха намерили място както исторически сведения за този край и за католическото му минало и настояще (било по източен, било по западен обряд), така и взаимоотношенията между католици и православни.

Щастливо попадение бяха гостуването й на семейство от с. Драгомирово, в което мъжът е православен, а жената - католичка, и разказът им за тяхното дългогодишно "мирно съвместно съжителство". В чисто човешки, битов план усмивка предизвика признанието на двамата съпрузи, че "от пълна софра никой не бяга" - по повод двойното отбелязване в тяхното семейство на католическия и православния Великден, който по рядко изключение тази година съвпадна.

На въпроса на Елиана Божие наказание ли е сполетяло ония ловци, или нечистата им съвест им е докарала техните беди, съпругът обобщи мъдро:

- Нека никого не настига такова наказание, но нека и никой не върши такива лоши дела.

Автор:

Славимир Генчев

Публикация:

04.04.2010 г. 21:52

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

4987

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/9642-krastat-na-oresh-ili-za-bozhieto-vazmezdie