Русенецът Боян Драганов написа нови 43 истории за видни личности

Скандали, изневери и политически заговори са вплетени в новата му книга

◊ СЪБИТИЕТО

След първата част на "Зад завесата на големите скандали" на книжния пазар през изминалата година излезе и втората част на книгата - „Зад завесата на големите скандали 2”. Издател е русенското издателство „Ахат”. Автор на интересните документални разкази е русенецът Боян Драганов. В първата си книга той успя да привлече вниманието на читателите с пикантерии от живота на известни личности от нашата история като писателя Иван Вазов, Евгения Марс, Филип Тотю, Панайот Хитов и др. Верен на изследователския си нюх и стил авторът продължава компетентно да разбулва тайни от живота на личности, които сме свикнали да възприемаме като еталони още от ученическите си години.


◊ В КНИГАТА

Препрочитайки 43-те драматични истории, останах изненадана от скандалните разкрития за живота на Лора Каравелова. Жената, която тотално обърква живота на големия български поет Пейо Яворов. В дневниците и писмата, до които е успял да се докосне русенският документалист Боян Драганов, става ясно, че Лора е била бунтарка за времето си със скандалното си поведение. Близки до нейните среди пишат, че тя е ползвала още по онова време кокаин и често оставала под неговото влияние. Твърдят, че тя е била с разбита нервна система и още на 22 години е посегнала към „сигурния си другар”. Може би и затова поведението й е било ексцентрично и непредсказуемо. Убийство или самоубийство е въпросът, който все още не може да се разреши около смъртта на ексцентричната дама. Въпреки това читателите ще успеят да прочетат интересни моменти от живота на красавицата, която харесвала всички да й се подчиняват и не обичала да слуша... дори и родителите си. Лора Каравелова е дъщеря на видния български политик Петко Каравелов и Екатерина Каравелова. Бракът й с депутата Иван Дренков е против нейната воля и авторът не пропуска да отбележи, че тя не е полагала особени усилия да гледа сина си Петко.

Скандалната Лора прави впечатление в обществото, тя насочва вниманието си към нашумелия поет в България - Яворов. Капризна и суетна, тя е искала да покорява, да притежава и да властва в аристократичното общество. Животът с Яворов обаче не потръгва. Уповавайки се на спомени и дневници, Боян Драганов разкрива една от причините - тя е била бременна от поета и в петия месец (1913 г.) има спонтанен аборт. В нощта на 29 срещу 30 ноември 1913 година се разиграват драматичните събития между поета и възлюбената му в къщата на ул. „Раковски” 126 в София. За погребението на Лора се наемат Иван Дренков - бившият й съпруг, Рачо Славейков, Рашко Маджаров. Майка й Екатерина е в Петроград по това време и въпреки че е известена телеграфически от любимия си зет Дренков, тя не присъства на погребението, но се разпорежда как да протече.

Синът на Лора - Петко Дренков, след като получава образование в Роберт колеж в Цариград и право в София, заема позиции в Министерство на външните работи, дипломатически постове в Лондон и Анкара. Той се изявява като добър преводач. Полага основите на Съюза на преводачите в България и е един от първите преводачи на синхронен и консекутивен превод на английски и френски езици. Кариерата си завършва като щатен преводач на английски език в София прес и умира през 1980 година.

Майката на Лора - Екатерина Каравелова, също е интересна дама, която русенският документалист Боян Драганов е успял да представи в своите изследвания. Тя е родена в Русе, получила е образование в Русия, попада в пансиона на Тодор Минков - основател на Южнославянския пансион в Николаев. Завръщайки се в България, Екатерина се запознава с Петко Каравелов, който активно се занимава с политика. За Катя редица политици пишат в спомените си, че тя е оказвала огромно влияние върху решенията на княз Батенберг. Петко Каравелов е министър-председател, но като че ли думата на русенката е била от значение. Клюките за честите посещения на двореца от страна на красивата дама не смущават нито княза, нито енергичната Катя Каравелова. В нея се влюбват и мъже като Олимпи Панов, майор Константин Никифоров, граф Старай. Още по-любопитен факт, е, че съпругът й се радвал на ухажванията и интереса към нежната му половинка.

След смъртта на Петко Каравелов тя е само на 43 години. Фердинанд и Катя поддържат връзка. Съвременниците й я определят като жена, която умело успява да балансира дворцовата политика и личните си интереси и най-важното, успява да постигне целите си.


Любознателните читатели ще попаднат и на интересни разкрития от живота на писателя Стоян Михайловски. Той пристига в Русенския апелативен съд като нов служител. Пише парливи статии и така успява да си навлече гнева на Петко Каравелов, Батенберг и Петко Славейков. Негова любима става 21-годишната Райна Петрович Етърска. Тя е дъщеря на богатия русенец Георги Петрович-Чохаджията.

Боян Драганов убедително разкрива пред читателите, че русенката е страдала от присъствието на свекърва си, която била доста своенравна и зла. Потискащата атмосфера в софийския дом на Михайловски я предизвиква да посегне на живота си, като решава да се самоубие с 10 грама хинин. Опитът е неуспешен, защото я спасяват, но това не променя живота й със застарелия писател.

Мадам Маргарита Ламбром е жената, която го вдъхновява. Той е пленен от нейната интелигентност и остроумие, този факт наскърбява съпругата му. За да излезе от житейския капан и да намери своя отдушник, Райна иска да си осиновят дете. Желанието й се изпълнява едва към края на живота му. Застарявайки, Михайловски е обзет от две мании – става вегетарианец и започва да вижда бацилите като бръмбари. Всичко е било подлагано на стриктна хигиена, дори дрехите му се перели отделно.

Сред любопитните четива читателят ще намери и интересна информация за българския скулптор Андрей Николов. Позирали са му Александър Стамболийски, цар Борис ІІІ, царица Йоана. Тук Боян Драганов допълва, че творецът е имал много любовни авантюри и една от тях е с царицата. За да не стане скандал, Андрей е бил изпратен в чужбина. Това са само една малка частица от сериозните разкрития на русенския документалист Боян Драганов.

Разбира се, всички драми не могат да бъдат разказани и представени тук, но не може да се отрече, че статиите надскачат сухия документален език и са поднесени много органично и живо. Снимковият материал е богат и успява да придаде на книгата уникален облик. Прочитайки житейските истории, които някога са присъствали във вестникарските рубрики и са били факт, сякаш ставаме свидетели на човешки интриги и задкулисни игри, които ги има и днес. Връщайки се във времето назад, можем със сигурност да почерпим поука от грешките на предците ни, да разберем как богатите търговци са приемали своя банкрут и доколко са имали сила да продължат живота си. Всъщност времената сякаш се повтарят, а само имената героите са сменени.

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

01.02.2010 г. 15:01

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

нови истории

Посетено:

5154

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/9268-rusenetsat-boyan-draganov-napisa-novi-43-istorii-za-vidni-lichnosti