Отзиви

Фестивалът "Енеску" – форум на световната музика

XIX издание на Фестивала - 59 прояви на световно ниво

Фестивалът "Енеску" – форум на световната музика


Отдавна следя този изключителен фестивал и неведнъж съм писал за него. През т.г. седнах пред компютъра с известно колебание – пак се налага да повторя някои нелицеприятни паралели между него и нашите големи международни музикални форуми. Но 19-тото издание (през т.г. и с конкурса „Енеску”), надмина и бездруго големите ми очаквания. 59 прояви на световно ниво – симфонични, камерни, кантатно-ораториални концерти, оперни и балетни премиери.

В няколко големи зали – Залата на Двореца с 4500 места, на Операта с 1200, на Атенеума с 1100. И всичко, без изключение всичко!, беше предавано на живо от двете национални радиопрограми – Радио Романиа Културал (аналог на нашата „Христо Ботев”) и Радио Романия Музикал (каквато нямаме, макар че днес в света има близо 500 подобни радиа, дори в Перу и Турция!). По три концерта дневно – от 17 ч., 19.30 ч. и 22 ч. А нашите централни държавни медии не искат да предадат дори откриването на фестивалите ни!... Така освен концертите в Букурещ, успях да проследя по радиото почти всички събития. Да, всяка от програмите беше събитие. От премиерата на единствената опера на гениалния Джордже Енеску „Едип”, продукция на Опера Капитол от Тулуза и Националната опера на Румъния (дир. Олег Гаетани, реж. Никола Жоел с френско-румънски солистичен състав) до закриването с оркестъра на Романска Швейцария (дир. Марек Яновски и пианиста Жан Ив Тибоде). Разбира се, в една кратка статия е невъзможно дори да се изброят концертите и спектаклите, диригентите, солистите, авторите. Може да се каже, че тазгодишното издание превърна за един месец столицата на северната ни съседка, която някои наши журналисти по инерция са свикнали да подценяват, в световна музикална столица. Защото подобно струпване на големи състави и имена не може да се види дори във фестивалите на Берлин, Мюнхен, Париж, Залцбург. Защото румънската държава, макар и в криза като нашата, не е допуснала страната да се превърне в „царство на чалгата”, както е у нас. Там няма явления като Азис, Слави, Глория или Ивана. Има сериозна подкрепа за сериозното изкуство и в частност за музиката. За голямата музика, която сега е просто забравена у нас, в т.ч. и от медиите.
 
Фестивалът е под патронажа на президента, организиран с помощта на цялото правителство, с подкрепата на парламента, със спонсорството на големите банки, на държавните компании за петрол и газ, на държавната авиокомпания, на Румънския културен институт (аналог на „Гьоте институт” и Британския съвет, какъвто нямаме!), с директор – директора на Виенската Щатс опера Йоан Холендер, наследил великия Менухин на този пост...

Не мога да степенувам изявите. Не е и възможно. Ще спомена само някои от тях: концертите на Концертгебау, Амстердам (дир. Марис Янсонс), Санкт-Петербургската филхармония с Темирканов и пианистката Елен Гримо (Втория на Рахманинов), Кралската филхармония на Лондон с Шарл Дютоа и Найджъл Кенеди (Бетовен за цигулка), Академията „Сейнт Мартин” с Мъри Перайя (Бах- Моцарт), Баварското Радио от Мюнхен, Залцбургския хор...

Гостуваха оркестри на световно ниво: Пражките филхармоници, Мюнхенските камерни филхармоници, Лозана, Радио Париж, Маджо Музикален Фиорентино (Флоренция), Джардино Армонико, Италия, Тулуза,  Бремен, Лион, Английски камерен оркестър, Лондонската филхармония с Владимир Ашкенази...

Сред ансамблите блестяха: Музикантите от Лувър, Лез Арс Флорисан, Неш от Лондон. Високо бе нивото и на поканените квартети: „Форе”, „Вочес”, „Данел”, „Барток”, „Енеску”, „Келер”, на солистите: Найджъл Кенеди,  Джошуа Бел, Максим Венгеров, Мария Жоао Пиреш, Елизавета Леонская, Юлиан Рахлин, Николай Лугански, Жан Ив Тободе, Нелсън Фрейър, Миша Майски, Йоханес Мозер, Николай Знайдер, Терез Дюсо, Фумико Ширага, Кристиан Закариас, Жан Филип Колар... На финала, за Моцартовия концерт на филхармонията от Бремен и хор „Мадригал”, пристигна и звездата на френската опера, сопраното Натали Десе.

От румънска страна се представиха най-добрите  състави, диригенти и солисти, начело с филхармонията „Джордже Енеску”, следвана от великолепните оркестри на Яш и Клуж (с невероятните си струнни и духови), хоровете на Радиото и консерваторията, водещите румънски майстори на палката: Кристиян Мандял и Хоря Андрееску, хормайсторът Марин Константин, прочутите инструменталисти: кларинестистът Аурелиан Октав Попа, виолин-виртуозът Александру Томеску, челистът Разван Сума...

Сред гостуващите певци беше именитата Пучиниева певица, сопраното Даниела Деси, която очарова букурещките оперомани с прочувствената си интерпретация на Манон Леско в една силна постановка на режисьорката Анда Табакару и диригента Келин Лин Уилсън. Неин равностоен партньор беше известният италиански тенор Фабио Армилиато, постоянен гост-солист на Метрополитън. Забележителен успех имаха и двете букурещки продукции на „Отело” и „Макбет” от Верди, както и на балета „Лебедово езеро”. Букурещката национална опера (с директор арх. Каталин Йонеску-Арборе), която преживя известна криза, се възражда и вече се радва на силен зрителски интерес особено от страна на младата публика.

Искам да обърна внимание и върху два паралелни цикъла, които вървяха от началото до края на този едномесечен маратон – „Енеску и неговите съвременници”, поредица от камерни концерти с музика от модерните класици от времето на патрона на фестивала: Форе, Пуленк, Равел, Сати, Барток, Бритън, Стравински и на поредицата „Румънска музика на ХХ век”, която представи най-доброто в камерния жанр от тази национална школа. Наред с редица опуси на модерните класици Паул Константинеску, Михаил Жора, Анатол Виеру, Паскал Бентою, прозвучаха и съвсем нови, неизпълнявани досега опуси на млади румънски автори.

Организаторите на фестивала се бяха погрижили сериозно за всичко: рекламата (масирана, много силна, месеци напред), организацията – безупречна!, представянето по медиите (за разлика от нашите, които не искат да пуснат и два реда за концерт с Моцарт или Брамс, но за това пък губят всякаква мярка, когато стане дума за Лили, Азис или Мадона!) и най-вече за популяризирането на Енеску. Всеки чужд оркестър – симфоничен и камерен, хор, ансамбъл, квартет, диригент беше поканен да изпълни по една творба от великото наследство на този автор. Впрочем подобна традиция се поддържаше години наред от нашия водещ фестивал „Мартенски дни”, като чуждите изпълнители се представяха и с български творби, но след преврата тази идея се забрави. А точно по този начин светът би научил, че имаме Владигеров, Пипков, Големинов, Хаджиев и още ред големи композитори. Но у нас вече нищо не е както трябва.

Автор: Огнян Стамболиев
03.10.2009 г. 15:12
Посетено: 1503
Етикети: музика, Енеску
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/8543-festivalat-enesku-forum-na-svetovnata-muzika