Отзиви
Литературната изложба "Поклон на теб, Природо! Екология и слово"
Зелена литература
Графика на Хараламби Тачев, изобразяваща прословутия дъб на Пенчо Славейков в Курубаглар (днешния квартал Лозенец в София)
◊ СЪБИТИЕТО
В края на март 2009 г. в Народното събрание на Р България стартира за втора поредна година националната кампания „Да засадим дърво” по инициатива на парламентарната Комисия по околната среда и водите с подкрепата на Министерството на околната среда и водите и Държавната агенция по горите.
Оригинален подход в откриването на националната кампания тази година бе поставянето на необичайна литературна изложба в сградата на парламента под наслов „Поклон на теб, Природо! Екология и слово”, организирана от Националния литературен музей по идея на д-р Стефанка Кръстева с личната ангажираност на заместник-председателя на Комисията по околната среда и водите Долорес Арсенова и със съдействието на УПМ „Рефлатак”, производител на рециклирана хартия.
Литературната изложба представя в двайсетина табла и една витрина върху матрици от рециклирана хартия откъси от литературни текстове на природна тема и фотографски моменти от живота на български писатели сред природните забележителности на родината. Замисълът на цялата експозиция е да обвърже идеите на природозащитното движение в България с традиционни теми на българската литература, каквито са, от една страна, патриотичното преживяване на природата, и от друга – вниманието към природата като израз на духовните търсения на личността. В резултат на това намерение се е получила интересна картина на „екологичната” литература у нас – от родолюбивия възторг на Любен Каравелов, Иван Вазов и Антон Страшимиров през вдъхновения туристически устрем на Алеко Константинов, Димитър Осинин и Христо Банковски до тревожния апел на Боян Болгар, Николай Хайтов и Георги Мишев за бъдната красота и устойчива здравина на българската природа.
◊ ИЗЛОЖБАТА
В експозицията са използвани разнообразни архивни материали от фондовете на Националния литературен музей – ръкописи, книги, илюстрации, снимки, публицистични и административни документи, свързани с облагородяването и опазването на българската природа. Откриването на изложбата бе съпроводено и с мултимедийно представяне на едногодишната обществена дейност по кампанията „Да засадим дърво” в различни краища на страната. Може да се каже, че пролетният празник в Клуба на народния представител в парламента тази година отбелязва рядка среща между интересите на държава, гражданско общество и творчески среди, което трябва да продължи. Литературната изложба на природна тема например би могла да се превърне в традиционна форма за обявяване на официалната екологична кампания „Да засадим дърво”, като всяка година показва различни примери от богатото поетично и белетристично творчество на българските писатели, описващи взаимоотношението човек-природа.
Настоящата изложба „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” с автори д-р Стефанка Кръстева, Светла Тошева и Румяна Пенчева, с художник Ивелина Велинова и създатели на някои от снимките Марко Цветков, Любомир Георгиев, Живко Желязков и Антония Росенова е успешен опит да се представи новата българска литература в един от основните й тематични сектори – погледът на човека към природата, която обитава.
В съдържателен план изложбата визира само положителни образци на досег с „околната среда” и това е обяснимо с контекста на кампанията, възпитателните цели на изложбата и началния етап на проявата. Върху таблата от рециклирана хартия четем фрагменти от някои христоматийни текстове на българската литература: „Хубава си, моя горо” от Л. Каравелов, „Отечество любезно” от Иван Вазов, „Псалом на поета” от Пенчо Славейков, „Цветарка” от Хр. Смирненски, „Родина” от Н. Вапцаров, както и откъси от по-малко популярни текстове: „Песента на синчеца” от Ив. Вазов, „Тайната на Струма” от Т. Траянов, „Искърски пролом” от Ст. Чилингиров, „Есен и песен” от Елин Пелин, „Морето” от Хр. Фотев и много други. Очевидно литературният подбор на авторите се е ръководил от „поклонническото” разгръщане на темата за природата в българската литература. Много вероятно е изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” да представя доминиращото отношение на литературния човек към българската природа като отношение на пиетет и преклонение пред нея, което съвпада с идеологията на модерното екологично движение изобщо, предречена още от сентенцията на английския философ от ХVІІ век Франсис Бейкън, че не можем да владеем природата, ако не й се подчиняваме. Единството на природознание, природолюбие и природозащита като че ли е идеен лайтмотив както на самата изложба, представена при откриване на националната кампания „Да засадим дърво”, така и на по-голяма част от художествените текстове в новата българска литература, посветени на природата. Много може да са причините за това „поклонническо” отношение на българския човек към природата, разкрито в художественото творчество на писателите ни. Но едно е сигурно – че развитието на българската литература от Възраждането насам синхронизира темата за природата с появата на екологичната идея в света и бележи „модерен” усет у българските творци на художественото слово.
Изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” на специалистите от Националния литературен музей поставя началото на непозната досега дейност в музейното експониране на българската литература и показва разнообразни техники за материален показ на литературното наследство. Отделните табла, окачени в кулоарите на Народното събрание, демонстрират добро художническо решение и висок професионализъм в третирането на темата и на средствата за отразяването й. Наред с литературните текстове експозицията предлага научно-популярна информация за някои природни забележителности в България и за развитието на природозащитното дело у нас. Акцент в това отношение са познавателните данни за най-стария природен резерват в България, създаден преди много други подобни обекти в Европа още през 1933 г. – „Силкосия” в Странджа, през който преминава прелетният път на птиците Via Pontica. Актуално звучене имат и думите на Антон Страшимиров за Белоградчишките скали като природен феномен, който в момента е обект на поредно гласуване в международната кампания „Новите седем чудеса на света”, организирана от швейцарската неправителствена организация „New Open World Corporation” (със срок до 07.07.2009 г. на електронен адрес http://www.new7wonders.com). Запазено място в изложбата имат и вековните дървета в България като Байкушевата мура в местността Бъндерица на Пирин планина, столетната черница зад Банята в центъра на София, старата лоза в метоха на гр. Сопот, паметното дърво край портите на Гложенския манастир и др. По този повод в експозицията е включена знаменателна критична бележка на Димитър Осинин за нетрайната памет на българския народ към т.нар. „писателски дървета”, представляващи културни и природни паметници. Особен интерес представляват и показаните документи, които заявяват обществено ангажираната позиция на много български творци на словото към проблемите на родната природа и нейното културно оценностяване – например Уставът от 1934 г. на комитета „Пенчо Славейков” за издигане мавзолей на поета в любимата му местност Лозенец с активното участие на поетесата Мара Белчева; Петицията от 2007 г. на група български интелектуалци за запазването на природен парк „Странджа” и др.
Всички тези документални и художествени факти в изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” са обилно илюстрирани с пъстра фотографска картина. Красивите цветни снимки на природни забележителности и редки биологични видове в България приятно се редуват в съседни платна с жълто-кафявата фотографска патина от старите ленти с ликове на известни български поети и разказвачи. Погледнато общо, текстуалното съдържание на изложбата кореспондира с фотографската илюстрация на застъпените факти. В експозицията виждаме забележителните снимки с Алеко Константинов на Кокалянския манастир в Урвич през 1888 г. и на първото организирано изкачване на Черни връх през 1895 г. В нея откриваме и пилигримните посещения на много от писателите ни в светите места на България – участнички в Клуба на българските писателки заедно с проф. Константин Гълъбов на Аладжа манастир край Варна през 30-те год. на ХХ в.; Елисавета Багряна, Дора Габе, Никола Фурнаджиев, Боян Болгар и Константин Константинов на Рилския манастир през 1946 г.; Никола Вапцаров и Антон Попов със Стоян Сотиров на Черепишкия манастир през 1939 г. и др. Любопитни също така са черно-белите фотографии на български писатели, направени на открито сред самата природа. В експозицията намираме снимки с Иван Вазов, Стоян Заимов и братя Лилови край „каменна” река навярно в края на ХІХ в.; с Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Г. Хаджибонев, Д. Илков и съпругите им сред планински кът също в последните години на ХІХ в.; с Христо Смирненски, Тома Измирлиев и техни приятели на Костенския водопад през 1921 г.; с Дора Габе и Йордан Стубел в Чамкория през 1926 г.; с Мара Белчева в Лозенец по повод 20 години от смъртта на Пенчо Славейков (т.е. през 1932 г.); с Димитър Осинин във Врачанския балкан през 1956 г.; с Александър Геров в Созопол през 1962 г. и т.н. Документалната фотография се оказва едно от най-силните оръжия за музейно експониране на историколитературните факти, като предизвиква неминуем ефект на съпричастие към авторовата личност и към реалните й светове на обитание, съпътстващи имагинерните, създадени с художественото слово. Струва ми се дори, че една от благодатните възможности за ефективно експозиционно въздействие, предоставяна от Националния литературен музей в бъдеще, би могла да бъде именно показът на документална фотография, която хем има собствени художествени достойнства понякога, хем пряко въвлича читателите в света на авторовата личност в незнаен миг от творческия му живот.
Литературната изложба на екологична тематика, организирана от Националния литературен музей и парламентарната Комисия по околната среда и водите, използва и някои по-дискретни изразни средства – произведения на изобразителното изкуство и нотни записи на музикални творби по текстове от българската литература. Пример в това отношение е графиката на Хараламби Тачев, изобразяваща прословутия дъб на Пенчо Славейков в Курубаглар (днешния квартал Лозенец в София), по аналогия на който, впрочем, от 2007 г. се връчва литературната награда „Дъбът на Славейков” за цялостно творчество или отделни книги на даден автор, които са принос в модерната българска литература или в нейното изучаване. Притегателно въздействие в изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” имат две факсимилета на нотни записи, направени на стихотворението „Хубава си, моя горо” на Любен Каравелов по народна балканска мелодия и на песента „Родина” по стихове на Младен Исаев и музика на Георги Спасов. Изобщо, може да се направи заключение, че авторите на тази еколитературна експозиция са проявили широк поглед към средствата за медиализиране на литературното наследство. Литературната изложба „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” постига внушително екологично послание чрез прецизна конфигурация между литературнохудожествен текст, документална фотография и научно-популярна информация, което е постижение в популяризирането на българската литературна история чрез музейни средства.
◊ СЪБИТИЕТО
В края на март 2009 г. в Народното събрание на Р България стартира за втора поредна година националната кампания „Да засадим дърво” по инициатива на парламентарната Комисия по околната среда и водите с подкрепата на Министерството на околната среда и водите и Държавната агенция по горите.
Оригинален подход в откриването на националната кампания тази година бе поставянето на необичайна литературна изложба в сградата на парламента под наслов „Поклон на теб, Природо! Екология и слово”, организирана от Националния литературен музей по идея на д-р Стефанка Кръстева с личната ангажираност на заместник-председателя на Комисията по околната среда и водите Долорес Арсенова и със съдействието на УПМ „Рефлатак”, производител на рециклирана хартия.
Литературната изложба представя в двайсетина табла и една витрина върху матрици от рециклирана хартия откъси от литературни текстове на природна тема и фотографски моменти от живота на български писатели сред природните забележителности на родината. Замисълът на цялата експозиция е да обвърже идеите на природозащитното движение в България с традиционни теми на българската литература, каквито са, от една страна, патриотичното преживяване на природата, и от друга – вниманието към природата като израз на духовните търсения на личността. В резултат на това намерение се е получила интересна картина на „екологичната” литература у нас – от родолюбивия възторг на Любен Каравелов, Иван Вазов и Антон Страшимиров през вдъхновения туристически устрем на Алеко Константинов, Димитър Осинин и Христо Банковски до тревожния апел на Боян Болгар, Николай Хайтов и Георги Мишев за бъдната красота и устойчива здравина на българската природа.
◊ ИЗЛОЖБАТА
В експозицията са използвани разнообразни архивни материали от фондовете на Националния литературен музей – ръкописи, книги, илюстрации, снимки, публицистични и административни документи, свързани с облагородяването и опазването на българската природа. Откриването на изложбата бе съпроводено и с мултимедийно представяне на едногодишната обществена дейност по кампанията „Да засадим дърво” в различни краища на страната. Може да се каже, че пролетният празник в Клуба на народния представител в парламента тази година отбелязва рядка среща между интересите на държава, гражданско общество и творчески среди, което трябва да продължи. Литературната изложба на природна тема например би могла да се превърне в традиционна форма за обявяване на официалната екологична кампания „Да засадим дърво”, като всяка година показва различни примери от богатото поетично и белетристично творчество на българските писатели, описващи взаимоотношението човек-природа.
Настоящата изложба „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” с автори д-р Стефанка Кръстева, Светла Тошева и Румяна Пенчева, с художник Ивелина Велинова и създатели на някои от снимките Марко Цветков, Любомир Георгиев, Живко Желязков и Антония Росенова е успешен опит да се представи новата българска литература в един от основните й тематични сектори – погледът на човека към природата, която обитава.
В съдържателен план изложбата визира само положителни образци на досег с „околната среда” и това е обяснимо с контекста на кампанията, възпитателните цели на изложбата и началния етап на проявата. Върху таблата от рециклирана хартия четем фрагменти от някои христоматийни текстове на българската литература: „Хубава си, моя горо” от Л. Каравелов, „Отечество любезно” от Иван Вазов, „Псалом на поета” от Пенчо Славейков, „Цветарка” от Хр. Смирненски, „Родина” от Н. Вапцаров, както и откъси от по-малко популярни текстове: „Песента на синчеца” от Ив. Вазов, „Тайната на Струма” от Т. Траянов, „Искърски пролом” от Ст. Чилингиров, „Есен и песен” от Елин Пелин, „Морето” от Хр. Фотев и много други. Очевидно литературният подбор на авторите се е ръководил от „поклонническото” разгръщане на темата за природата в българската литература. Много вероятно е изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” да представя доминиращото отношение на литературния човек към българската природа като отношение на пиетет и преклонение пред нея, което съвпада с идеологията на модерното екологично движение изобщо, предречена още от сентенцията на английския философ от ХVІІ век Франсис Бейкън, че не можем да владеем природата, ако не й се подчиняваме. Единството на природознание, природолюбие и природозащита като че ли е идеен лайтмотив както на самата изложба, представена при откриване на националната кампания „Да засадим дърво”, така и на по-голяма част от художествените текстове в новата българска литература, посветени на природата. Много може да са причините за това „поклонническо” отношение на българския човек към природата, разкрито в художественото творчество на писателите ни. Но едно е сигурно – че развитието на българската литература от Възраждането насам синхронизира темата за природата с появата на екологичната идея в света и бележи „модерен” усет у българските творци на художественото слово.
Изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” на специалистите от Националния литературен музей поставя началото на непозната досега дейност в музейното експониране на българската литература и показва разнообразни техники за материален показ на литературното наследство. Отделните табла, окачени в кулоарите на Народното събрание, демонстрират добро художническо решение и висок професионализъм в третирането на темата и на средствата за отразяването й. Наред с литературните текстове експозицията предлага научно-популярна информация за някои природни забележителности в България и за развитието на природозащитното дело у нас. Акцент в това отношение са познавателните данни за най-стария природен резерват в България, създаден преди много други подобни обекти в Европа още през 1933 г. – „Силкосия” в Странджа, през който преминава прелетният път на птиците Via Pontica. Актуално звучене имат и думите на Антон Страшимиров за Белоградчишките скали като природен феномен, който в момента е обект на поредно гласуване в международната кампания „Новите седем чудеса на света”, организирана от швейцарската неправителствена организация „New Open World Corporation” (със срок до 07.07.2009 г. на електронен адрес http://www.new7wonders.com). Запазено място в изложбата имат и вековните дървета в България като Байкушевата мура в местността Бъндерица на Пирин планина, столетната черница зад Банята в центъра на София, старата лоза в метоха на гр. Сопот, паметното дърво край портите на Гложенския манастир и др. По този повод в експозицията е включена знаменателна критична бележка на Димитър Осинин за нетрайната памет на българския народ към т.нар. „писателски дървета”, представляващи културни и природни паметници. Особен интерес представляват и показаните документи, които заявяват обществено ангажираната позиция на много български творци на словото към проблемите на родната природа и нейното културно оценностяване – например Уставът от 1934 г. на комитета „Пенчо Славейков” за издигане мавзолей на поета в любимата му местност Лозенец с активното участие на поетесата Мара Белчева; Петицията от 2007 г. на група български интелектуалци за запазването на природен парк „Странджа” и др.
Всички тези документални и художествени факти в изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” са обилно илюстрирани с пъстра фотографска картина. Красивите цветни снимки на природни забележителности и редки биологични видове в България приятно се редуват в съседни платна с жълто-кафявата фотографска патина от старите ленти с ликове на известни български поети и разказвачи. Погледнато общо, текстуалното съдържание на изложбата кореспондира с фотографската илюстрация на застъпените факти. В експозицията виждаме забележителните снимки с Алеко Константинов на Кокалянския манастир в Урвич през 1888 г. и на първото организирано изкачване на Черни връх през 1895 г. В нея откриваме и пилигримните посещения на много от писателите ни в светите места на България – участнички в Клуба на българските писателки заедно с проф. Константин Гълъбов на Аладжа манастир край Варна през 30-те год. на ХХ в.; Елисавета Багряна, Дора Габе, Никола Фурнаджиев, Боян Болгар и Константин Константинов на Рилския манастир през 1946 г.; Никола Вапцаров и Антон Попов със Стоян Сотиров на Черепишкия манастир през 1939 г. и др. Любопитни също така са черно-белите фотографии на български писатели, направени на открито сред самата природа. В експозицията намираме снимки с Иван Вазов, Стоян Заимов и братя Лилови край „каменна” река навярно в края на ХІХ в.; с Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Г. Хаджибонев, Д. Илков и съпругите им сред планински кът също в последните години на ХІХ в.; с Христо Смирненски, Тома Измирлиев и техни приятели на Костенския водопад през 1921 г.; с Дора Габе и Йордан Стубел в Чамкория през 1926 г.; с Мара Белчева в Лозенец по повод 20 години от смъртта на Пенчо Славейков (т.е. през 1932 г.); с Димитър Осинин във Врачанския балкан през 1956 г.; с Александър Геров в Созопол през 1962 г. и т.н. Документалната фотография се оказва едно от най-силните оръжия за музейно експониране на историколитературните факти, като предизвиква неминуем ефект на съпричастие към авторовата личност и към реалните й светове на обитание, съпътстващи имагинерните, създадени с художественото слово. Струва ми се дори, че една от благодатните възможности за ефективно експозиционно въздействие, предоставяна от Националния литературен музей в бъдеще, би могла да бъде именно показът на документална фотография, която хем има собствени художествени достойнства понякога, хем пряко въвлича читателите в света на авторовата личност в незнаен миг от творческия му живот.
Литературната изложба на екологична тематика, организирана от Националния литературен музей и парламентарната Комисия по околната среда и водите, използва и някои по-дискретни изразни средства – произведения на изобразителното изкуство и нотни записи на музикални творби по текстове от българската литература. Пример в това отношение е графиката на Хараламби Тачев, изобразяваща прословутия дъб на Пенчо Славейков в Курубаглар (днешния квартал Лозенец в София), по аналогия на който, впрочем, от 2007 г. се връчва литературната награда „Дъбът на Славейков” за цялостно творчество или отделни книги на даден автор, които са принос в модерната българска литература или в нейното изучаване. Притегателно въздействие в изложбата „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” имат две факсимилета на нотни записи, направени на стихотворението „Хубава си, моя горо” на Любен Каравелов по народна балканска мелодия и на песента „Родина” по стихове на Младен Исаев и музика на Георги Спасов. Изобщо, може да се направи заключение, че авторите на тази еколитературна експозиция са проявили широк поглед към средствата за медиализиране на литературното наследство. Литературната изложба „Поклон на теб, Природо! Екология и слово” постига внушително екологично послание чрез прецизна конфигурация между литературнохудожествен текст, документална фотография и научно-популярна информация, което е постижение в популяризирането на българската литературна история чрез музейни средства.
Автор:
Юлия Йорданова
Публикация:
29.04.2009 г. 14:38