Отзиви

Живот и съдба

За книгата на Исак Гозес „Лили. Един живот, една съдба...”

Живот и съдба


Вземам назаем заглавието на прочутия роман на Василий Гросман, необходимо ми за представянето на книгата на Исак Гозес „Лили. Един живот, една съдба...
. Признавам, че я прочетох и заради медийната шумотевица, съпътствала издаването й и породила скандала около това кой има разрешението на звездата да пише нейната биография – Гозес или Мартин Карбовски, заради което се и проведе прословутата пресконференция на 3 март 2009 г. Не съжалявам за отделеното време и съм напълно удовлетворен от избора си.

За Гозес, стабилен  журналист от вестник „Стандарт”, биографията на Лили Иванова
се оказва книгата на живота му. Той я замисля през 1993 г., пет години по-късно, при гостуването си в „Ах, тези муцуни!” на Екатерина Генова, самата Лили го посочи за неин биограф, а какво е станало по-късно и защо, след като е дала култовото си интервю за концерта в парижката зала „Олимпия” на 9 януари 2009 г. именно на Исак Гозес, Лили се отмята от ангажимента си, сочейки Карбовски за своя автор с „Истината за Лили Иванова”, за мен е непонятна мистерия.

Аз обаче уважавам избора на журналиста да издаде своя труд, над който е работил повече от 15 години, тъй като той си е свършил работата отговорно и коректно, и няма от какво да се срамува. Нещо повече – убеден съм, че биографията на естрадната ни прима, написана и поднесена така непосредствено, завладяващо и с пиетет от Гозес, неизбежно ще се хареса на аудиторията. Но ще бъде въпрос на време изглаждането на недоразуменията между двамата и лекуването на ненужно отворените рани.

Исак Гозес пише с преклонение и любов за своята героиня. Той създава не жълто и скандално четиво, което да поднесе на жадните за клюки читатели, а по същество един поучителен биографичен роман за това как обикновен човек от провинцията, благодарение на таланта и характера си, успява да се пребори с живота и да стане звезда от световна величина. След 50-годишен упорит, къртовски труд.

Книгата не случайно излиза сега. Тя е подарък за звездата по случай 70-годишния й юбилей, който е на 24 април 2009 година. И ако Лили Иванова има някакви комплекси за възрастта си, смятам, че няма повод да се срамува от нея, тъй като много малко артисти на нейните години не само в България, а и по света, могат да се похвалят с нейния глас, фигура, тяло и кондиция, които през всичките тези 5 десетилетия тя поддържа във върхова форма.

Като всяка биография и тази на Гозес обръща необходимото внимание на населеното място и семейната среда, от която произлиза знаменитостта. В съзнанието ни се запечатва малкото градче Кубрат, с неговите бедни жители, както и сплотеното семейство на Иван и Мария Петрови, което не само дава на България най-прославената певица, но се оказва и пострадало „от мероприятията на народната власт”, след които Иван Носовлията е вече само един прост шофьор, а не и СОБСТВЕНИК на своите камиони.

Естествено и завладяващо авторът маркира основните етапи от жизнения и творчески път на Лили. Всичко започва в основното училище и уроците по пиано при Христо Иванджиков, минава през медицинския техникум във Варна, за да се оформи неистовото желание на младия самороден талант да стане певица – при това не в кубратски ресторант, а в София. Там Лили попада при шефката на отдел „Естрада” Лидия Станчева и след среднощните концерти под звездите на прочутия хотел „Родопи”, в който нощувката е цели 40 стотинки, започва изкачването на естрадния Олимп.

В началото в обкръжението на Мария Косева и Емил Димитров, а след това и по дългия самостоятелен път на славата, по който тя ще срещне много талантливи колеги, с които ще сътвори поредица от албуми, стотици концерти, неповторими изживявания по зали и стадиони, и поредица от интимни неудачи, започвайки от д-р Георги Павлов, минавайки през Иван Пеев и Здравко Радоев, и стигайки до Янчо Таков, Емануил Манолов, Асен Гаргов и Александър Кипров. За Цветан Владовски-Чочо и Драго Драганов-Чая биографът предвидливо мълчи, но и в тази привидно хлъзгава, деликатна и скандална територия, той подхожда деликатно и благоразумно, без да стига до отблъскващи и шокиращи подробности. За него драмата на Лили се състои едновременно в това, че не може да има деца, след прекарана мъчителна извънматочна бременност в началото на 60-те години на миналия век, и че не попада на подходящия човек, който задължително трябва да е от съсловието. Затова пропада бракът й по сметка с Янчо Таков, а същевременно отчаяно търпи седемгодишните изблици и скандали на Иван Пеев...

Всъщност Лили осъзнава кармата си още като ученичка, избягвайки ухажванията на момчетата и осъзнавайки интуитивно, че ще живее в самота. По-късно съдбата й ще бъде доочертана от пророчицата Ванга, ще остане неистовият й хъс за работа, нейният страхотен професионализъм, упоритото търсене на качествени и стойностни текстове и партитури – от Йосиф Цанков и Ангел Заберски до Морис Аладжем, Тончо Русев, Митко Щерев, Асен Гаргов, Александър Кипров и Дамян Дамянов
... И успоредно с личните й драми върви възходящата й артистична кариера, покоряването на публиката у нас, в Букурещ, Берлин, Истанбул, Братислава, Москва, Екатеринбург, Барселона, Рио де Жанейро, Сантяго, Хайфа, Париж... Тя наистина остава като слънцето – според думите на Ванга – да пее цял живот. Да прави записи в радиото, телевизията – с асове като Хачо Бояджиев, да издава плочи и дискове, и да пълни залите навсякъде, където гастролира.

Исак Гозес предпазливо подхваща и темата за трудния характер на Лили. За него той е свързан както със свръхамбицията на певицата да бъде суперпрофесионалист, а такива задължително трябва да са и музикантите от групата й, така и с очакваното самочувствие, което тя демонстрира на база на постигнатите резултати, което резонно дразни ограничените еснафи у нас, които не могат да й противодействат другояче, освен със завист и сплетни. Лили Иванова се оказва обаче с несломим дух. Не се предава пред трудностите, неколкократно започва от нулата – след раздялата си с Иван Пеев, Янчо Таков и Асен Гаргов, опровергавайки легендите за натрупаните милиони и все пак остава на върха на професионалната си кариера, запазвайки за себе си в годините на преход и криза завиден социален статус, който съвсем естествено й подхожда, на базата на постигнатите  успехи.

Логичният завършек на биографичния роман е триумфът й в зала „Олимпия” на 9 януари 2009 г., осъществен със съдействието на Стефан Зашев. Лили се оказва единственият български изпълнител, пял на сцената на Едит Пиаф и Шарл Азнавур и напълнила я с билети, а не с покани и спонсорски благотворителни акции. Резонно е да се чувства горда от постигнатия успех и да приеме с насмешка клеветите на своите недоброжелатели. Това обаче я прави все повече мнителна. Тя къса поредното си приятелство с Исак Гозес, пред когото все пак споделя загадъчно, малко преди раздялата: ”Няма да го споделя (следващия си план – б.м.). Но в никакъв случай няма да разочаровам някого. Твърдя, че никога не съм разочаровала моите почитатели.”

Вярвам, че тя няма да остане разочарована и от биографията, която някога е поръчала на журналиста от „Стандарт”, ако и да се надява на медийното чудо Мартин Карбовски. Защото „Лили. Един живот, една съдба...” е книга, достойна както за своя автор, така и за звездата и примата на българската поп музика Лили Иванова.


________________________________
Исак Гозес
. Лили. Един живот, една съдба... София: Слънце, 2009.
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
25.04.2009 г. 17:09
Посетено:
2054
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/7761-zhivot-i-sadba