Живот и съдба

За книгата на Исак Гозес „Лили. Един живот, една съдба...”

Вземам назаем заглавието на прочутия роман на Василий Гросман, необходимо ми за представянето на книгата на Исак Гозес „Лили. Един живот, една съдба...”. Признавам, че я прочетох и заради медийната шумотевица, съпътствала издаването й и породила скандала около това кой има разрешението на звездата да пише нейната биография – Гозес или Мартин Карбовски, заради което се и проведе прословутата пресконференция на 3 март 2009 г. Не съжалявам за отделеното време и съм напълно удовлетворен от избора си.

За Гозес, стабилен журналист от вестник „Стандарт”, биографията на Лили Иванова се оказва книгата на живота му. Той я замисля през 1993 г., пет години по-късно, при гостуването си в „Ах, тези муцуни!” на Екатерина Генова, самата Лили го посочи за неин биограф, а какво е станало по-късно и защо, след като е дала култовото си интервю за концерта в парижката зала „Олимпия” на 9 януари 2009 г. именно на Исак Гозес, Лили се отмята от ангажимента си, сочейки Карбовски за своя автор с „Истината за Лили Иванова”, за мен е непонятна мистерия.

Аз обаче уважавам избора на журналиста да издаде своя труд, над който е работил повече от 15 години, тъй като той си е свършил работата отговорно и коректно, и няма от какво да се срамува. Нещо повече – убеден съм, че биографията на естрадната ни прима, написана и поднесена така непосредствено, завладяващо и с пиетет от Гозес, неизбежно ще се хареса на аудиторията. Но ще бъде въпрос на време изглаждането на недоразуменията между двамата и лекуването на ненужно отворените рани.

Исак Гозес пише с преклонение и любов за своята героиня. Той създава не жълто и скандално четиво, което да поднесе на жадните за клюки читатели, а по същество един поучителен биографичен роман за това как обикновен човек от провинцията, благодарение на таланта и характера си, успява да се пребори с живота и да стане звезда от световна величина. След 50-годишен упорит, къртовски труд.

Книгата не случайно излиза сега. Тя е подарък за звездата по случай 70-годишния й юбилей, който е на 24 април 2009 година. И ако Лили Иванова има някакви комплекси за възрастта си, смятам, че няма повод да се срамува от нея, тъй като много малко артисти на нейните години не само в България, а и по света, могат да се похвалят с нейния глас, фигура, тяло и кондиция, които през всичките тези 5 десетилетия тя поддържа във върхова форма.

Като всяка биография и тази на Гозес обръща необходимото внимание на населеното място и семейната среда, от която произлиза знаменитостта. В съзнанието ни се запечатва малкото градче Кубрат, с неговите бедни жители, както и сплотеното семейство на Иван и Мария Петрови, което не само дава на България най-прославената певица, но се оказва и пострадало „от мероприятията на народната власт”, след които Иван Носовлията е вече само един прост шофьор, а не и СОБСТВЕНИК на своите камиони.

Естествено и завладяващо авторът маркира основните етапи от жизнения и творчески път на Лили. Всичко започва в основното училище и уроците по пиано при Христо Иванджиков, минава през медицинския техникум във Варна, за да се оформи неистовото желание на младия самороден талант да стане певица – при това не в кубратски ресторант, а в София. Там Лили попада при шефката на отдел „Естрада” Лидия Станчева и след среднощните концерти под звездите на прочутия хотел „Родопи”, в който нощувката е цели 40 стотинки, започва изкачването на естрадния Олимп.

В началото в обкръжението на Мария Косева и Емил Димитров, а след това и по дългия самостоятелен път на славата, по който тя ще срещне много талантливи колеги, с които ще сътвори поредица от албуми, стотици концерти, неповторими изживявания по зали и стадиони, и поредица от интимни неудачи, започвайки от д-р Георги Павлов, минавайки през Иван Пеев и Здравко Радоев, и стигайки до Янчо Таков, Емануил Манолов, Асен Гаргов и Александър Кипров. За Цветан Владовски-Чочо и Драго Драганов-Чая биографът предвидливо мълчи, но и в тази привидно хлъзгава, деликатна и скандална територия, той подхожда деликатно и благоразумно, без да стига до отблъскващи и шокиращи подробности. За него драмата на Лили се състои едновременно в това, че не може да има деца, след прекарана мъчителна извънматочна бременност в началото на 60-те години на миналия век, и че не попада на подходящия човек, който задължително трябва да е от съсловието. Затова пропада бракът й по сметка с Янчо Таков, а същевременно отчаяно търпи седемгодишните изблици и скандали на Иван Пеев...

Всъщност Лили осъзнава кармата си още като ученичка, избягвайки ухажванията на момчетата и осъзнавайки интуитивно, че ще живее в самота. По-късно съдбата й ще бъде доочертана от пророчицата Ванга, ще остане неистовият й хъс за работа, нейният страхотен професионализъм, упоритото търсене на качествени и стойностни текстове и партитури – от Йосиф Цанков и Ангел Заберски до Морис Аладжем, Тончо Русев, Митко Щерев, Асен Гаргов, Александър Кипров и Дамян Дамянов... И успоредно с личните й драми върви възходящата й артистична кариера, покоряването на публиката у нас, в Букурещ, Берлин, Истанбул, Братислава, Москва, Екатеринбург, Барселона, Рио де Жанейро, Сантяго, Хайфа, Париж... Тя наистина остава като слънцето – според думите на Ванга – да пее цял живот. Да прави записи в радиото, телевизията – с асове като Хачо Бояджиев, да издава плочи и дискове, и да пълни залите навсякъде, където гастролира.

Исак Гозес предпазливо подхваща и темата за трудния характер на Лили. За него той е свързан както със свръхамбицията на певицата да бъде суперпрофесионалист, а такива задължително трябва да са и музикантите от групата й, така и с очакваното самочувствие, което тя демонстрира на база на постигнатите резултати, което резонно дразни ограничените еснафи у нас, които не могат да й противодействат другояче, освен със завист и сплетни. Лили Иванова се оказва обаче с несломим дух. Не се предава пред трудностите, неколкократно започва от нулата – след раздялата си с Иван Пеев, Янчо Таков и Асен Гаргов, опровергавайки легендите за натрупаните милиони и все пак остава на върха на професионалната си кариера, запазвайки за себе си в годините на преход и криза завиден социален статус, който съвсем естествено й подхожда, на базата на постигнатите успехи.

Логичният завършек на биографичния роман е триумфът й в зала „Олимпия” на 9 януари 2009 г., осъществен със съдействието на Стефан Зашев. Лили се оказва единственият български изпълнител, пял на сцената на Едит Пиаф и Шарл Азнавур и напълнила я с билети, а не с покани и спонсорски благотворителни акции. Резонно е да се чувства горда от постигнатия успех и да приеме с насмешка клеветите на своите недоброжелатели. Това обаче я прави все повече мнителна. Тя къса поредното си приятелство с Исак Гозес, пред когото все пак споделя загадъчно, малко преди раздялата: ”Няма да го споделя (следващия си план – б.м.). Но в никакъв случай няма да разочаровам някого. Твърдя, че никога не съм разочаровала моите почитатели.”

Вярвам, че тя няма да остане разочарована и от биографията, която някога е поръчала на журналиста от „Стандарт”, ако и да се надява на медийното чудо Мартин Карбовски. Защото „Лили. Един живот, една съдба...” е книга, достойна както за своя автор, така и за звездата и примата на българската поп музика Лили Иванова.

________________________________
Исак Гозес. Лили. Един живот, една съдба... София: Слънце, 2009.

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

25.04.2009 г. 17:09

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2115

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/7761-zhivot-i-sadba