Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Международната научна конференция "Българите в Северното Причерноморие"
170 г. от освещаването на Спасо-Преображенския събор в гр. Болград и 150 г. от основаването на Болградската гимназия – юбилейни годишнини за българите в Украйна
◊ СЪБИТИЕТО
От 22 до 26 октомври 2008 г. българската диаспора в Украйна чества юбилейните годишнини на два много важни символа в нейното историко-културно развитие. Години наред Спасо-Преображенския събор, построен със средства от първите български преселници, се счита за храм на истината и на свободата на духа в цяла Бесарабия, а Болградската гимназия „Г. С. Раковски” е първата българска гимназия, организирана според най-модерните за времето си европейски образователни принципи. Това беше отбелязано и в поздравителния адрес на вицепрезидента на Р България Ангел Марин, който лично честити празника на нашите сънародници.
Именно тези две събития бяха повод за провеждането в гр. Измаил, Украйна на международната научна конференция „Българите в Северното Причерноморие”, организирана от Одеското научно дружество на българистите и Измаилския държавен университет, и подпомогната от Асоциацията на българите в Украйна.
Във форума взеха участие 48 учени и докторанти от Украйна, Молдова, Полша, България, Русия. Конференцията беше открита с встъпителните доклади на доц. д-р Владимир Милчев за българския хусарски полк от 18. в., на проф. дин Олег Дьомин за българското присъствие в публикациите на Х. Д. Заховски от края на 19. в. и на Ала Галкина за източниците по българска история във фондовете на Измаилския държавен архив.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
Работата на научната конференция се проведе в шест заседания. На първите три бяха представени доклади с историческа, социално-икономическа, демографска и политическа насоченост. Така въпросът за функционирането на Болградската гимназия през годините беше застъпен в докладите на проф. дфн Иван Стоянов и Игор Пушков. В своето съобщение проф. дин Николай Русев се спря върху социално-икономическото развитие на българските колонии край гр. Измаил през първите десетилетия на заселването, а доц. д-р Владимир Турков разгледа същата проблематика, но в друг регион (Харковска губерния) и друг период (20-те години на ХХ в.). Основен акцент в доклада на доц. д-р Сергей Пачев бе трагичното преселване на стотици българи от Бесарабия в Приазовието. За народонаселението в българските и гагаузките поселения в Бесарабия през ХІХ – началото на ХХ в. говори дин Иван Грек. Темата за метрическите книги като източник за изследване на демографското състояние на българското население в Буджака през първата половина на ХІХ в. бе разгледана в доклада на Марина Филипова. На форума бяха представени и две теми, засягащи строителството на социализма в българските села в Бесарабия. А то започва с ужаса на глада през 1946-1947 г. – въпрос, поставен в доклада на Димитър Петков, и с акцията на разкулачването през 1948 г. – акцент в съобщението на Ирина Грекова. В изложението на доц. д-р Александър Ганчев бе засегната доста интересна тема: „Политиката на България и потенциалът на българите от Украйна за трудова миграция”.
Културата на българите от северното причерноморие, нейните характеристики и особености бяха проблемни ядра в докладите на участниците в останалите три заседания. Така народопоетичното творчество на българите в Украйна, отразено в материалите на фолклорните експедиции на украински учени през втората половина на ХХ в. бе разгледано в изказването на д-р Ирина Горбан. Темата за магията и магическите практики в късносредновековната българска литература и във вярванията на българите от Бесарабия и Таврия бе разгледана в доклада на д-р Димитринка Димитрова-Маринова. За семейните фотоалбуми като етнографски източник за етнокултурното развитие на българската диаспора в Украйна говори доц. д-р Александър Пригарин. В доклада си „Отношенията между родители и деца в съвременното християнско семейство в Бесарабия” д-р Олга Водинчар анализира ситуации, при които взаимоотношенията между поколенията са подложени на промяна и дестабилизация. Външен поглед върху културната ситуация в българо-гагаузкото село Кирсово, Молдова представи в доклада си д-р Юрек Гатлас. За социалистическото минало и за ситуацията с тоталитарното изкуство в социокултурното пространство на българското село в Бесарабия говори д-р Елена Водинчар. С музеоложка насоченост бяха докладите на Людмила Ноздрина „Българите от Таврия в експозицията на Бердянския музей” и на Светлана Дутка „Българската колекция в експозицията „Степна Украйна” на Одеския исторически музей”. Акцент в съобщението на проф. дфн Валентина Колесник бяха българските говори от Южна Украйна и техните диагностиращи черти. За субординацията между руския език и българския диалект в гр. Комрат, Молдова говори д-р Лариса Бойкова. В съобщението си д-р Валентина Пачева се спря върху явлението „акание” в украинския и българския езици. С интересна разработка се представи доц. д-р Татяна Чалъкова, която разви тема за основните принципи за създаване на мултимедийни обучаващи среди за чуждоезиково обучение на студенти.
Участниците в конференцията посетиха културните изяви по случай честването на 170 години от освещаването на Спасо-Преображенския събор и 150 години от основаването на Болградската гимназия в гр. Болград.
Предстои публикуването на материалите от международната конференция „Българите в Северното Причерноморие”.
От 22 до 26 октомври 2008 г. българската диаспора в Украйна чества юбилейните годишнини на два много важни символа в нейното историко-културно развитие. Години наред Спасо-Преображенския събор, построен със средства от първите български преселници, се счита за храм на истината и на свободата на духа в цяла Бесарабия, а Болградската гимназия „Г. С. Раковски” е първата българска гимназия, организирана според най-модерните за времето си европейски образователни принципи. Това беше отбелязано и в поздравителния адрес на вицепрезидента на Р България Ангел Марин, който лично честити празника на нашите сънародници.
Именно тези две събития бяха повод за провеждането в гр. Измаил, Украйна на международната научна конференция „Българите в Северното Причерноморие”, организирана от Одеското научно дружество на българистите и Измаилския държавен университет, и подпомогната от Асоциацията на българите в Украйна.
Във форума взеха участие 48 учени и докторанти от Украйна, Молдова, Полша, България, Русия. Конференцията беше открита с встъпителните доклади на доц. д-р Владимир Милчев за българския хусарски полк от 18. в., на проф. дин Олег Дьомин за българското присъствие в публикациите на Х. Д. Заховски от края на 19. в. и на Ала Галкина за източниците по българска история във фондовете на Измаилския държавен архив.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
Работата на научната конференция се проведе в шест заседания. На първите три бяха представени доклади с историческа, социално-икономическа, демографска и политическа насоченост. Така въпросът за функционирането на Болградската гимназия през годините беше застъпен в докладите на проф. дфн Иван Стоянов и Игор Пушков. В своето съобщение проф. дин Николай Русев се спря върху социално-икономическото развитие на българските колонии край гр. Измаил през първите десетилетия на заселването, а доц. д-р Владимир Турков разгледа същата проблематика, но в друг регион (Харковска губерния) и друг период (20-те години на ХХ в.). Основен акцент в доклада на доц. д-р Сергей Пачев бе трагичното преселване на стотици българи от Бесарабия в Приазовието. За народонаселението в българските и гагаузките поселения в Бесарабия през ХІХ – началото на ХХ в. говори дин Иван Грек. Темата за метрическите книги като източник за изследване на демографското състояние на българското население в Буджака през първата половина на ХІХ в. бе разгледана в доклада на Марина Филипова. На форума бяха представени и две теми, засягащи строителството на социализма в българските села в Бесарабия. А то започва с ужаса на глада през 1946-1947 г. – въпрос, поставен в доклада на Димитър Петков, и с акцията на разкулачването през 1948 г. – акцент в съобщението на Ирина Грекова. В изложението на доц. д-р Александър Ганчев бе засегната доста интересна тема: „Политиката на България и потенциалът на българите от Украйна за трудова миграция”.
Културата на българите от северното причерноморие, нейните характеристики и особености бяха проблемни ядра в докладите на участниците в останалите три заседания. Така народопоетичното творчество на българите в Украйна, отразено в материалите на фолклорните експедиции на украински учени през втората половина на ХХ в. бе разгледано в изказването на д-р Ирина Горбан. Темата за магията и магическите практики в късносредновековната българска литература и във вярванията на българите от Бесарабия и Таврия бе разгледана в доклада на д-р Димитринка Димитрова-Маринова. За семейните фотоалбуми като етнографски източник за етнокултурното развитие на българската диаспора в Украйна говори доц. д-р Александър Пригарин. В доклада си „Отношенията между родители и деца в съвременното християнско семейство в Бесарабия” д-р Олга Водинчар анализира ситуации, при които взаимоотношенията между поколенията са подложени на промяна и дестабилизация. Външен поглед върху културната ситуация в българо-гагаузкото село Кирсово, Молдова представи в доклада си д-р Юрек Гатлас. За социалистическото минало и за ситуацията с тоталитарното изкуство в социокултурното пространство на българското село в Бесарабия говори д-р Елена Водинчар. С музеоложка насоченост бяха докладите на Людмила Ноздрина „Българите от Таврия в експозицията на Бердянския музей” и на Светлана Дутка „Българската колекция в експозицията „Степна Украйна” на Одеския исторически музей”. Акцент в съобщението на проф. дфн Валентина Колесник бяха българските говори от Южна Украйна и техните диагностиращи черти. За субординацията между руския език и българския диалект в гр. Комрат, Молдова говори д-р Лариса Бойкова. В съобщението си д-р Валентина Пачева се спря върху явлението „акание” в украинския и българския езици. С интересна разработка се представи доц. д-р Татяна Чалъкова, която разви тема за основните принципи за създаване на мултимедийни обучаващи среди за чуждоезиково обучение на студенти.
Участниците в конференцията посетиха културните изяви по случай честването на 170 години от освещаването на Спасо-Преображенския събор и 150 години от основаването на Болградската гимназия в гр. Болград.
Предстои публикуването на материалите от международната конференция „Българите в Северното Причерноморие”.
Автор:
Елена Водинчар
Публикация:
11.01.2009 г. 13:22
Посетено:
1736
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/7128-mezhdunarodnata-nauchna-konferentsiya-balgarite-v-severnoto-prichernomorie