Отзиви
Физиономичен криминален роман
За романа на Тодор Андонов "Етюд с морени"
На сн.: Момент от премиерата на романа „Етюд с морени” (13 ноември 2008 г.), Клуб „Журналист” в СБЖ.
Много и не винаги верни неща се говорят на едро за криминалния роман и за българските му превъплъщения. Бил популярен жанр, който не заслужава вниманието на сериозната критика, нашенските автори следват не особено успешно чужди образци и пр. Струва ми се, че жанрът вече не е сред най-популярните, но пък в последните години все повече български автори умело навлизат в него и ни предлагат интересни и значими опити. Един от примерите е Тодор Андонов, който е автор на разкази с криминален сюжет, някои от тях отличени на конкурса „Атанас Мандаджиев”, а сега излиза и първият му роман – „Етюд с морени”.
Това е класическа криминална загадка, която всъщност скрито спори с някои от доминиращите у нас представи за жанра. Романът е съвременен, читателят веднага разпознава своето време, а шуменци – и своя град. Но Т. Андонов не тръгва по пътя на поомръзналите ни стереотипи за мутри, трафик на хора и наркотици. Не претендира да ни разкрие „истината” за някое от многото „убийства на знакови фигури”, според банализирания журналистически израз. Нещо повече – някои от персонажите му са диаметрално различни от тези стереотипи – един от тях е богат, но пък честен; следователят също е непривична фигура. Струваше ми се, че е практически невъзможно да се изгради непознат вариант на този свръхексплоатиран образ, че всички възможни варианти сече са изчерпен, но опитът на Т. Андонов разколебава подобна представа; неговият инспектор Милан Танев е наистина по-различен – запален турист, който живее във възстановена от него стара къща без електричество и течаща вода. Разбира се, проблемът не е да се създаде поредният ексцентрик, който се справя с престъпниците, а убедителен човешки характер. И тук Т. Андонов е успял – неговият инспектор печели симпатиите на читателите, дори когато се лута и не знае как да действа (всъщност именно тогава), или когато, нарушавайки старите правила на класическата загадка, се влюбва...
Възелът, около който е изграден романът „Етюд с морени”, е психологически. Т. Андонов навлиза дълбоко в душевността на персонажите си. Подобно на автора, един от тях преди десетилетия е загубил зрението си и това е дало начален тласък на процеси, заровени някъде дълбоко в неговата психика. Но ще сгрешим, ако решим, че сполуката на романа се дължи на личното страдание и неговото осмисляне. Т. Андонов успешно рисува психологията и на повечето от останалите персонажи, много често пределно лаконично и само с няколко едри щрихи в поведението им.
Вероятно в стремежа си да спечели на всяка цена публиката Т. Андонов на места се отказва от възможността да навлиза в детайли, някои епизоди предполагат по-разгърнато представяне, а престъпникът твърде лесно осъществява своите цели. Другаде читателят може и да изпита желание да спори с автора за достоверността на едно или друго. Но несъмнено ще запомни „Етюд с морени” и ще очаква следващите срещи с Тодор Андонов, а защо не и с инспектор Милан Танев и останалата малко в сянка негова помощничка Соня, въпреки че в края тя става и негова съпруга. А съпругите на детективите не са сред често срещаните герои на криминални романи. Какво пък, може да се опита...
___________________________
Тодор Андонов, Етюд с морени. Шумен: Антос, 2008, 160 с.
Много и не винаги верни неща се говорят на едро за криминалния роман и за българските му превъплъщения. Бил популярен жанр, който не заслужава вниманието на сериозната критика, нашенските автори следват не особено успешно чужди образци и пр. Струва ми се, че жанрът вече не е сред най-популярните, но пък в последните години все повече български автори умело навлизат в него и ни предлагат интересни и значими опити. Един от примерите е Тодор Андонов, който е автор на разкази с криминален сюжет, някои от тях отличени на конкурса „Атанас Мандаджиев”, а сега излиза и първият му роман – „Етюд с морени”.
Това е класическа криминална загадка, която всъщност скрито спори с някои от доминиращите у нас представи за жанра. Романът е съвременен, читателят веднага разпознава своето време, а шуменци – и своя град. Но Т. Андонов не тръгва по пътя на поомръзналите ни стереотипи за мутри, трафик на хора и наркотици. Не претендира да ни разкрие „истината” за някое от многото „убийства на знакови фигури”, според банализирания журналистически израз. Нещо повече – някои от персонажите му са диаметрално различни от тези стереотипи – един от тях е богат, но пък честен; следователят също е непривична фигура. Струваше ми се, че е практически невъзможно да се изгради непознат вариант на този свръхексплоатиран образ, че всички възможни варианти сече са изчерпен, но опитът на Т. Андонов разколебава подобна представа; неговият инспектор Милан Танев е наистина по-различен – запален турист, който живее във възстановена от него стара къща без електричество и течаща вода. Разбира се, проблемът не е да се създаде поредният ексцентрик, който се справя с престъпниците, а убедителен човешки характер. И тук Т. Андонов е успял – неговият инспектор печели симпатиите на читателите, дори когато се лута и не знае как да действа (всъщност именно тогава), или когато, нарушавайки старите правила на класическата загадка, се влюбва...
Възелът, около който е изграден романът „Етюд с морени”, е психологически. Т. Андонов навлиза дълбоко в душевността на персонажите си. Подобно на автора, един от тях преди десетилетия е загубил зрението си и това е дало начален тласък на процеси, заровени някъде дълбоко в неговата психика. Но ще сгрешим, ако решим, че сполуката на романа се дължи на личното страдание и неговото осмисляне. Т. Андонов успешно рисува психологията и на повечето от останалите персонажи, много често пределно лаконично и само с няколко едри щрихи в поведението им.
Вероятно в стремежа си да спечели на всяка цена публиката Т. Андонов на места се отказва от възможността да навлиза в детайли, някои епизоди предполагат по-разгърнато представяне, а престъпникът твърде лесно осъществява своите цели. Другаде читателят може и да изпита желание да спори с автора за достоверността на едно или друго. Но несъмнено ще запомни „Етюд с морени” и ще очаква следващите срещи с Тодор Андонов, а защо не и с инспектор Милан Танев и останалата малко в сянка негова помощничка Соня, въпреки че в края тя става и негова съпруга. А съпругите на детективите не са сред често срещаните герои на криминални романи. Какво пък, може да се опита...
___________________________
Тодор Андонов, Етюд с морени. Шумен: Антос, 2008, 160 с.
Автор:
Николай Аретов
Публикация:
18.11.2008 г. 17:28
Етикети:
Посетено:
1261
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/6852-fizionomichen-kriminalen-roman