Отзиви

За Васил Василев, ангелите и другите

За изложбата на Васил Василев в Концертното студио на Радио Варна

Васил Василев, един от добрите съвременни български живописци, подготви изложба за Салона на книгата Варна 2008. Тя съпътства премиерите на ИК “Жанет 45”, както и следващите  културни събития в Концертното студио на БНР - Радио Варна през месеците септември и октомври.


Васил Василев завършва живопис във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, работи освен живопис, също графика и скулптура. Художникът има редица индивидуални изложби в София, Варна, Русе, Москва и Хайделберг, както и участия в много общи изложби и международни биеналета. Творбите му са притежание на множество галерии и частни колекции у нас и в чужбина.

Предпочитаната варненска галерия за Васил Василев е художественият музей “Г. Велчев”, където, в началото на септември, се откри традиционната годишна маритимна изложба, която не минава без морското синьо на Васил Василев. Преди нея художникът спечели номинацията във варненския конкурс на Алианц България за живопис, събра свои почитатели и в столичната галерия “Шмиргела”, присъства в тазгодишното Международно биенале за визуални изкуства “Август в изкуството”, както и в гостуващата изложба на този форум в рамките на Фестивала на изкуствата “Аполония” в Созопол. Обаче натовареният изложбен график не пречи на Васил Василев, защото той е комуникативна личност. Оценена впрочем с “текущата обща оценка” Отличен (5.50), дадена му в сайта на Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства “К. Преславски” във Варна от неговите ученици по изобразително изкуство.

Открит към света на другите, Васил Василев участва и в благотворителния търг на Пфое Мол за бездетни семейства, които не могат да си позволят ин витро намеса. Картината “Лунно дете или луна върху оградата”, с която започва експозицията, загатва отношението му към този сюжет...

Художникът нерядко пресъздава библейски теми със средствата на съвременната живопис, без да се ограничава в църковния канон, но и без да нарушава смисъла му. Както в неговата “Тайна вечеря”. И ако подобна стилистика не е чужда на други вероизповедания, то православието, знаем, все още се намира някъде в началото на пътя, водещ до различни от обичайните аудитории на вярата. Васил Василев е един от малцината български автори, които постигат значими художествени внушения в тази област. Негова впрочем е и керамичната икона на Свети Атанасий, поставена на входа към храма “Св. Атанасий”, по повод честванията за 170-годишнината от изграждането на Божия храм.

Ангелите. Любима тема на Васил Василев. Населява с тях своите картини. Също книгите на своя приятел – белетриста Ангел Г. Ангелов. Ангелите присъстват неотменно във всичките му изложби. Напомнят  Ангелоподобните от онази предхождаща хомо сапиенс раса. Безплътни, но не невидими. Напротив – открояващи се в едрите мазки на четката, те заявяват своето категорично присъствие. Сред нас. Може би вътре в нас. А ние дори не подозираме. Или не желаем да ги видим. Кой знае... Защо ли сред онези “Три ангела, само един (е) със син ореол”...  Сподиря ги в следващата творба “Идващият ангел”. А най-известният ангел на Васил Василев притежава “Криле на желанието”. Картината, инспирирана от онзи прекрасен филм на Вим Вендерс, бе подарена на режисьора, по време на неговата визита в България, от спонсора на София Филм Фест, М ТЕЛ.

Освен ангели и деца, Васил Василев доведе в Концертното студио: една “Балерина”, “Два вълка – единият общува с луната”, а другият е просто “Добър вълк”; още “Даная със зелена обица”, “Две жени в пещера, едната с бюстие” и “Един мъж, който целува жена по крака”. Това странно общество живее от конкретиката, заложена в заглавията на картините, които са едновременно разпознаваеми и енигматични, едновременно символно претенциозни и иронични, едновременно загадъчни и забавни, едновременно извисени, наивни и сетивни, eлегантно еротични.

В крайна сметка цялата тази експресивна дихотомност на персонажите провокира зрителя и го въвлича неусетно в съчинената от живописния пърформър Васил Василев постмодерна игрова ситуация. В която ироничното забавление не пречи, а ускорява възприемането на посланията на изкуството.

Преживяването е завладяващо, а и някак си освежаващо – вероятно заради вложената/врисуваната в него, ненатрапваща се, но осезаема положителна енергия. Преживяването е най-вече живописно красиво - заради “рядкото усещане за цвят, за сложни и изтънчени хармонии”, както изкуствоведът Румен Серафимов характеризира уменията на живописеца. Васил Василев не работи с всички цветове по едно и също време, а задълбочава изследванията си върху определени колористични гами. След зелено-розовия му период, сега е под влиянието на синьо-сивото, с жълти проблясъци... Бялото при Васил Василев винаги прави основния акцент. Вероятно защото съдържа в себе си всички други цветове. Без да забравяме ангелите.
Автор: Виолета Тончева
04.10.2008 г. 12:42
Посетено: 1193
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/6547-za-vasil-vasilev-angelite-i-drugite