Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Търг за ореоли или как да се освободим от своите миражи и илюзии
За книгата на Елица Мавродинова "Търг за ореоли"
Литературният салон “Петя Караколева” към НЧ “Обединение – Кърджали, представи новоизлязлата книга на Елица Мавродинова "Търг за ореоли".
След смелостта на авторката да опише “Спектъра на бялото” (първата й лирична книга, с която спечели Националния конкурс за поетичен литературен дебют на името на Дамян Дамянов), този, в който се събират всички останали цветове и нюанси на духовните трепети, сега в новата си книга Елица още повече повдига булото на всеобщата “немота отвътре” и на покълналата тихо в гърдите тишина. А да дадеш глас на пулса на живота като чужда и своя вина, е някак си много приносно. Особено когато това е направено в толкова оригинална и запомняща се форма и с толкова словоделен стил. Особeно когато в този начин на писане има толкова специфична литературна енергия, въздействаща предимно на мозъчните центрове, когато този метод представлява една нова мисловна култура, която дълбае в търсенето и е един от най-сигурните начини за придвижване към “греховната святост” на познанието.
Като типично непредсказуемо ураново момиче (зодията й “Водолей” е подвластна на Уран), и този път Ели ни изненада с новите си прочити на вечните теми – любовта, страха, самотата, божественото… И тук, както и в по-ранните й стихове, капката-любов, “пияна от несподляне”, се мъчи да преплува океана на вселенската любов. С нейните “иззидани в трахеята сълзи”, с нейната "шприцована във вените сеизмичност”, с нейния “последен дъх на безкръвието”, но и с нейния “цъфтеж на пеперуди”, любовта си заслужи в поезията на Ели своето най-точно попадение – любовта като “смърт” в живота.
“Търг за ореоли” е едва ли не “наръчник за възкръсване”, но не само след “спиране на съществуването”, но и след разделянето с илюзиите. Това с особена сила важи, не само за всяка Мария и всяка Ева, но и за всяка “жена без име”. А може би и за всеки мъж. И тъй като всеки сам проектира своето обожание, своята слава, своето величие, в един момент на зрялост и сам може да се освободи от своето творение. Дори, ако изобщо настъпи това време, може да предложи на търг създадените от него ореоли и кумири. Стига повече да не “обожествява слепотата си”, а да придобие познание за божествената си възможност и да създава, и да разрушава. И да следва, макар и суетния стремеж да е част от Божествения Аз.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
03.10.2008 г. 15:19