Отзиви

"Перо от гарван" от Йото Пацов

Една нова книга с публицистика 24 карата за българите и българщината, за лова и риболова, за ежедневието и вечността

"Перо от гарван" от Йото Пацов


Преди много години във Философския факултет на Университета (тогава беше единствен!) учех, че от памтивека човечеството се опитва да отговори на един основен въпрос – духът ли е сътворил материята или обратното. През хилядолетията този въпрос е разполовил хомо сапиенса на две групи, които водят жестока война в търсене на истината. Мисля, че докато ни има нас, човеците, на белия свят въпросът ще си остане открит, но споровете никога няма да спрат. И всеки мислещ човек ще гледа звездите, ще гледа онзи в огледалото, ще гледа гората и морето и ще повтаря парещите питанки на Пол Гоген - “Кои сме? Откъде идваме? Накъде отиваме?”

Един от хората, които търсят отговор на вечния философски въпрос, е Йото Пацов. Може би поради това е станал писател. Подобно на знаменития идалго, или по-скоро като скитник в Живота той обикаля, гледа, пита, спори и воюва. Мисля си, че отговорът на въпроса кое е първичното – духът или материята, в един план е много прост. При едни хора води материалното. Те стават търговци, банкери, политици, започват да трупат и да се радват на натрупаното. Други питанките ги мъчат, въпросите им идват в повече, но не мирясват. Те искат да проумеят непознаваемото. Трупат истина, отговори, но осъзнават, че въпросите се множат още повече. Те са обречени на вечно търсене.

С Йото Пацов се запознах по един странен начин. Бях прочел в един всекидневник разказ, който много ми хареса. В Пловдив катаджия спира шофьор заради някакво нарушение. Когато му вижда документите и разбира, че е родoпчанин, измисля “жестоко” наказание. Влиза при него в колата, вдигат стъклата и нарежда сгафилия да му изпее една родопска песен. После той запява. После грешникът подкарва друга. И така нататък... На едно душно кръстовище, в една подвижна съборетина двамина непознати пеят в захлас магическите родопски песни. После питайте защо гласът на Валя Балканска звучи във вселената като легитимация на целокупното човечество.

Та след като разказах със свои думи разказа, Йото ме погледна кротко и каза: “Ами този разказ е мой.” Оказа се, че разказът наистина е негов и заедно със сюрия подобни истории оформиха сборника “Петелът кълве звездите”. После други книги се появиха изпод перото на Йото Пацов и ето ви още “топлата” публицистична творба “Перо от гарван”. Ако сте виждали край пътя гарваново перо, значи, знаете, че това е най-непретенциозното нещо на света. Отворите ли лекичко кориците на книгата обаче, веднага ще ви замирише на барут, на колендро и ще прогърми. Авторът не обяснява своите позиции и гледни точки. Той воюва за тях – открито, безпардонно и дръзко. Впрочем нека не бъда голословен. Ето ви вода още от първата страница:

“Образованието, комшиите, телевизиите, вестниците, юпитата, различни други прякори и въобще кой ли не се мъчи да събори в нищото историята ни. Ние пък се мъчим да я подпираме с кървавия дръвник от Батак, с войнишките паметници от заличени гробища, със знамена от атаки на нож и други такива. И ще я подпрем, няма съмнение.

Защото какво е българинът без народа, балканите и миналото си?

И как ще хиляди, ако не помни, не почита и не обича?”


Ясно и категорично, нали? Е, нека не забравяме, че Йото Пацов е потомствен ловец и управител на издателството на ловно-рибарския съюз. И както с дядо си, така и с баща си е скитал по баирите и драките с пушка в ръка. И затова темата за лова, за природата, за дивия (истинския) свят, за гривяците и язовците, за мъжете и мръцинарите (тумбаците) постоянно му е под лъжичката. С нея начева книгата и това са едни от най-злободневните страници. И може да не си съвсем съгласен с автора и с някои по-пиперливи слова, но в едно не може да не се съгласиш с него – отиде ли си гората, отива си и дивечът, и ловците, и децата. Защо тогава не ни тревожат ударите на брадвата и воя на бензиновите триони?

Във втория раздел, в “Живарник”-а има речни долини, сини вирове и риба. Но грешите, ако мислите, че тук (на страниците) цари вечен покой. “Да, ама за тая работа риболовните трябва да имат съвест, полицаите – воля, съдиите – чест – все дефицитни неща в бедното ми отечество...” Отново камък в блатото на апатията и равнодушието.

“Мравучки”. Едни такива мънички словца, пък усещаш как мравчици тръгват по гърба ти. “Ето – точно това място, където Господ целунал Земята, е България.” Защо тогава се срамиш...? Тук Йото Пацов е зъл и хаплив, остър и гневен – само и само да събуди спящите и апатичните. Думите му са като на онзи разгевен монах “тъмен, непознат и бледен”. И дали тези думи ще стигнат до онзи с бирата в ръка и краката на табуретката пред телевизора? Нали той му се беше заканил – аз пък няма да те чета!

“Хоругви”, “Пепелища”, “Скиталчества”... С Йото Пацов няма да вървите по познати пътеки. Но не се притеснявайте. И в миналото, и из манастирските килии, и сред тракийските светилища, и в далечна Индия вашият водач няма да ви остави – ще сложи пръст на устните и ще ви посочи това, което сами няма да забележите. И дяволито ще ви се усмихне – видя ли! Защото този свят див и мил, проклет и скъп, подъл и очарователен, този свят е нашият! За който си струва да страдаш и да се бориш.

Прочетете тази книга – ще ви подари много хубави минути. Не че в нея няма плява. Но има и много от зърното на непреходните неща. А те не са толкова много. И не бива да се пропускат.


--------------------------------------------------
“Перо от Гарван”, Йото Пацов, ИК “Наслука” 2008, 440 с.

Автор: Иван Васев
21.08.2008 г. 10:35
Посетено: 1028
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/6361-pero-ot-garvan-ot-yoto-patsov