Отзиви
"Глаголически следи" на Антония Дуенде - следи към един магико-фантастичен свят
За изложбата на Антония Дуенде
Изложбата на Антония Дуенде, онасловена “Глаголически следи” и представена от 9 до 20 август 2008 г. в Дома на архитекта – Варна (ул. “Мусала” 10), е естетическо изкушение и предизвикателство към посетителя. Тя е властно-покоряващо, мистично изживяване на духа. Повик за самовглъбяване и проникване в послания, идещи от далечни пространства и отколешни времена.
Изложбата е опит на художничката да проникне в тайните на неразгадаемото. Тя е символично изразяване, разкриване на връзките между човека и Космоса. Проявление е на онези интимно-непрекъсваеми нишки между съкровено-личното, вътрешно-присъщо за всеки индивид, и универсалното, общовалидното, на което човек се учи с първите си глътки въздух още.
Картините и инсталациите от “Глаголически следи” са своеобразно продължение и доработка на цикъла “Писмената като мост”, представен за първи път в Берлин през май 2004 г. В основата на интелектуалното дирене и отправна точка за художествено трансформиране на почувстваното и провидяното от Антония Дуенде – и тогава, и сега, е глаголицата. По-точно – сугестивната сила на глаголическите знаци.
Защото глаголицата е боговдъхновено писмо, изнамерено от св. Константин-Кирил Философ след искрена и сърдечна молитва към Господ (според Пространното му житие). И защото: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Иоан 1:1). А после то – Словото, “от Бога дойде” (по думите на първоучителя в “Проглас към Евангелието”), за да осени умовете на човеците...
И тъй като са сътворени боговдъхновено, глаголическите букви, макар непригодни за всекидневна употреба поради сложността на графиката си, са мистични знаци: за смисъла на Сътворението, за същината на нещата, за истината и благодатта, идещи свише. Знанието, което глаголическите букви носят, е кодирано в основните елементи, от които те са съградени – трите геометрични символа: кръг (окръжност), кръст и триъгълник.
Кръгът за християните е символ на Бога, който е безначален и безкраен, невидим и непознаваем, неизразим и неописуем. Кръгът означава цялостност и неразчленимост, едновременност и съвършенство. Той въплъщава динамичната подвижност на явленията в природен и социален аспект; изразява циклично повтарящото се време.
Кръстът изразява Христовата жертва за спасението на човечеството. Той символизира и космическата ос, центъра на света, точката на връзка между небето и земята, т.е. кръстът се възприема като космическо дърво, като Дървото на живота. Затова не е случайно, че първата буква от глаголицата наподобява кръст – това е буквата “A”, или Азъ: “Аз съм светлината на света” (Иоан 8:12; 9:5; 1:5). Функционален синоним на което е: “Аз съм възкресението и животът” (Иоан 11:25); “Аз им давам живот вечен” (Иоан 10:28). И изречено по друг начин: “Аз съм хлябът на живота” (Иоан 6:35, 41, 48, 51); “Аз съм вратата на овците” (Иоан 10:7, 9); “Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят” (Иоан 15:1). Защото: “Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз – във вас” (Иоан 14:20)... Наситената многозначност в графичното изображение на “Азъ” провокира Антония Дуенде и през 2003 г. тя претворява глаголическата буква в своята инсталация. Художничката създава кръст – излъчващ светлина, оригинален, внушителен, който е своеобразно начало, проход към цялата изложба – този неин кръст е поставен пред олтара на Катедралния храм в Берлин.
Накрая, триъгълникът – образ на Светата Троица, но въплъщаващ и троичната природа на Вселената въобще – като небе, земя, човек, а в социален смисъл – като мъж, жена и дете.
Основавайки се на семантиката на трите архаични символа, разчитайки вложеното и наслагвано през вековете съдържание в тях, Антония Дуенде превключва глаголическите букви в по-мащабен контекст. Успоредно със знаците на писмената се появяват и ноти, структурирани в рамките на петолинието – така Словото зазвучава като Музика, в хармоничен и организиран ред; в необичаен и неочакван ритъм. Провиждат се силуети на музикални инструменти, чрез които в музиката се долавя и човешко присъствие. Така, наред с космичното свръхестествено звучене, се усеща съкровеното и близко Откровение на художничката.
А с финеса на изображението – с въздушно-ефирната лекота на акварела, чрез багрите – топли и чисти, от които незримо сякаш струи светлина, в едва забележимите преливания на нюансите понякога и друг път – в контраста, Антония Дуенде постига широта на изказа и многопластовост на посланията. Послания – искрени, човечни. Послания – мъдри.
И глаголическите знаци, писмената, оживяват по начин, неочакван и непредвидим. Словото – зримо и чуваемо – обгръща и пренася душата на посетителя в друг свят, по-светъл и по-добър. В магико-фантастичния свят на Антония Дуенде.
Автор:
Ваня Колева
Публикация:
11.08.2008 г. 17:46
Етикети:
Посетено:
2087
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/6337-glagolicheski-sledi-na-antoniya-duende-sledi-kam-edin-magiko-fantastichen-svyat