Капката на едно недоволство

За книгата на Капка Касабова

"Улица без име, детство и други премеждия в България"
(Street Without a Name: Childhood and Other Misadventures in Bulgaria)

---------------------------------------------------
автор Капка Касабова (Kapka Kassabova)
издателство Portobello, цена £15.99, 352 страници
купи от Amazon.co.uk за £11.19
---------------------------------------------------

Крилатата фраза на Ричард Трети “...зимата на нашето недоволство” с пълна сила може да се видоизмени като капката на нейното недоволство. Книгата на Касабова “Улица без име”, която наскоро английското издателство Портобело издаде на английски език, е написана с много яд, мъка, бунт и горчивина срещу България. Какво й е дала България не става ясно, но с книгата си Касабова се стреми да обясни какво България й е отнела. Въпреки че упорито крие възрастта и годината на раждането си, не е трудно да се установи, че когато е напуснала Родината, авторката е била на 15 години. Впечатленията й от първия сблъсък с културата на Острова звучат искрено. Оттам насетне повествованието е като съшито с бели конци. "Диалогът" на старците в Широка Лъка, “описанието” на паметника на Орфей и Евридика и дузина подобни тям съчинения от книгата - голо изброяване на факти, реплики и “персонажи”, трудно могат да се назоват литература.

В едно интервю Касабова разсъждава над това как много отдавна е престанала да пише на български. Че не пише на български, това е факт. Въпрос на избор, манталитет и светоусещане. Но авторката стига дотам, че наред с имената на квартали като “Младост” 1, 2 и 3, тя “превежда” на английски дори лични имена, такива като на съседката си Надежда например. Нейното име в романизираната биография на Касабова, е “Hope”. Странно ако се бе наложило, дали Касабова би превела и имена като ”Люлин”, “Витоша”, “София”?... За “България” безсъмнено – за нея Касабова е избрала евфемизма “Бай България”... може би имайки предвид “Бай Ганьо”... Но на 13 години тя е била твърде заета да кандидатства по древни и френски гимназии, та сигурно затова е позабравила Алеко Константинов, а с него и останалите българските класици. Затова пък към “книгописа” на книгата си Касабова не се поколебава да изброи другите източници, които са я вдъхновявали. Сред тях грижливо е цитирала имената на Алексения Димитрова от "24 часа", Антоний Георгиев от Българските авиолинии и... Стефан Груев, чието лично и фамилно име е цитирано по възможно най-недешифрируем “американско-английски” правопис.

И все пак подобни книги се харесват на Острова!

Биографията на силиконовата блондинка Джордан, написана в близки по форма, стил и звучене, се разграбва. Това признава самата Касабова в друго свое интервю. Затова не е чудно, че авторката е съумяла да настрои своите писателски честоти на английска литературна вълна и като така залага изцяло на “английското” си чувство за хумор, което на места прехвърля границите на добрия вкус и стига до вулгаризми: “...Невероятно изкачване, но на мен едва ли ми е до това, като гледам шофьора ни. Лицето и челото му са окосмени, а от предното стъкло го гледа плакатът на гола силиконова гърла. Очите му са в директен контакт с космите на венериния й хълм. Моля се дано е пробил поне една дупка през гениталиите й, за да може да вижда, иначе за никъде не сме”.

Двама от моите студенти се пошегуваха с книгата, единият я купи, другият чака да я вземе назаем. Първият вече ме попита:

- Вярно ли е, че в България всичко се продава под купон... дори и дамските превръзки?...

Тъжна, тъжна картина.

Заявката на книгата на Касабова е “мемоар”, но странно защо книжарниците на Острова я предлагат върху рафтовете за “Пътувания в чужбина”.

Че за България на Острова се приказва или нищо, или само лошо (за български чадъри, за изоставени деца-инвалиди в концентрационнни лагери като Могилино, за трафик на проститутки, за корумпирани магистрати и мафия), това е факт. Още не е изсъхнало мастилото от ласкавите отзиви, с които тукашната критика посрещна “Макмафия” на Миша Глени – книга от кора до кора “посветена” срещу България. Не е случайно сам Глени стана един от първите тукашни критици, които излязоха с отзив за Касабова.

Сега въпросът е дали след “Улица без име” за България ще се заговори и на друга тема. Това времето ще покаже.

И още – както сама пише в предговора си, авторката си поставя високата задача да бъде втората след Феликс Каниц, която да опише България в нейните потайности. Г-н Каниц го е сторил през 1860, г-ца Касабова се опитва да го стори сега.

Автор:

Ани Койчева

Публикация:

02.08.2008 г. 14:36

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2072

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/6299-kapkata-na-edno-nedovolstvo