Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
За "Онлайн самота"-та и въпреки нея
За романа на Марияна Минчева
Премиерата на романа “Онлайн самота” от Марияна Минчева, изд. “Стено”, 2008, Варна се състоя в Концертното студио на Радио Варна на 25.04.2008 г.
Въпреки заглавието книгата на Марияна Минчева веднага казва, че не търси самотата. Но и не я избягва, когато се наложи. Защото по-важни от самата самота са причините за нея. Иначе - кому не се е случвало. Да бъде сам, когато търси другия. Или да бъде сам, когато е заедно с другия. Или да премине пътя на заблудата - от срещата с другия отново до собствената си самота. Навярно самотата изгражда личността. Дори да съществуват и други, по-щастливи пътища за изграждане на личността, този път е проверен във времето. Самотата като устойчив модел за промяна на собствените психологически нагласи, за изваждане на интимното и съкровеното на светло - в онази критична зона, където започва дистанцирането от себе си и демитологизацията на другия. И където условието да оцелееш, е да обърнеш себе си с хастара навън. Процесът е не просто болезнен, неговото най-точно име за Марияна Минчева е буря:
“Понякога много неочаквано, понякога не толкова неочаквано, но винаги, със сигурност най-малко веднъж в живота ни, нахлува буря. Понякога бурята е мрачна и огненометежна. Понякога е лятна и носи след себе си много пушилка и ситен пясък, но при всички случаи е съпроводена с усещане за опустошение… Понякога с месеци, дори с години не можем да се отърсим от тътена, който е оставила някъде дълбоко в душите ни.”
Ето така - съвсем неприкрито, още в началото, Марияна Минчева обяснява на читателя какво може да очаква от нейния роман. Онлайн определението към самотата вече е ситуирало мястото на действието – глобалния нет. Тоест вселената. Но тази вселена постепенно става толкова лична, че придобива способността да прави човека щастлив. Или нещастен. Разкъсван от страстите на собствените си интерпретации за несъответствията между виртуалното и реалното, между необходимостта от любов и нейните измамни превъплъщения. В търсене на истината зад думите. В търсене на прозрението. И спасението... Защо ли премиерата се случи тъкмо на Разпети петък?
“Онлайн самота”, както всяка книга, прилича на своя автор. Независимо дали разказът се води от първо лице или не, авторът винаги е онзи демиург, който се крие зад създадения от него свят. Впрочем Марияна Минчева не се крие, тя не строи сложни сюжетни, словесни или някакви други литературни конструкции. Не наслагва излишни краски и детайли върху образите на своите герои, не използва различни заблуждаващи техники, за да имитира така необходимата на всеки роман драматичност. Марияна Минчева няма нужда от всички тези обиколни подходи към истината, просто защото тя познава истината. Истината е минала през нея. Това предварително условие е много важно, за да може истината да бъде разказана добре. Всеки професионален писател го знае. И на всеки писател му личи, когато не осмисля, а измисля, компенсирайки истината с нейната имитация.
Защо е написала “Онлайн самота”? “Заради някакъв порив, не знам колко време ще ме държи... Разбира се и заради виртуалното общуване, което вече е част от реалния живот и често не завършва безнаказано”, отговаря Марияна Минчева с подкупващата непристореност на прохождащ автор. Дано запази вдъхновения порив, с който е написала първия си роман. Откритостта и лекотата на изложението да превърне в свой стил. Да регистрира нещата, но и да ги интерпретира, пребивавайки едновременно отвътре и отвън тях. Да продължи така. Ако продължи да пише. Което, ако съдим от многопосочната й биография, е напълно възможно да се случи.
Родена в Балчик през 1959 г., завършила икономика във Варна и педагогика в Шумен, заслужил майстор на спорта по академично гребане с четвърто място на Олимпиадата в Москва през 1980 г., сега финансист в Министерството на правосъдието, Мариана Минчева очевидно умее да се променя. Нейната героиня също. В романа “Онлайн самота” героинята дори практикува двете гледни точки – своята и на своя коментатор (или критик, ако предпочитате) по един толкова естествен и дълбоко органичен начин, че някои професионални текстописци биха могли да завидят.
В този смисъл – и доколкото критичната дистанция към самия себе си е най-трудната дисциплина в личната житейска отсечка на всеки от нас, то Марияна Минчева знае как да се справи. Подозирам, въпрос на принцип за нея. А принципите, както знаем, са за това, за да бъдат прилагани навсякъде - в спорта, в литературата. Само два от възможните примери. И аргументи в полза на “Онлайн самота” като едно добро, интелигентно, съвременно четиво.
Четиво със самочувствие.
Въпреки заглавието книгата на Марияна Минчева веднага казва, че не търси самотата. Но и не я избягва, когато се наложи. Защото по-важни от самата самота са причините за нея. Иначе - кому не се е случвало. Да бъде сам, когато търси другия. Или да бъде сам, когато е заедно с другия. Или да премине пътя на заблудата - от срещата с другия отново до собствената си самота. Навярно самотата изгражда личността. Дори да съществуват и други, по-щастливи пътища за изграждане на личността, този път е проверен във времето. Самотата като устойчив модел за промяна на собствените психологически нагласи, за изваждане на интимното и съкровеното на светло - в онази критична зона, където започва дистанцирането от себе си и демитологизацията на другия. И където условието да оцелееш, е да обърнеш себе си с хастара навън. Процесът е не просто болезнен, неговото най-точно име за Марияна Минчева е буря:
“Понякога много неочаквано, понякога не толкова неочаквано, но винаги, със сигурност най-малко веднъж в живота ни, нахлува буря. Понякога бурята е мрачна и огненометежна. Понякога е лятна и носи след себе си много пушилка и ситен пясък, но при всички случаи е съпроводена с усещане за опустошение… Понякога с месеци, дори с години не можем да се отърсим от тътена, който е оставила някъде дълбоко в душите ни.”
Ето така - съвсем неприкрито, още в началото, Марияна Минчева обяснява на читателя какво може да очаква от нейния роман. Онлайн определението към самотата вече е ситуирало мястото на действието – глобалния нет. Тоест вселената. Но тази вселена постепенно става толкова лична, че придобива способността да прави човека щастлив. Или нещастен. Разкъсван от страстите на собствените си интерпретации за несъответствията между виртуалното и реалното, между необходимостта от любов и нейните измамни превъплъщения. В търсене на истината зад думите. В търсене на прозрението. И спасението... Защо ли премиерата се случи тъкмо на Разпети петък?
“Онлайн самота”, както всяка книга, прилича на своя автор. Независимо дали разказът се води от първо лице или не, авторът винаги е онзи демиург, който се крие зад създадения от него свят. Впрочем Марияна Минчева не се крие, тя не строи сложни сюжетни, словесни или някакви други литературни конструкции. Не наслагва излишни краски и детайли върху образите на своите герои, не използва различни заблуждаващи техники, за да имитира така необходимата на всеки роман драматичност. Марияна Минчева няма нужда от всички тези обиколни подходи към истината, просто защото тя познава истината. Истината е минала през нея. Това предварително условие е много важно, за да може истината да бъде разказана добре. Всеки професионален писател го знае. И на всеки писател му личи, когато не осмисля, а измисля, компенсирайки истината с нейната имитация.
Защо е написала “Онлайн самота”? “Заради някакъв порив, не знам колко време ще ме държи... Разбира се и заради виртуалното общуване, което вече е част от реалния живот и често не завършва безнаказано”, отговаря Марияна Минчева с подкупващата непристореност на прохождащ автор. Дано запази вдъхновения порив, с който е написала първия си роман. Откритостта и лекотата на изложението да превърне в свой стил. Да регистрира нещата, но и да ги интерпретира, пребивавайки едновременно отвътре и отвън тях. Да продължи така. Ако продължи да пише. Което, ако съдим от многопосочната й биография, е напълно възможно да се случи.
Родена в Балчик през 1959 г., завършила икономика във Варна и педагогика в Шумен, заслужил майстор на спорта по академично гребане с четвърто място на Олимпиадата в Москва през 1980 г., сега финансист в Министерството на правосъдието, Мариана Минчева очевидно умее да се променя. Нейната героиня също. В романа “Онлайн самота” героинята дори практикува двете гледни точки – своята и на своя коментатор (или критик, ако предпочитате) по един толкова естествен и дълбоко органичен начин, че някои професионални текстописци биха могли да завидят.
В този смисъл – и доколкото критичната дистанция към самия себе си е най-трудната дисциплина в личната житейска отсечка на всеки от нас, то Марияна Минчева знае как да се справи. Подозирам, въпрос на принцип за нея. А принципите, както знаем, са за това, за да бъдат прилагани навсякъде - в спорта, в литературата. Само два от възможните примери. И аргументи в полза на “Онлайн самота” като едно добро, интелигентно, съвременно четиво.
Четиво със самочувствие.
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
12.05.2008 г. 23:42
Посетено:
1187
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/5845-za-onlayn-samota-ta-i-vapreki-neya