Отзиви

Частицата Вечност в недоизпятата песен на Нели

"Тръгвам някъде в безкрая, огряна от твоята звезда"

Излезе от печат първата и единствана за този живот книга на Нели Черкезова от Кърджали - "Недоизпята песен".

И то близо половин година, след като Нели ще може да я види само с небесните си сини очи. За промоцията в синьо нито книгата закъсня, нито Нели избърза… Иначе как краят щеше да се превърне в безкрай…

И без да познаваш Нели, ще добиеш представа за живота й - пламък от тази книга, издадена от софийското издателство „Българска книжница” с редактор Благовеста Касабова и с художник Красимир Миков. И без да е имала много приятели, сега чрез тази книга ще са повече, отколкото е можела да си пожелае.

В нейната „Недоизпята песен” има по малко от всичко, каквото е имало в живота на Нели. Поезия, есеистика, детско творчество, нейни графични етюди, биографични данни, свидетелства за музикалното й обучение, награди за поезия и за есета. Цял един недълъг, но пребогат на емоции, на дарби, дръзновения, пориви и копнения живот. Продължаващ точно по този начин.

Малка частица от Вечността, от Любовта, трептеше и гореше в гърдите на Нели Черкезова от Кърджали. Но затова пък тя беше толкова пламенна, безметежна и всеотдайна, че нямаше как да не потърси своите сродни по интензитет посестрими, каквито има в изобилие на Небето. Не й бе съдено да дочака първата си книга или пък – кой знае, може би в много по-голяма степен, както казва Благовеста Касабова в предговора си към книгата. Самата Нели е подозирала и предчувствала, дори търсила тази небесна промоция, този край, който е ново начало. Дори и неясно точно какво.

Много често в поезията си говори за така странното съществуване на измерението време в нас. В което с унес и кървене пребиваваме чрез болка и страдание. Най-сигурният начин да го осмислим и да опознаем себе си. По този път минава и Нели за краткия си 22-годишен живот. Но запълнен до краен предел с много мечти и идеали за красота, за добро и човешка топлина. За много любов, дори и несподелена, за достойнство, за приятелство, взаимопомощ, сътрудничество…

В поезията си Нели не може да си обясни как в толкова красивия свят може да има толкова много злина, как в него се оглежда най-вече нашият смрязяващо-унижаващ срам и прозрачната ни вина от това, че не можем да го променим. Че нямаме „коректор за безразличие”. Тези нейни чувства потапят поетичната й палитра в нестихващата тъга на нелюбовната нощ, на все бавещия се да изгрее ден. Затова все по-често повтаря „остана ми да търся края /рая/”.

Но този рефрен звучи като отказ от приемането на нелюбовния свят и в същото време като отправяне натам, където всичко е огряно от Всевечната светлина. Затова всичката й жадност и волност, и цялата й неудовлетворена красота и любов се превръща в предислов към сливане на всичко и всеки в едно, в частицата Вечност. В едно пътуване към този неустоимо мамещ Първоизвор, от който идваме всички. И в едно стигане там, където „дъжд от рози те залива”, там, където всичко е любов.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
16.03.2008 г. 12:11
Етикети:
Посетено:
2301
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/5466-chastitsata-vechnost-v-nedoizpyatata-pesen-na-neli