Отзиви
Емил Янев. Скици с разноцветна креда
Книга за българските хорови диригенти
Проф. Емил Янев
Щедър и благороден дух притежава маестро Емил Янев. Смея да заявя, че днес малцина от българските диригенти са склонни да кажат добра дума за колега диригент, камо ли да я напишат. Всъщност ние, българите, сме си такива - завистливи, готови да принебрегнем и умаловажим таланта на другия. А Емил Янев си е направил труда да издаде цяла книга за диригенти. 44 портрета е събрал в двутомен сборник, озаглавен “Скици с разноцветна креда”.
Проф. Емил Янев (род. 1932) е сред поколението музиканти градители (подчертавам “градители”, защото напоследък у нас има и немалко диригенти - “рушители”!), започнали творческия си път в края на 50-те години на ХХ век, време, изключително благодатно за родната музикална култура, когато в страната се професионализираха съществуващите или се създаваха нови симфонични оркестри, оперни театри, големи хорове, ансамбли, музикални училища. Завършва столичната консерватория с две специалности: оркестрово и хорово дирижиране, а по-късно специализира във Ваймар. Полувековната му, изключително плодотворна дейност като диригент и педагог, а също и като общественик и публицист, е увенчана с внушителен брой награди, отличия и лауреатски звания - наши и международни.
Книгата “Скици с разноцветна креда”, както се изразява сам проф. Янев, е “спонтанен плод на непосредственото ми общуване с моите “модели”. А сред тях на първо място са неговите знаменити учители - създателят на българската хороводиригентска школа проф. Георги Димитров (1904-1979), незабравимият хоров и оперен маестро Асен Димитров (1891-1960), а също и патриархът на българската хорова песен Добри Христов (1875-1941), създателят на Българската хорова капела Светослав Обретенов (1909-1956), "бащата" на “Бодра смяна” Бончо Бочев (1899-1975). За тези светли личности и първомайстори Емил Янев пише с преклонение, с нескрито вълнение, със “собствен прочит”, защото е твърдо убеден, че всеки истински диригент трябва да чете по свой начин не само музикалната, но и житейската партитура!
Тези кратки скици, както сам казва авторът, не са “портрети с маслени бои”, но въпреки неголемия си обем са достатъчно всеобхватни и точни. Емил Янев е уловил най-важното и характерното от всеки изобразен от него музикант, като го представя не само в творчески, но и в личен, житейски план. Това прави портретите още по-живи и истински.
По-голямата част от текстовете в първия том са за възпитаници от първия хороводиригентски клас на Музикалната академия в София, в който са се дипломирали 33 души, и който е дал на България 10 професори, 1 академик, 3 доценти и още 19 първокласни хормайстори, посветили се на нашите оперни и самодейни хорове. Всъщност тези хора създадоха съвременната българска хорово-изпълнителска школа, отдавна световнопризната: Георги Робев, Михаил Милков, Любомир Каролеев, Захари Медникаров, Христо Недялков, Лилия Гюлева, Васил Арнаудов, Димитър Русков, Кирил Стефанов, Богдана Попова, Венета Вичева, Марин Чонев...
Вторият том е посветен на хормайсторите, работили в страната, или както някои се изразяват – „извънстоличните” (наистина абсурдно определение!). Тук не бих могъл да изброя всички имена, но ще спомена някои от най-известните: Христо Манолов, Христо Дюлгеров, Йосиф Душек, Божко Шойков, Димитър Илиев...
С голямо уважение, като избягва безличната форма на изказ, позната ни от много подобни издания, проф. Янев пише за тези интересни, ярки личности, като свързва умело и с мярка личните си спомени с обективните факти и оценки. Всеки от тях, подчертава авторът, е градител на българската култура, всеки от тях е създал ако не няколко, поне един музикален институт, завоювал световна слава. Да споменем само Детският радиохор на Христо Недялков, Хорът на Захари Медникаров или “Хорът на света” - “Родина” на Васил Арнаудов (за съжаление унищожен през 1996 г. от вокалния педагог Георги Делиганев).
И всеки от тях е направил това не заради себе си и за собствената си персона, а от потребността да изгради, да сътвори нещо голямо, ново и истинско за всички.
Щедър и благороден дух притежава маестро Емил Янев. Смея да заявя, че днес малцина от българските диригенти са склонни да кажат добра дума за колега диригент, камо ли да я напишат. Всъщност ние, българите, сме си такива - завистливи, готови да принебрегнем и умаловажим таланта на другия. А Емил Янев си е направил труда да издаде цяла книга за диригенти. 44 портрета е събрал в двутомен сборник, озаглавен “Скици с разноцветна креда”.
Проф. Емил Янев (род. 1932) е сред поколението музиканти градители (подчертавам “градители”, защото напоследък у нас има и немалко диригенти - “рушители”!), започнали творческия си път в края на 50-те години на ХХ век, време, изключително благодатно за родната музикална култура, когато в страната се професионализираха съществуващите или се създаваха нови симфонични оркестри, оперни театри, големи хорове, ансамбли, музикални училища. Завършва столичната консерватория с две специалности: оркестрово и хорово дирижиране, а по-късно специализира във Ваймар. Полувековната му, изключително плодотворна дейност като диригент и педагог, а също и като общественик и публицист, е увенчана с внушителен брой награди, отличия и лауреатски звания - наши и международни.
Книгата “Скици с разноцветна креда”, както се изразява сам проф. Янев, е “спонтанен плод на непосредственото ми общуване с моите “модели”. А сред тях на първо място са неговите знаменити учители - създателят на българската хороводиригентска школа проф. Георги Димитров (1904-1979), незабравимият хоров и оперен маестро Асен Димитров (1891-1960), а също и патриархът на българската хорова песен Добри Христов (1875-1941), създателят на Българската хорова капела Светослав Обретенов (1909-1956), "бащата" на “Бодра смяна” Бончо Бочев (1899-1975). За тези светли личности и първомайстори Емил Янев пише с преклонение, с нескрито вълнение, със “собствен прочит”, защото е твърдо убеден, че всеки истински диригент трябва да чете по свой начин не само музикалната, но и житейската партитура!
Тези кратки скици, както сам казва авторът, не са “портрети с маслени бои”, но въпреки неголемия си обем са достатъчно всеобхватни и точни. Емил Янев е уловил най-важното и характерното от всеки изобразен от него музикант, като го представя не само в творчески, но и в личен, житейски план. Това прави портретите още по-живи и истински.
По-голямата част от текстовете в първия том са за възпитаници от първия хороводиригентски клас на Музикалната академия в София, в който са се дипломирали 33 души, и който е дал на България 10 професори, 1 академик, 3 доценти и още 19 първокласни хормайстори, посветили се на нашите оперни и самодейни хорове. Всъщност тези хора създадоха съвременната българска хорово-изпълнителска школа, отдавна световнопризната: Георги Робев, Михаил Милков, Любомир Каролеев, Захари Медникаров, Христо Недялков, Лилия Гюлева, Васил Арнаудов, Димитър Русков, Кирил Стефанов, Богдана Попова, Венета Вичева, Марин Чонев...
Вторият том е посветен на хормайсторите, работили в страната, или както някои се изразяват – „извънстоличните” (наистина абсурдно определение!). Тук не бих могъл да изброя всички имена, но ще спомена някои от най-известните: Христо Манолов, Христо Дюлгеров, Йосиф Душек, Божко Шойков, Димитър Илиев...
С голямо уважение, като избягва безличната форма на изказ, позната ни от много подобни издания, проф. Янев пише за тези интересни, ярки личности, като свързва умело и с мярка личните си спомени с обективните факти и оценки. Всеки от тях, подчертава авторът, е градител на българската култура, всеки от тях е създал ако не няколко, поне един музикален институт, завоювал световна слава. Да споменем само Детският радиохор на Христо Недялков, Хорът на Захари Медникаров или “Хорът на света” - “Родина” на Васил Арнаудов (за съжаление унищожен през 1996 г. от вокалния педагог Георги Делиганев).
И всеки от тях е направил това не заради себе си и за собствената си персона, а от потребността да изгради, да сътвори нещо голямо, ново и истинско за всички.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
17.01.2008 г. 17:17
Посетено:
1142
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/5182-emil-yanev-skitsi-s-raznotsvetna-kreda