„Животът пред теб“ или вкусът на Живота

„Животът пред теб“

превод Красимир Мирчев
постановка Катя Петрова
сценография Рин Ямамура
музика Христо Йоцов
мултимедия Светлозар Георгиев

участват Вяра Коларова , Йордан Тинков , Антон Димитрачков, Велислава Маринкова, Тони Николов

фотограф Иван Дончев

„Животът пред теб“ или вкусът на Живота

Горчилката може да те погълне и унищожи. Но тя може да роди и жаждата за съпротива. Тя е протагонистът в „Животът пред теб“, спектакъл по романа на Ромен Гари (Емил Ажар). В него „протича“ като пълноводна река съпричастността между хората, хората, изтласкани извън борда на „обичайното“ битие. Това е притча за способността да се съхрани човешката Доброта, дори в екстремни условия. Тя наподобява вълшебна кутия, от която „изскачат“ герои, взети от живота. Герои, които като феникси продължават живота „въпреки всички и всичко“. Животът е „озъбено свирепо куче“, но в кварталът „забравен от бога“  избуява човешка топлина, взаимопомощ, кодекс на честа, обединяващ религии, нации, „невидимите“ индивиди от маргинализирана  периферия. Те имат всекидневните малки победи, защото са волни „птици“, преглътнали горчивия хап на съдбата.

Сценографията в постановката, дело на Рин Ямамура и създаваща асоциация за улица, дом, илюзионистки  атрибут – предмет/общност, приютява като във филмов кадър тъжно-смешните, горчиво-ироничните „късове“ живот на  Мадам Роза и „нейните“ хлапета. Животът, от който боли, приклещвайки в желязна хватка всеки порив за щастие, но и живот, който „пее“ като чист планински поток, устремен към „битието“ на гореспомената реката – съдба. В него отделните персонажи на великолепните  актьори Вяра Коларова , Йордан Тинков , Антон Димитрачков , Велислава Маринкова , Тони Николов, са някак подкупващо живописно пъстри, като „щрихи“ от реалистично платно с „абстрактни завъртулки“. Те са жреците на свещенодействието, „подчинено“ на режисурата на Катя Петрова, която е едновременно „тотално“ всеобхватна, но и толерантно „отворена“ към виртуозна импровизация. Тази симбиоза „дирижира“ ритъма, стила  и внушенията на „Животът пред теб“.

Така зрителят е „тук и сега“ в „картина“ , където всичко е подкупващо истинно, но и художествено фиктивно, действително, но и символично, мрачно, но и слънчево, преходно, но и вечно…