За книгата-послание „45 срещи насаме с НЕзабравимите“ на Виолета Цветкова

Както самата авторка Виолета Цветкова споделя, книгата е започнала „да се пише сама“. Но главната заслуга е, разбира се на Виолета. Защото тя е уловила личния си момент на готовност да конструира 500 страници, в които с радост и обновено вдъхновение да сподели с аудиторията най-доброто от опита си като журналист. „45 срещи насаме с НЕзабравимите“ не е обикновен сборник с интервюта. Това е книга-симфония в 4 части, в която енергията на намерението и послевкуса са грижливо и с удоволствие изпълнени с висока българска реч и мъдрост.

Лицата от „галерията“ – защото книгата би могла да бъде база и за фотоизложба – са разпознаваеми за няколко поколения българи. Поколения, които чакахме на опашки пред книжарниците; които се обличаме официално когато посещаваме театър, като предварително се запознаваме с пиесата, за да можем да се насладим на играта на актьорите по-пълно. Подарих тази книга с мил автограф от Виолета Цветкова на моята майка, учителка пенсионерка. Аз също я прочетох със спомени за всеки един от 45-имата. Моят син също помни поне половината от тях. Други съществени „мерки“, които чертаят най-общо историческите линии, са: преди и след 9 септември 1944; преди и след 10 ноември 1989; преди края на XX и след началото на XXI век. Книгата е богат източник на историческа памет и хуманизъм. Всеки читател с радост ще отключи собствената си банка от спомени не само за конкретната личност от българската култура, но и за това как самият той е живял в контекста на времето на интервюто. Читателят ще припознае и възторга, и страданието в поредицата от „спирки“ в споделените преживявания и случки. Но много факти ще научи за пръв път. 

Книгата е разкошен пъзел, към който можеш да подходиш като към сборник от кратки CV-та; можеш да четеш само отговорите на творците; можеш да се задълбочиш върху епилозите, с които приключва всяка среща. Но за да се насладиш на майсторството на Виолета Цветкова, можеш да прочетеш само въпросите, които тя задава на именитите си събеседници. От този експеримент виждаш с колко стабилна подготовка тръгва тя към всеки разговор; предварителната посока, която е щрихирала; умението ѝ да импровизира, за да постигне поантата. Чудесно се вписват коментарите на авторката, които тя прави от дистанцията на времето. Удивителни прозрения, усмихнат скепсис, блиц-хроники с намесата на съдбата, загадъчни изпитания и логични финали. И за какво? Ами за това, което е клише от зората на човешката цивилизация: „Истината!“ Търсенето на истината е в природата на всеки артист, който с творчеството си дава лъч светлина в ежедневието.

Представете си само как са греели тези интервюта в тогавашните вестници! Събрани в тази внушителна по обем книга, обаче, всеки от разговорите е като отделна картина. 45 картини, 4 действия в една пищна документална „пиеса“ на живота. „Хоровете“ на „НЕсърдитите старчета“, „НЕостарелите любимци“ „НЕподражаемите дами“ и „НЕзабравените вдъхновители“ ни предизвикват да си припомним гласовете им, изкуството им, за да ни уверят, че има смисъл да вярваш и да вървиш по пътя на доброто, дори и в нечии технократски очи да изглеждаш ненужен, наивен и овехтял. Много, много ценна книга, в която всяка дума е на мястото си в общия контекст. Включително и добродушното хрумване до името на всеки персонаж да има „таг“, който го отличава от останалите. „Етикет“, който придава яркост и сетивност като в Commedia dell'arte, например: Георги Данаилов. Сладкодумецът; Наум Шопов. Той, краля!; Мариана Димитрова. Лъчезарната; Магда Абазова. Одухотворената; Петър (Чочо) Попйорданов. Един хъш.

Накрая Виолета Цветкова споделя, че 45-те срещи съвсем не изчерпват нейния професионален архив. Можем само да се надяваме след време тя да ни изненада с том втори на нейните НЕзабравими срещи.