“Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)” от проф. Милена Георгиева

Книгата “Говорът на цветята. Анна Хен- Йосифова (1872 – 1931)”, изд. "Панорама", 2024 от проф. Милена Георгиева е обемен и изключително стойностен труд, който има приносен характер в историята на европейското изкуство. Издания от подобен мащаб – като обем, съдържание, структура, документална пълнота и цялостна визия не са често явление в родния художествен контекст и напълно заслужават да им се отдели внимание.

Написаното се отличава с увлекателност, а документалната част със забележителна пунктуалност. В монографията няма есеистичен наратив, а здрава музейно-документална основа, базирана на фактология и лични проучвания. Със завидна лекота, Милена Георгиева неусетно пренася читателя в прегръдките на историческата памет и реконструира лица, места и събития. Стилът е лек, езикът увлекателен. Това прави книгата достъпна до широка публика. Изданието овеществява дългогодишната изследователска работа по темата, отразява задълбочените знания на проф. Георгиева по такъв начин, че прави възможно разнообразна аудитория да научи за мястото и ролята на Анна Хен в българския художествен живот. Контекстът е вплетен в тъканта на личната хронология на Анна Хен така, че отговаря на съпоставките чуждо-родно, център-периферия, жена-социум, адаптация – интеграция.

С професионализъм и с афинитет към детайла, Милена Георгиева претворява в слово красотата на отминала епоха. Проф. Георгиева пише леко, интригуващо, конструктивно и вдъхновено. Изложението е стегнато и наситено с колоритна атмосфера. Двуезичната книга (на български и немски език) е визуално и интерпретативно доказателство за същностната роля на жени-художнички като Анна Хен в родния художествен контекст.

Първата част ситуира Анна Хен в контекста на епохата, в която живее. В нея елегантно са съпоставени въпроси за центъра и периферията, за родното и чуждото, за социалната адаптация и за утвърждаването на артистична позиция на жената художник. Във втората глава от изследването се дискутира проблемът за натюрморта като жанр, за неговото утвърждаване на родна почва и за взаимопроникването на европейски влияния чрез творчеството на Анна Хен. Третата част е ориентирана към интересите на художничката в областта на приложно-декоративните изкуства.

Изключително важни са приложенията като раздел от монографията. Чрез тяхната пълнота личността на Анна Хен е напълно анализирана и ситуирана в културен контекст – както от подробната ѝ биография, така и от „социалното огледало“, опосредствено от спомени, писма и документи. Каталогът с произведения от Анна Хен-Йосифова е максимално изчерпателен. Той е със статут на своеобразен музей, тъй като единствено чрез него повечето от творбите на художничката остават в паметта на поколенията.