Иван Митев, актьор от МДТ „Константин Кисимов“ празнува 70-годишнина с нова книга

Повечето книги носят на задната си корица биографии, похвали и мнения на големи творци за текста вътре. Първото отличително качество на „Случайни драсканици“, което ме впечатли е, че на гърба на книгата има Молитва за България. Авторът Иван Митев приключва разказа с дълбоко емоционален текст-молитва за съхранение и обновление на Родината. Монолог, който е написан от актьора и отправен към милостивия Всевиждащ.

„Случайни драсканици“ е публикувана от издателство „Фабер“, редактор и оформител е Таня Мъглова. Съдържанието на самата книга също е уникално – 70 подзаглавия на случки, много от тях са имена на скъпи близки хора, на творци, някои завършват с удивителен знак. Защото за Иван Митев животът е едно Удивление, което най-често приключва своите епизоди-мигове по удивителен начин.  

Няма актьор, към който да не е бил отправян въпросът: „Защо искаш да станеш артист?“. Иван Митев също го чува. Но не от кого да е, а от легендарния Апостол Карамитев. Увлекателно е описана историята как младият Иван кандидатства във ВИТИЗ и печели едновременно и одобрение, и раздразнение от страна на комисията. Печели одобрение, защото се представя чудесно. Печели раздразнение, защото не е попаднал в правилния випуск – все още не е бил в казармата и не е трябвало да кандидатства толкова рано. Но той не знае, че едни добри очи го гледат от салона. И години по-късно, на снимки на „Сватбите на Йоан Асен“, където войникът Иван участва в масовката, чува името си. Вика го ...самият Апостол Карамитев, който го разпознава сред множеството школници и му казва, че го помни от ония кандидатстудентски изпити във ВИТИЗ. И, разбира се, му задава въпроса-парола: „Защо искаш да станеш артист?“. Иван Митев отговаря кратко, по войнишки: „Защото искам да уча хората на добро.“. Знаменателен епизод от „Случайни драсканици“, носещ енергията на клетва завинаги.  

Иван Митев усеща и назовава с красива метафора-истина своя път като „зелен вагон“, който днес е номер 70 – защото толкова са годините му. Разказвайки динамично и увлекателно за своите праотци, интересни роднини и знаменателни творци, авторът е всеотдаен и към „болката по отминалия свят“, и към „неистовата надежда“. Защото мемоарното писане сближава поколенията, а уж „случайните драсканици“ усмихват читателя, предизвикват възхищение или съчувствие.

За разлика от любимите Достоевски и Чехов, Иван Митев не пледира, че „Красотата ще спаси света.“. Неговият призив е за доброта, защото „Само добротата ще ни запази малко повече във времето. В душите. В паметта на живите след нас. Добротата!“.

Искрени стихове и мъдри афоризми на Иван Митев извеждат читателя от ритъма на мемоарите. Респектиращи със силата си мисли, които оставят трайни следи, дори когато емоцията си отиде.

Книгата съдържа богат снимков материал, който отдава почит както към юбиляря, така и към плеяда творци, оставили своята лъчиста енергия във Великотърновския театър: Диди Димчев, Елена Стефанова, Иван Евстатиев...

Иван Митев е автор на още 4 книги, свързани с историята на Великотърновския театър, където минава и продължава богатият му творчески път: „Театърът, наречен „Надежда“ (2017), „Хроники от едно театрално столетие 1870 – 1970“ (2017), „Театърът, наречен Кисимов“ (2020) и „Театрални мигове от вечността 1870 – 2022“ (2022). Той дигитализира исторически документи, снимки, театрални програми и афиши, статии – всичко, което е важно да остане за бъдните поколения, които ще продължат традицията в старопрестолния град да има качествен театър със стабилна институция. Мечтата му е да създаде Музей на МДТ „Константин Кисимов“.