Диалог на два художествени свята

Диалог на два художествени свята

 Експозицията „Слово-Прозорец”, която бе открита в Галерия „Мисията” представя творби на художниците Волфганг Ниблих и Антония Дуенде , изявяващи се на европейската и извъневропейската арт-сцена.

Изложбата ще продължи до 14 юни. Тя се организира по повод 24 май от  Държавния културен институт към министъра на външните работи в партньорство с Посолството на Федерална Република Германия. При откриване на изложбата приветствие поднесе извънредния и пълномощен посланик на Федерална Република Германия в София Ирене Мария Планк. 

Художественият свят на двамата творци свидетелства за своеобразни индивидуалности и многообразни креативни предпочи­тания, подчерта проф. Спартак Паскалевски в своето слово на откриването. 

Художникът Волфганг Ниблих е с интереси и компетентност в областта на математиката и медицината, с огромна твор­ческа продукция и авторитетна дейност. Творбите му са представяни на редица излож­би не само в Германия, САЩ и множество страни по света, но и в стотици библиотеки, тъй като той е автор на книги с документирана значимост – 300 книги и каталози в музеи и библиотеки, 9000 художествени произведения, 500 експоната и пр. Автор е на комплексни творби, платна, скулптури, обекти и инсталации, изявява се и като сценограф на Театър „Берлински ансамбъл“ и на Националния театър във Ваймар. 

Художничката Антония Дуенде в плана на едно диалогично съпоставяне,  се откроява с многобройни участията и изяви в широк интерпретативен спектър в множество международни форуми. Израснала в семейство на филолози (майка  ѝ е професор Надежда Драгова, изявен изследовател в сферата на литературната история и балканистиката, а баща ѝ е изтъкнатият поет Първан Стефанов), А. Дуенде засвиде­телства генетична и културна предразположеност към духа и света на словото.

Имах удоволствието да гостувам в ателиетата им в Берлин и да разменим мисли върху изкуството и мисията на твореца.

Ниблих е интересен и своеобразен творец с изследователски нагласи към приро­дата на естетическата и художествената комуникация – с изявена евристична склонност към проучване на откритото и скритото в света на човека. В ранните си творчески търсения овла­дява техниката на рисунката и живописта. По-късно, в 1984 г., реализира идеите си в асамблажа, а от 1989 г. създава редица обекти и инсталации.

След интересна и активна еволюция редом до запомнящи се изяви в пърфор­мънса и исталацията, Антония Дуенде работи активно в сферата на рисунката и живописта, ангажирана от изразните възможности на фактурата и цвета.  От първона­чалната експресивна нагласа, мотивирана от наблюдения, тя постепенно развива своята мета­физична визия за багрената живопис. Кавалетни по формат, с колоритни декора­тивни съпоставки, творбите ѝ включват пластични структури от знаци на древни писмена и визуализирано слово. 

Чрез названието „Слово-Прозорец” представените в изложбата творби ни въвеж­дат в тяхната зрима и незрима природа и нейните метаморфози. Творците ни показват своите нагласи по отношение на човешкия и предметния свят на знака и словото.

С почти виртуозната увереност на рисунката, конструирана в традицията на немската стилност, Волфганг Ниблих създава първоначално отделни картини с маслена живопис и постепенно разширява своя изразен натюрел. Докато Антония Дуенде формира нагласа и сетивност към пластическите и фактурни метаморфози на словото. Тя живее и се вслушва в творящата му същ­ност, с трепетност и душевно вълнение се стреми да отгатне тайнствения му говор и скрити духовни послания.

Волфганг Ниблих е автор, който очертава рано своя път на инвенции и експе­ри­менти. За първите му майсторски творби свидетелства създадената през 1982 г. поредица на тема „Метаморфози”. Появата ѝ е свързана с участието му в изложба, представена в Берлин и в Лондон, по повод на симпозиума „Изкуство и андрология”. Фокусиран към света на книгата и насочен към трансформацията и преструктурирането й, открива нетрадиционното, индивидуалното и дори провокативно пространство.

В диалогичен аспект подобен проблем се наблюдава и при Антония Дуенде с нейния фокус върху словото, разбирано като изначален логос и жива памет на осмис­леност. Това са своеобразни острови на Духовното, една особена духовна и древна пластовост в търсене на предобразното – състояние на сътворяване на мислещата същност на словото, въплътено  в ословеното послание на знака. За разлика от визуално опредметеното слово в битийната материална архитектоника на книгата при Ниблих, Антония Дуенде представя индивидуално усетената материя на словото.

 Духът на „Фауст“ (Гьоте) и „Бурята“ (Шекспир) витае и в пиетета на В. Ниблих към Макс Ернст, под чието влияние създава впечатляващата художествена творба „Електра”. Началните му пристрастия в тази полифония от мисли продължава по-късно към Франц Кафка и прозренията на Джордж Оруел, на които посвещава няколко творби. В театралната постановка на „Процесът” от Франц Кафка, особеният свят на стаята е представен като книга.  С деликатност и мяра Антония Дуенде също проявява пиетет към пластическите находки на Макс Ернст и специално към неговата техника на фротажа. Създаването на богата и изразителна фактура ѝ дава възможност (чрез фротажа) да изрази в пълнота своите поетични и философски размисли в уникално усетена багрена стилистика. Множеството реализации на А. Дуенде свидетелстват за значим по обем и идеи проектен репертоар и въображение. Докато В. Ниблих осъщест­вява различни връзки (търсени и с неочаквани внушения) и съпоставяния като дървената рамка, касетата, стола, пейката, картината, катинара и всякакви прибори от бита и техниката. Зрителят е ангажиран и с действия, показващи как се ражда книгата. Във връзката между предметния свят и човека той постига своеобразен синкретизъм. Акционното действие на тестиране и въздействие е оригинален предизвикателен инте­лек­туален и естетически про-Тест, често изпълнен и с ирония.

Творческата продукция на А. Дуенде очертава изразната ѝ еволюция, свързана с многоизмеримостта на вътрешната метафизична връзка на писмени знаци и ритуални знакови структури с предметния свят на човека. Тя е защитена от концептуалното раз­би­ране за пластичните трансформации и преображения на конкретните елементи в композиционната структу­ра на творбата. Творец с иновативен обхват, тя търси разши­ря­ването на собствените си граници в своеобразна митологизирана поетика на живота чрез мислещата чувственост на изразните ѝ средства. Интересът на представените в изложбата творци към писмения знак, към морфология­та, диктуваща преображенията на буквата и знака, определя цялостното въздействие и конкретната архитектоника на творбите им. Ролята на цвета е осмислена в специфично обагрено надграждане, което    при Дуенде подчертава диалогичното съпоставяне на различни културни пластове, водещи към древната им памет с откровена духовна съзерцателност. Въплътена чрез техниката на фротажа, изпълнена виртуозно с непосредствени отпечатъци от арте­факти, тя съхранява досега с повърхността им като ги вплита в пластичната тъкан на своите творби. Зрителят може да съпреживее както реално този досег, така и символично знаци, в които възкръсват исконните форми на символи и метафори. В изкуството ѝ оживяват изображения на духовността – като острови, потопени в дълбочинните преображения на паметта. В този смисъл нейният интерес възстановява изначалната връзка  на човека с културата и с култа към писаното слово в своеобразно съпреживяване на отдаденост и  цивилизационна съхраненост. Привличат я афектните свидетелства на словото с тяхната незатихваща литургийна енергия и оплодотворяваща сакрална чистота. Диалога на тайнствения ръкотворен цъфтеж на знаци и писмена тя свързва в особена изобразителна структура.

В духа на „Феномена Гутенберг” контактността на В. Ниблих се вписва в света на разкриващата се памет и социалното многообразно присъствие на опредметеното слово в книгата. Бихме го определили като евристично състояние на при-виждане. В ироничен подтекст се явява творбата с еднакво изписаните на камък думи (айнщайн), които обаче имат различни смислови стойности. Виртуозно е мъдрото попадение на В. Ниблих – веднъж с буквалното значение на ’един камък’ и редом до него същата дума, означаваща името на учения физик и философ ’Айнщайн’.

Различно на това „при-виждане” на В. Нимблих е мисловната сетивност на Антония Дуенде. В мъдрата ѝ съзерцателност нейното „про-виждане” е не толкова надхвърлена прозор­ливост, колкото потопеност в съхранените гънки на времето в поредица творби, асоцииращи се с „Острови на Духа“.  „Остров от думи 1” привлича с нюансирана материалност, изразителен силует и изискана монохромия. А „Остров на словото 2, послание от Аполония” въздейства като апотеоз на материализирани писмени знаци, сияещи в златистия силует на древен остров. Колоритното единство на вселяващ цветови акорд се слива с далечното ехо от златисти вибрации, носещи се в безкрая на омиротвореното небе.

„Легенди от манастира Свети Ахил” приближават зрителя към отломъци, свидетели на непобедима увереност за съграденото в камък при сблъсъци и страдания, опряно в древната земя за бран и съпротива. Вертикално нарастващата структура в твор­бата „Вавилонската кула” е изобразена върху триумфиращия химн на зелен фон. Отделните монументални и въздигащи нагоре към Вселената нива на кулата са изпълнени с богата фактурност от вградени писмени знаци. Отдолу нагоре погледът е впечатлен от преобразяващата цветност, изгаряща подобно жар през стъпаловидни плам­тящи състояния, за да завърши най-горе с победата на светлината – вълнуващи ню­анси­рани преходи на мъдро и всепобеждаващо възкачващо се нагоре движение на човешкия дух.

Способността на Антония Дуенде да „про-вижда” в посочените творби се проявява не само във физически смисъл, а в полифоничната многопластовост на Слово-структури­те, включени в пробудата на паметта. Такава е и творбата, посветена на Никос Казан­дза­кис. Антония Дуенде избира финалното изречение от епитафията, вградена върху камъка на гроба му в Крит „Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Свободен съм”. Фрагментът има философски смисъл и акцентира върху смисъла на изкуството – свободата на твореца като осъзнат екзистенциален избор. С тази худо­жествена действеност Дуенде извежда и надгражда мисълта, че творецът продължава да живее, противно на житейския си край, в света на духовното. И в търсеното внушение тя постига вселенска хармония като послание към вечността. Изящният, изпълнен с единение, обагрен от нюанси акорд се вселява в силуета на острова със синкавите нюанси на планински масив и със затихваща топла цветност на границата на неговата потопеност в морските води. 

В експозицията на Галерия „Мисията” зрителят се среща с активизираната нагла­са на Волфганг Ниблих на при-виждане, определяща градежа на картините „Бъдещето е резервирано” и „Човекът, който идва от светлината”. В диалогично присъствие, зрителят на творбата „От нещата“ е приканен да се доближи до размислите и инвенциите на художника В. Ниблих с предчувствие за допълнителната тайнственост на картината. Включените в експозицията творби са с двойна визуална структура, при което откриването на невидимата страна става достъп­но като с отваряне на цип. Освен външна видимост, всяка картина таи в себе си и още една, вътрешна визия, която се разкрива по желание на зрителя. 

Тайнственият свят на Антония Дуенде привлича с предчувствие за предсто­ящото про-зрение. Сетивността ѝ очертава трепети на възможни емоционални и смислови полета. Двамата творци ни представят интересни, самобитни и уникални светове на наследеното и ословеното структуриране в духа на Йоханес Гутенберг и трансфор­ма­циите на деконструирания свят, породен от протеста на дадаистите и преобразената привидност на сюрреалистите. Поднесени с особено вглеждане в откритите дълбинни слоеве на словото, озвучаващо света, те превръщат във вибрации единението от творческа мисъл, чувство и интуиция – в осветляване на онези древни пластове на човешката сетивност, която предполага изявите на нашето въображение и ни призовава отново и отново да я откриваме.

 Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски