Фатма Саид – сопраното с ангелския глас, гостува в цикъла „Съкровени гласове“

По-скоро като изключение, отколкото като правило, у нас може да се чуе камерна програма на гостуваща съвременна оперна певица, която да включва песенен репертоар от цели три столетия (в случая – от 18. до 20. век), а съдържанието ѝ да представлява своеобразна амалгама от различни стилови направления в развитието на жанра. Започвайки от гениалния класик Моцарт (с три негови песни), романтиците Шуберт (с четири заглавия) и Шуман (с шест песни), преминавайки към най-изтъкнатия представител на съвременната класическа музика в Испания – Мануел Де Файя (с мини цикъл от седем популярни песни и „Твоите малки черни очи“), последван от по-малко известните извън родината им негови сънародници: самоукият в композицията, хармонията и контрапункта каталунец Фернандо Обрадорс и много продуктивният автор на сарсуели Хосе Серано Симеон. А за финал – ливанската песен "Подай ми флейтата и пей", по стихове на Халил Джубран и музика на сънародника му Наджиб Ханкаш!

Предвид изтъкнатото дотук, съпътствано от многобройните изключително ласкави отзиви и отличия за високото качество на нейните солистични изяви, нямаше как да остане незабелязано първото у нас гостуване на родената в Египет, Фатма Саид – един от най-нашумелите световни сопрани в наши дни. Затова и присъствието в залата на изтъкнати български изпълнители от най-различни музикално-сценични жанрове, както и на техни по-млади колеги, само по себе си бе комплимент в аванс към онова, което предстоеше да се случи в поредната необикновена вечер от цикъла „Съкровени гласове“ – великолепният Първи сезон от вокални рецитали на познати и недотам известни у нас съвременни оперни изпълнители, иницииран от Соня Йончева и осъществяван от компанията ѝ SY11 Events.

Представяна като страстна изпълнителка на традиционния класико-романтичен, германо-австрийски песенен жанр Lied, Фатма Саид изнася камерни рецитали в напълно разпродадени престижни зали по цял свят. През изминалия сезон например, тя участва в концертна поредица в берлинската „Концертхаус“– в т. ч. и промоционалният концерт на втория ѝ албум "Kaleidoscope" (2022). Паралелно с концертните си програми, успешно се изявява и в оперни партии, като: Нанета ("Фалстаф"), Клоринда ("Пепеляшка"), Пастурела ("Детето и вълшебствата", Равел), Берта ("Севилският бръснар"), Феанихтон ("Батаклан", Офенбах) и Любовта ("Орфей и Евридика") в Ла Скала. И именно на сцената на най-реномирания европейски оперен театър, Фатма Саид е предпочитана солистка и в нова постановка на Петер Щайн на "Вълшебната флейта", за която Frankfurter Allgemeine Zeitung буквално възкликва: "Безупречната, сияйна Фатма Саид е откритие в ролята на Памина!"

Програмата под наслов „Египетско слънце“, която сопраното изпълни в София, в съпровод на Джоузеф Мидълтън, е получила преди това признанието на публиките във Виена, Лондон, Берлин и Дортмунд. Интересът към немскоезичния репертоар – по собственото ѝ признание,  е предопределен от образованието ѝ: първоначално – в немско училище в родината, последвано от специализация във Висшето училище за музика "Ханс Айслер", в Берлин, при вокалната педагожка Ренате Фалтин. По-удивителното в програмата обаче, беше широко застъпеният репертоар на испански – езикът, който самата Фатма Саид сподели, че не владее. Но дори и бегъл поглед към съдържанието на вечерта, подсказва висока артистична амбиция и отлично сценично самочувствие, както и достатъчна убеденост в собствените вокално-изпълнителски възможности.

Египетското сопрано ги защити с неподозиран финес и вкус към детайла, със стилно музициране в динамика пианисимо – наподобяващо ангелски трели. Същевременно, Фатма Саид демонстрира верен усет за смислово важните акценти във всяка от творбите. Направи го по възхитителен начин, така че публиката нямаше особен избор между това да спазва неписаното правило да не ръкопляска между отделните композиции от тематичен цикъл или поредица от песни на определен композитор, или спонтанно да изразява възторга си след всяка отделна песен. Пишещият тези редове също не направи изключение, присъединявайки се към нарастващите по сила и мощ – в хода на рецитала, аплодисменти в залата. И надали би могло да е другояче, предвид демонстрираните задържани тонове ad libitum (от лат. „по свое желание“ – б.а.), с удивително филирана звучност, както и изяществото на едно брилянтно, шлифовано до съвършенство музикално фразиране. С цялостния подбор и подредбата на програмата, Фатма Саид показа изключително силен усет „да плува в свои води“ – с репертоар, който не само напълно подхожда на гласовите и артистичните ѝ заложби, но в който тя е в състояние да разгърне най-силните страни на своя солистичен талант. И много ми се иска да вярвам, че младите изпълнители в залата са успели да запомнят поне част от нагледните уроци, които тя непосредствено преподаде с изпълненията си: за перфектно овладяно певческо дишане и за разпределяне на творческото напрежение по начин, който гарантирано да запази свежестта на гласа и след два часа, прекарани на сцената.

Всъщност, малко повече от два часа продължи тази необикновена вечер, в която на рояла бе британският пианист Джоузеф Мидълтън. С международен авторитет в изкуството на вокалния акомпанимент и на камерната музика, той е признат като „една от най-ярките звезди в света на песента" (BBC Music Magazine) и като "перфектен акомпанятор" (Opera Now). Директор е на музикалния фестивал Leeds Lieder, резидентен пианист и стипендиант на Pembroke College Cambridge, както и професор и стипендиант на Кралската музикална академия, която е завършил. През 2017 г. е носител на наградата на Кралското филхармонично общество за млад артист на годината.

Дуото Саид и Мидълтън си партнират на сцената от години, което ясно пролича и в диалогичното им музикантско общуване – лишено от каквито и да са специални знаци, за да се синхронизират взаимно. И неслучайно, след края на съвместния им рецитал, Джоузеф Мидълтън получи сходни със звездата на вечерта и като количество, а и като сърдечност, благодарности и комплименти. Изключително прецизен в интерпретацията на стилистичните особености на всяка от композициите, и без присъщото за негови колеги болезнено желание да блесне на всяка цена – с превъзходните си пианистични качества, той действително равностойно допринесе за удивителната артистична хармония, която струеше през цялата вечер от сцената. Публиката многократно затаяваше дъх, изцяло потопена във великолепието на поредното изпълнение. И след продължителни аплаузи, вечерта завърши с два биса. Именно в тях, Фатма Саид добави нови щрихи към палитрата от вокално-интерпретационни умения, която разгърна и пред софийската публика. Първият бе филмовата класика “The way you look tonight” – на Джеръм Кърн и Дороти Фийлдс от “Swing Time” (1936). А за финал, египетското сопрано предложи популярната в родината ѝ песен – "Дъщерята на султана".

„Защо „Египетско слънце“ ли? Попитайте организаторите, идеята за това заглавие беше тяхна“ – сподели с широка усмивка Фатма Саид, след концерта. И допълни, че всъщност това заглавие доста точно отразява характерната експресия на музиката, включена в рецитала ѝ. А начина, по който популярната изпълнителка го направи, безспорно е поредно потвърждение за точния замисъл на самото наименование на цикъла „Съкровени гласове“, както и за изключително верния избор на Соня Йончева, в който Саид е представена редом с имена като Исмаел Жорди, Фреди де Томазо и Якуб Орлински. 

Музикалното пътешествие на световно признатата днес изпълнителка започва на 14-годишна възраст в Кайро, при сопраното Невин Алуба и сред особено важните спирки по пътя ѝ впоследствие е престижната Академия на Ла Скала. Фатма Саид е първата оперна певица от Египет, която има изяви на прочутата Миланска сцена. Това не остава незабелязано в гилдията и още първият ѝ албум, „El Nour“ ("Светлината") през 2020 г., излиза с лейбъла на "Warner Classics", като негов ексклузивен артист. А сред многобройните признания, които получава за дебютния си албум, са Gramophone Classical Music Award – за "Най-добър песенен албум"; Vocal Award – на музикалното списание на BBC, както и престижната германска награда Opus Klassik. С цялото си последващо творчество, Фатма Саид определено хвърля ярка светлина върху влиянието на музиката между различните култури и затова колко много общо имат помежду си – независимо от географските, културните и историческите им разграничения.

Подобно на символичния домакин на вечерта – Соня Йончева, и Фатма Саид отстоява близки до сърцето ѝ каузи. Тя представя Египет в Деня на правата на човека през 2014, 2017 и 2018 г. в ООН в Женева, както и в храма в Луксор, където пее за Правото на децата на образование и достойнство чрез музика. През 2016 г. е удостоена с почетна награда от Националния съвет на жените в Египет и е първата египетска оперна изпълнителка, удостоена с държавната Награда за творчество и изключителни артистични постижения на международно ниво. Фатма е и посланик на "Опера за мир" и е подкрепяна от академията stART на Bayer Kultur.

Снимки: SY11 Events/Виктория Вучева и Джеймс Борт

.......................

Програма на концерта на Фатма Саид и Джоузеф Мидълтън

 Wolfgang Amadeus Mozart (1756-1791):

. Als Luise die Briefe ihres Liebhabers verbrannte, K. 520
(Когато Луиз изгори писмата на любовника си)

. Abendempfindung, K. 523 (Вечерна сензация)

. Der Zauberer, K. 472 (Магьосникът)

Franz Schubert (1797-1828):

. Rastlose Liebe, D. 138 (Неспокойна любов)

. Nachviolen, D. 752 (След виоли)

. Ganymed, D. 544 (Ганимед)

. Ständchen, D. 957 No. 4 (Серенада)

Robert Schumann (1810-1856):

. Meine Rose, Op. 90 No. 2 (Моята роза)

. Frühlingsnacht, Op. 39 No. 12 (Пролетна нощ)

. Mond meiner Seele Liebling, Op. 101 No. 1 (Луна на душата ми скъпа)

. Liebeslied, Op. 51 No. 5 (Любовна песен)

. Singet nicht mit Trauertönen, Op. 98 No. 7 (Не пейте с траурни тонове)

. Widmung, Op. 25 No. 1 (Посвещение)

Manuel de Falla (1876-1946)

. Siete canciones populares (Седем популярни песни)

   El pano morun
   Seguidilla murciana
   Asturiana
   Jota
   Nana
   Cancion
   Polo

Manuel de Falla (1876-1946)

. Tus Ojillos Negros (Твоите малки черни очи)

Fernando Obradors (1897-1945)

. Del Cabello Más Sutil (От най-фината коса)

José Serrano (1873-1941)

. La canción del Olvido: Marinela Marinela
(Песента на забравата: Маринела, Маринела)

Najib Hankash (1904-1977)

. Aatini al naya wa ghanni (Подай ми флейтата и пей)