Сър Брин Терфел в София

Сър Брин Терфел в София

Започвам с малко предисловие, тъй като това не е първата ми среща на живо с големия уелски бас-баритон. Преди повече от 20 години, щастливо стечение на обстоятелствата ме отведе в Щатсопера във Виена (през 2003-та), където имах удоволствието да се насладя на изпълнението на Брин Терфел като Фалстаф от едноименната опера на Верди, а в същата постановка участваше и великолепното ни сопрано Красимира Стоянова. И още тогава бях буквално зашеметен от мощния и красив глас на Брин Терфел, както и от несъмнените му актьорски качества.

Що се отнася до гласовата му емисия, тя е впечатляваща и до днес, и с лекота достига до най-отдалечените кътчета на залата, която и да е тя – стига да е достатъчно акустична. Същевременно, вокалната техника на Брин Терфел автоматично обезоръжава и най-строгите музикални критици, а яркият му артистичен темперамент буквално завладява публиката. И както отбеляза колегата от БНР, Татяна Иванова: „Рядко съм виждала артист така да владее цялото пространство: зала и сцена – от първия и до последния миг – с огромен глас, изключителен артистизъм и непринудено поведение!“.

Наред с обстоятелството, че от години е сред най-тачените и търсени бас-баритони по света, за изпълнителските си заслуги той е удостоен и с най-високите отличия на Великобритания, последното от които – отпреди няколко години, е рицарското звание „Сър“. Именно благодарение на него, за пръв път по време на коронацията на крал Чарлз III в Уестминстърското абатство, прозвучава музика на родния му, уелски език.

Неизброими са участията на Сър Брин Терфел по най-престижните световни сцени: Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Щатсопера – Виена, където е обявен за „камерзенгер“, Баварската щатсопера... Повече от 15 са самостоятелните му издадени албуми, извън многобройните записи на цели оперни заглавия с негово участие. Носител е и на редица престижни звукозаписни отличия: наградите „Грами“, „Класик Брит“ и „Грамофон“.

И ето, че в началото на 2024 г., Брин Терфел се присъедини към брилянтната серия от именити изпълнители, гостували през последните няколко години у нас – по покана на Софийската филхармония. Сигурен съм, че в момента повечето от слушателите наум си припомнят предшестващите гастроли на звездни оперни солисти, като: Анджела Георгиу, Елина Гаранча, Хуан Диего Флорес, Диана Дамрау, Роландо Виязон, Роберто Аланя, Александра Кужак. На фона на тази бляскава компания от топ–изпълнители, по време на първия си рецитал в България – осъществен по покана на Софийската филхармония и Маестро Найден Тодоров, с партньорството и на сопраното Мила Михова, бас-баритонът Брин Терфел също разкри безкомпромисни качества, донесли му заслужена световна слава.

Дори и бегъл поглед към програмата на очакваната с нетърпение от меломани и професионалисти вечер, разкрива достойната за уважение амбиция на Брин Терфел да представи в София своеобразна визитка на творчеството си, с акценти върху по-важните певчески роли от обширния му репертоар. Нещо подобно наблюдавахме и при дебютния рецитал у нас на световния тенор Хуан Диего Флорес, когато дори традиционната инструментална интродукция в самото начало, бе заменена от изпълнението на две поредни арии при откриването на концерта.

В необикновената концертна вечер на 28 януари, прозвуча музика от 19-ти и от 20-ти век от Италия, Франция, Германия, Испания, САЩ. А композиторският списък от програмата на Сър Брин Терфел в София, обхващаше всевъзможни стилови направления: от Росини и Доницети, през Вагнер и Верди – до мюзикълни хитове на автори като Бърнстейн.

Преди зловещото демонично встъпление – подсилено и от характерните подсвирквания в прочутата Ария на Мефистофел: „Son lo spirito che nega”, из I действие на едноименната опера от Бойто, изпълнителят съвсем непринудено сподели с публиката, че докато я разучавал, двете му германски овчарки редовно „изпадали в ужас“. И от този момент нататък, всички присъстващи в залата вече бяха наясно, че освен с певец от световна класа, тази вечер се срещат и със забележителен артист, който атрактивно ги въвежда в необичайно пъстрата концертна програма. Встъпителната партия на Дон Базилио: „La calunnia ѐ un venticello“ (популярна у нас като „Ария на клеветата“), из I действие на „Севилският бръснар“ от Росини, Терфел поднесе с изненадваща за слуха на родния меломан вокално-динамична артикулация. На места пианисимото му преминаваше почти в речитатив – като своеобразен контрапункт на прочути звукозаписни образци на неговите знаменити предшественици Борис Христов и Николай Гяуров.

Оркестровият преход към традиционния за Брин Терфел Вагнеров репертоар – с прочувствената „Любовна смърт“ от операта „Тристан и Изолда“, музикантите от Софийската филхармония и Маестро Найден Тодоров осъществиха прецизно, с градираща емоция и с желанието да бъдат максимално верни на драматизма, който композиторът влага в тази своя разтърсваща по въздействието си творба.

Истинска находка за ценителите на предпочитаната мелодична оперна музика, бе големият „люляков монолог“  на Ханс Закс („Was duftet doch der Flieder“) из II действие на считаната за най-автентична национална творба на Вагнер – „Нюрнбергските майстори – певци“. Закс е историческа фигура от 15 – 16-ти век, който от обикновен обущар се издига до майстор-певец в своята гилдия („майстерзингер“), като създава и ръководи собствена певческа школа. Прочува се и като най-значим литературен творец на бюргерството от своето време – автор е на множество поеми и стихове. За влиянието му извън родния Нюрнберг и като негово най-голямо признание говори фактът, че великият Гьоте сътворява началната сцена на “Фауст” в негов стил, дори му посвещава възторжени стихове. А Вагнер от своя страна, го превръща в централна фигура на ярко колоритна и изпъстрена с жизнен хумор опера. Ханс Закс – в интерпретацията на Брин Терфел, бе повече от убедителен в артистичното извайване на чувствата, които изпитва нюрнбергският майстерзингер, под въздействието на пролетния цъфтеж и любовния трепет между младата двойка Валтер и Ева.

За разлика от по-рядко поставяната “Нюрнбергските майстори – певци”, върховата за Вагнер опера – легенда “Летящият холандец”, през последните години се радва на две забележителни постановки у нас на двама прочути български режисьори: акад. Пламен Карталов, в Софийската опера (2022 г.), която отскоро се разпространява в цял свят на DVD от лейбъла “Dynamic”; и на Вера Немирова, в Държавна опера Варна (2023). Затова и публиката имаше възможността да сравнява интерпретацията на знаменития уелсец в арията на Холандеца из I действие на едноименната опера – с познати и от родните сцени изпълнения на същата партия. И в този смисъл, не бе трудно да се оцени внушителното присъствие  на Брин Терфел в знаковата за всеки Вагнеров баритон драматична роля.

“Скокът” на уелския изпълнител в прочутата партия от Верди – тази на трагикомичния Фалстаф, от последната творба на италианския Маестро, бе донякъде предвидим. Същата роля той е изпълнявал с огромен успех в редица театри, а поне в две постановки на сцената са му партнирали и български изпълнителки. В Щатсопера във Виена през 2003 г., както вече споменах – Красимира Стоянова, а през 2010 г., на сцената в операта на Монтекарло, до него е друга наша утвърдена знаменитост, мецосопраното Мариана Пенчева. Ето какво сподели тя след рецитала на Брин Терфел: „Ентусиазирана публика, бурни емоции и прекрасна музика! Аз съм пяла с Брин и го познавам много добре като певец. Познавам неговата класа, силно актьорско присъствие, стихиен глас и усет към детайла в пеенето. И за мен не беше изненада това, което чух тази вечер – очаквах го!“

Подобни мнения изразиха и музиканти от различни поколения, които присъстваха на рецитала на Сър Терфел в Зала „България“, определяйки го като запомнящо се, ярко и заредено с изключителна емоция събитие.

Като много достойно може да се оцени дебютното участие на Мила Михова със Софийската филхармония и прочутия ѝ колега от Уелс. Сопраното, придобило известност сред меломаните у нас със забележителен Росиниев рецитал преди няколко години и с експериментите по музика на Бьорк, както и от партньорствата ѝ с големия вокален и клавирен педагог Ричард Баркър и с българския пианист Николай Стойков, разкри в значителна степен потенциала, натрупан от опита ѝ на различни сцени и от школовката при легендарни изпълнителки, като: Рената Ското и Райна Кабаиванска. Безупречна визия, добро самочувствие и завидна вокална техника, придружени от очарователна артистичност почувстваха зрителите в Зала “България” от Мила през тази незабравима вечер. Тя също се изяви в разнообразен репертоар: от сарсуелата “Дъщерите на Зеведео”, по музика на Руперто Чапи, през знаменитата ария „Dis-moi que je suis belle“ на Таис, из II действие от едноименната опера на Масне – до изящното ѝ дуетно участие като Адина из II действие на „Любовен еликсир“ от Доницети, където на финала артистично и храбро отпи от поръчаната малко преди началото на концерта от Брин Терфел бутилка с бира – „еликсир“. Впечатли със зрелостта си превъплъщението в героинята ѝ Голди (след 25 г. брак!) – в дуета „Do you love me“, от мюзикъла „Цигулар на покрива“ на Джери Бок. И съвсем по младежки – с цялата прелест на тази възраст, Мила изпълни знаковата песен на Мария: „I feel pretty“, от знаменития мюзикъл на Ленард Бърнстейн „Уестсайдска история“. “Мила има прекрасен певчески вкус и сценично присъствие, в съчетание с техника, която ѝ позволява да се справи с различни по същност произведения без проблем. Освен това, между нея и Брин имаше химия и за това дуетите им бяха голямо удоволствие за слушателя. Да не говорим за това, колко елегантна и красива беше на сцената!“ – сподели отново Мариана Пенчева, която след концерта искрено я поздрави за представянето ѝ с Брин Терфел.

Ключовата роля на оркестъра и най-вече на диригента е фактор, който мнозина са склонни да недооценяват при успешните солистични рецитали. В този смисъл, особено показателна ми се струва колегиалната преценка на Мариана Пенчева: „Един концерт – удоволствие за сетивата и звезден блясък, за който огромна заслуга имаше и Маестро Найден Тодоров! Той беше на една вълна и дишаше с тях (солистите – б.а.) от началото до края!“ .

Не мога да не се съглася с тези думи на голямата ни изпълнителка. И без да омаловажавам ролята на когото и да било от чудесните филхармоници през тази паметна вечер, бих откроил отличното впечатление, което остави концертмайсторът Калина Христова – с прочувственото си соло в „Медитация“ от II действие на операта „Таис“ от Масне.

Два биса съпътстваха яркия финал на концерта на Брин Терфел с Мила Михова и Софийската филхармония. Те бяха предшествани от откъси от знаковите мюзикъли: „Цигулар на покрива“ от Джери Бок, с прочутата Песен на Тевие: „If I were a rich man“ и на не по-малко известната Песен на Дон Кихот: „The Impossible Dream“, от мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ на Мич Лий.

Самият първи рецитал на оперната звезда Брин Терфел у нас, беше потвърждение и на заразителното въодушевление, съдържащо се в тази песен:

„Винаги ще мечтая, невъзможната мечта.
И да, ще достигна недостижимите звезди!“

За звезда става дума и в уелската традиционна: “All through the night”, която Брин Терфел предложи на бис – в отговор на продължителните финални ръкопляскания, отбелязвайки, че това е най-популярната песен от Родината му. И с разбираем апломб подчерта: “Както Соня Йончева е вашият посланик, така и аз съм посланикът на моята страна чрез музиката. Соня много ми е разказвала колко красива е София… И е била права!”.

Сред публиката в тази специална вечер, се открояваха забележителни присъствия, както и… отсъствия. Поне на първи план, политиците бяха представени от двама бивши Служебни министри на културата: единият на диригентския пулт, вторият – достолепният актьор Рашко Младенов, сред публиката. Затова пък, да уважат това действително по-особено събитие, бяха дошли авторитетни музиканти от различни поколения – като директорът на Софийската опера, акад. Пламен Карталов и флейтистът проф. Георги Спасов. Присъстваха и изтъкнати изпълнители от нашата и световната сцена – сред които баритонът Кирил Манолов, както и много млади солисти от първия ни оперен театър. А когато ги попитах за впечатленията им от чутото и видяното на концертния подиум от Сър Брин Терфел, един от тях спонтанно възкликна: “Какво повече да кажа – Космос!”.

(Излъчено с леки съкращения в предаването "Каста дива" по Хоризонт на БНР на 4 януари 2024 г.)

Снимки: Виктория Вучева/Софийска филхармония