"Лешникотрошачката" от П. И. Чайковски като предпразник

Балетът "Лешникотрошачката" от П. И. Чайковски вероятно може да се нарече христоматиен пример за това как критиците не съумяват да оценят достойнствата на една музикална творба от своето време през призмата на бъдещето. След премиерата на последния от балетите на великия руски композитор през 1892 г. критиките, почти без изключение, са крайно негативни. Което допълнително разстройва и бездруго изтерзаната от продължителния творчески процес по създаването на тази приказна музикална история душа на Чайковски.

Жалко, че нито той, нито ругателите му от онова време е имало как да надзърнат в наши дни, за да видят как 130 години по-късно именно тази творба за много хора по целия свят е неизменна част от усещането им за тържество на духа, на добротата и на любовта по коледно-новогодишните празници, а и не само по това време на годината. Композиторът и съвременниците му няма как да съпреживеят емоцията на милиони слушатели по цял свят, които - в или извън концертната зала - несъзнателно започват да си тактуват с глави, а някои буквално се понасят в осезаем единствено от тях самите и невидим за околните танц под омайните звуци на запомнящите се красиви мелодии от превърналата се в класика балетна творба.

Авторът на "Лешникотрошачката", изживял в края на дните си толкова разочарования и тревоги, със сигурност би бил щастлив да чуе и нейната музикална интерпретация миналата вечер в Зала "България" от Софийската филхармония и гостуващия световен руски диригент Василий Петренко. И без да познават в детайли изключителната творческа биография на родения в Санкт Петербург голям музикант, зрителите почувстваха високата му класа по случващото се на сцената и по емоцията, обхванала притихналата до неузнаваемост зала! Петренко не просто дирижира, той уверено направлява оркестъра и публиката по непрестанно менящите се пъстри и разнообразни музикални картини на завладяващия разказ, които изискват максимална концентрация и майсторство от всички изпълнители. Освен брилянтна мануална техника, която можем да сравним със свещенодействие, Петренко може би е взел от своите ментори, сред които са Марис Янсонс, Юрий Темирканов и Еса-Пека Салонен, и най-доброто като чувствителност и като умения да накара оркестъра, който и да е той, да зазвучи като едно цяло. Пиша това, докато слушам не по-малко емоционално завладяващата неотдавнашна интерпретация на същата творба от Руския национален младежки симфоничен оркестър и Василий Петренко, при когото вибрациите на цялото му същество се пренасят от музикантите в осезаемо омагьосаната зала. Неповторимо и несравнимо усещане!

А моменти като неочакваното посипване на златни конфети на сцената или запяването на малките участници от Детския филхармоничен хор от ложата на първи балкон, точно над оркестъра, привнасят донякъде очаквани радостни усмивки, но и една по-особена тръпка (във втория случай), сякаш невидими ангели припяват нейде из небесата!

За това София да се наслади на далеч от стандартно изпълнение на балетната лебедова песен на Чайковски допринесоха самите ни първи филхармоници с концертмайстор Павел Златаров. Концентрирани и вдъхновени, под палката на Василий Петренко те успяха да внесат в Зала "България" духа на Коледа три дни преди Бъдни вечер! Благодарим за празника в аванс!

* * *

ВАСИЛИЙ ПЕТРЕНКО е музикален директор на Кралския филхармоничен оркестър oт 2021 и главен диригент на Младежкия оркестър на Европейския съюз от 2015. След изключително успешния петнадесетгодишен мандат като главен диригент на Кралския филхармоничен оркестър в Ливърпул (2006-2021), днес той е почетен диригент на състава. Бил е главен диригент на Филхармоничния оркестър на Осло (2013-2020), главен диригент на Националния младежки оркестър на Великобритания (2009-2013) и главен гост-диригент на Михайловския театър в Санкт Петербург, където на 18 години започва професионалния си път като постоянен диригент (1994–1997). Също е главен гост-диригент и впоследствие артистичен директор на Държавния академичен симфоничен оркестър на Русия от 2016 до 2022, когато в отговор на руската инвазия в Украйна, спира работата си в Русия до възстановяването на мира.

Роден в Санкт Петербург през 1976, той завършва Хоровото училище „М. И. Глинка” и Санктпетербургската консерватория „Н. А. Римски-Корсаков”. Негов учител по дирижиране е Равил Мартинов, обучава се в майсторските класове на известни фигури като Иля Мусин, Марис Янсонс, Юрий Темирканов и Еса-Пека Салонен. На 21 години печели I награда на Международния конкурс за хорови диригенти „Дмитрий Шостакович”. През 2002 става носител на Голямата награда от Международния конкурс в Кадакес – Испания, на следващата година получава II награда от Международния конкурс за диригенти „Сергей Прокофиев” в Санкт Петербург.

Петренко е дирижирал много от най-престижните оркестри в света като: Берлинската филхармония, Гевандхаус – Лайпциг, Баварски радиосимфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Лондон, Лондонската филхармония, Академия „Nazionale di Santa Cecilia“, Санктпетербургската филхармония, Националния оркестър на Франция, Чешката филхармония, Датския национален симфоничен оркестър, NHK Symphony, Симфоничния оркестър на Сидни, Филхармонията на Лос Анжелис, симфоничните оркестри на Сан Франциско, Бостън, Чикаго, Филаделфия, Сейнт Луис и Монреал, Израелската филхармония.

Участва в прочутите фестивали в Единбург, Лондон (BBC Proms), Аспен, Кливланд (Blossom Music Festival), Чикаго (Ravinia) и др. Оперният репертоар на Маестрото включва над 30 заглавия. Той си сътрудничи с големи оперни театри  – Хамбургската опера („Дама Пика” от Чайковски), Парижката опера („Евгений Онегин” от Чайковски), Цюрихската опера („Кармен” от Бизе, „Лейди Макбет от Мценска околия” от Шостакович), Баварската държавна опера („Борис Годунов” от Мусоргски), Метрополитън опера („Дама Пика”) и  др. Като главен гост-диригент в Михайловския театър  поставя „Бохеми” от Пучини, „Летящият холандец” от Вагнер, „Кармен” и „Евгений Онегин”. С английски оркестри изпълнява „Тоска” от Пучини, „Парсифал” и „Летящият холандец от Вагнер, „Фалстаф” от Верди.

Василий Петренко има впечатляващо обширен оркестров репертоар. Записите му, издавани от световни фирми като Deutsche Grammophon, EMI Classics, Onyx Records, Sony Classical, Warner Classics и др., включват: симфонични произведения от Рахманинов (за Втора и Трета симфонии е удостоен с немската награда ECHO Klassik през 2012) и всичките клавирни концерти на композитора (със солист Симон Трпчески), интеграл със симфониите на Чайковски (записът на симфонията Манфред е отличен с наградата Gramophone през 2009). Фирмата Naxos Records издава през 2015 интеграл със симфониите на Шостакович. През същата година записва всички симфонии на Скрябин и симфоничните поеми на Рихард Щраус.  Студийни записи запечатват интерпретациите му на творби от Прокофиев, Стравински, Бетовен, Римски-Корсаков, Респиги, Бритън, Елгар, Тавънър, Волф Ферари, Албениц, Офенбах и др.

Диригентът е носител на престижни награди – „Млад изпълнител на годината“ през 2007 и „Изпълнител на годината“ през 2017 на авторитетното списание „Gramophone“. През 2010  е обявен за „Изпълнител на годината” на наградите Classical Brit. Петренко става вторият човек в историята, удостоен с почетна докторска степен от два университета в Ливърпул – Университета на Ливърпул и Университета Ливърпул Хоуп. Той също е удостоен със званието „почетен сътрудник” на университета Джон Мурс и званието „Почетен гражданин на Ливърпул“ – признание за огромната роля и влияние, което има върху Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул и културната сцена на града.

...............

Биография на Василий Петренко и снимки: Софийска филхармония