"Калас и Онасис" откри Новогодишния музикален фестивал в НДК

Ева Перчемлиева, която се превъплъти в ролята на фамозната оперна дива Мария Калас и роденият в Кипър талантлив гръцки изпълнител Мариос Андреу, в образа на митичния гръцки корабособственик, милиардера Аристотел Онасис, заедно с останалите им колеги събраха овациите на многобройна публика в Зала 1 на НДК. Спектакълът „Калас и Онасис“ с режисьор Петко Бонев и диригент-постановчик Страцимир Павлов откри тазгодишното издание на Новогодишния музикален фестивал.   

В месеца, в който светът отбелязва 100-годишнината от рождението на Дивата сред всички оперни диви, неповторимата Мария Калас, и София се присъедини към градовете, които организират значими специални събития по този повод. Всъщност НДК е втори адрес на световната премиера на творбата на гръцкия композитор Христос Папагеоргиу. Тя бе представена за пръв път на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна от екипа на Държавна опера Варна през това лято.

Феноменът „Калас“ в тази музикално-сценична творба е изследван откъм човешката му страна, с пиковете и спадовете, с известните и недотам нашумелите драми, съпътствали една удивителна певческа кариера. Акцентът, естествено, е поставен върху отношенията между най-богатия (според Папагеоргиу, който е и сценарист, и автор на текста) мъж на света Аристотел Онасис и най-прочутата от своето време насам оперна дива. Един сблъсък между две големи личности, който поражда любов като в романите, но който завършва напълно в стил древногръцка трагедия. За максимална историческа достоверност на разказа са използвани фотографии на Калас, Жаклин Кенеди и на самия Онасис. Прозвучава автентичен глас на водещ на новините, който в деня на случилото се съобщава за стрелбата в Далас, Тексас на 22 ноември 1963 г., довела до убийството на президента Джон Ф. Кенеди.

Повествованието изглежда близко до съвремието и едновременно с това достатъчно отдалечено, за да се наблюдават, доколкото е възможно безпристрастно, много минидрами от реалния живот на героите, които текат паралелно върху канавата на основния разказ. Той тръгва от детството на Калас с драматична сцена, в която домът ѝ е обхванат от пламъци (алюзия за разрушените семейни отношения между двамата родители); респективно от момента, в който Онасис се превръща в магната, когото целият свят познава. Драматичният живот на La Divina, както често е наричана несравнимата изпълнителка, е експониран откъм по-слабо известната му страна – последиците от обречената любов на живота ѝ, които буквално разрушават бъдещето ѝ на несравним и недостижим изпълнител, а и като личност.

Режисурата не допуска преиграване в повечето твърде драматични сцени, което е достойнство на спектакъла. Затова пък в музикално отношение, освен похвалното жанрово разнообразие, предизвикателно и повече от дръзко е решението Бах да прозвучи в аранжимент като... зейбекико (танцът, придобил гражданственост като сиртаки след филма „Зорба гъркът“). Това предизвикателство донякъде е защитено от характера на главния персонаж, изживяващ се като всевластен господар на света, от който той очаква да се отнася благосклонно към многобройните му капризи. На огорчената до дъното на душата от заповедническата му молба да напусне яхтата Калас, докато на нея за първи път предстои да гостува новото му увлечение, съпругата на американския президент Джаки Кенеди, той невъзмутимо я „зашлевява“ с фразата, че тя не е нищо повече от негов гост.  

Художественото осветление на постановката търси и открива точни от съдържателна гледна точка акценти и сполучливо допринася за общото впечатление от спектакъла, подпомогнато от ненатрапващия се 3D мапинг. Сценографията на Ася Стоименова (автор и на ефектните костюми) също умело подпомага с подчертаната си мултифункционалност режисьорския замисъл – последователно неголямата конструкция на сцената се преобразява в уютен дом, в луксозна вила, в болнична стая, в танцова площадка и дори в яхтената палуба на гордостта на Онасис – „Кристина“. А в последната сцена на мюзикъла именно там се разиграва въображаем аукцион на скъпоценности на Калас, подарявани ѝ от Онасис в годините на тяхната любов. В тази сцена водещият се обръща към залата и към присъствалите на представлението президенти на България и Албания и техните съпруги, към посланици и други знаменитости, привлечени в Зала 1 от разказа за обвитата в мистичност и нерадостна съдба на несъмнено най-прочутата звезда в музиката на ХХ век.

Ако някой е очаквал да прозвучат съвременни интерпретации на знаменити арии на Калас, навярно е останал разочарован. Оперни фрагменти всъщност не липсват, но са по-скоро изключение, а и заради многото изговаряни реплики в този смисъл творбата се разполага несъмнено в чистия жанр „мюзикъл“. Но пеене с високо качество присъства по време на целия спектакъл и всеки от изпълнителите влага доста от себе си за успеха на представлението, последвано от продължителни финални аплаузи. Като постижения могат да се определят образите, които извайват вокално и актьорски двамата протагонисти - Ева Перчемлиева и Мариос Андреу. Сполучливо е присъствието и на останалите солисти, хор и балет на Държавна опера – Варна, както и на оркестър и хор на Националния театър за опера и балет на Албания.

Особено доволна от случилото се в тази паметна вечер изглеждаше директорката на ТМПЦ - Варна Даниела Димова. Не толкова заради факта, че председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански сполучливо избра този повод, за да ѝ връчи годишното отличие на СБМТД „Кристална лира“ в категорията "Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство", а в официалната ложа един до друг бяха президентите Румен Радев и гостуващият у нас държавен глава на Албания Байрам Бегай. Успехът на представлението бе несъмнен, творбата се възприе с възторг. Какво по-добро практическо потвърждение за правилността на мотивите зад тази престижна награда: призът бе присъден на директора на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна за XIV издание на фестивала "Опера в Летния театър", „открояващо се с креативно програмиране, жанрово многообразие и блестящи български и чуждестранни творци, за ефективния мениджмънт, аналитичните подходи, иновативните стратегии и успешното обединяване на творчески и пазарни принципи в съвременните сценични изкуства“!

___________

Снимки: Държавна опера Варна

https://www.facebook.com/dialoguesfromhome/

Димитър Сотиров - Личен блог