Фреди Де Томазо – повей от златната ера на италианските тенори

Повей от една отминала, славна за италианската певческа школа епоха разчувства до сълзи публиката в Зала „България“, по време на песенния рецитал „Под звездите на Наполи“ – с един от най-младите и желани тенори днес, Фреди Де Томазо. Особено след изпълнението на вечните жанрови стандарти: “O sole mio“, “Core ‘ngrato” и най-вече след въздействащия бис, който демонстрира и ярките му качества на оперен изпълнител – с прочутата финална ария “E lucevan le stelle” на Марио Каварадоси от „Тоска“ на Джакомо Пучини.

По-възрастната публика в концертната зала вероятно е изпитала усещането за deja-vu – като среща на живо с „преродена звезда“ от недалечното минало, популярна от записите върху ебонит, шеллак или винил (материалите, използвани в историята на производството на грамофонните плочи – б. а.). Или като че ли слуша обработени с най-съвременни технологии изпълнения от епохата на грамофона с фуния. Алюзията с подобни отминали времена е спонтанно оправдана заради безапелационния, рядко срещан днес белкантов стил на пеене, с който са прочути италианските тенори през многовековната история на операта, а и заради харизмата на 30-годишния им следовник – британецът с италианско потекло Де Томазо.

Неоспорим артистизъм лъха и от подбора, подредбата и изпълнението на толкова обичания по цял свят и специфичен за поднасянето си песенен репертоар. А още с встъпителните тонове от популярната канцонета “Marechiare” на Франческо Паоло Тости, нашумелият тенор напомни за златната ера на италиански тенори – преди легендата Енрико Карузо и след него. Но първото, с което Фреди Де Томазо мигновено поразява, е бляскавият тембър и мощта на звуковата емисия, която със сигурност достига еднакво въздействащо и до последните редове на залата. Затова безспорно допринася и красивата линия на фразата, както и забележителното филиране на тона от форте до пианисимо или в противоположна посока. Овладяната палитра от елегантно поднесени динамични и темпови нюанси, която сякаш се „разстила“ в притихналата и подходящо осветена за случая зала, импулсивно завладява въображението с пленителни песенно-поетични настроения и образи. Към всичко това, като присъща за самата неаполитанска песен, се добавя и ясно доловимата смислова „синтеза на възвишено и ежедневно, на изтънчено и вулгарно, на трагично и комично, на лирично и на популярно пеене“ – по думите на Петя Иванова, която и този път интригуващо въведе публиката в спецификите, историческите тенденции и именитите автори на представяната музика.

Подобно на Павароти, и Де Томазо впечатлява с лекотата на звукоизвличането и с отсъствието на видимо напрежение и при най-трудните вокални каденци – вероятно тази е и причината да го сравняват с колоса на тенорите от ХХ век. Но както при всеки сравнителен етикет, и този не се препокрива изцяло с истината. На моменти, в пеенето на младия тенор действително личат присъщи за великия му предшественик специфични детайли в интерпретацията. Със същия успех обаче, познавачите на италианската тенорова сцена биха разпознали в неговите изпълнения и отблясъците от феноменалното изпълнителско майсторство на Франко Корели, Карло Бергонци или Бениамино Джили, както и още все знакови за Италия имена. С уговорката, че задълбочено е изучавал стила на всеки от тях, самият Фреди посочва именно Корели и Бергонци като свои първи вдъхновяващи идоли. И допълва: „Имам доста добър и услужлив слух, който много ми помага. Учил съм се от всяка от тези певчески легенди на техника, а не като звучене. Не се опитвам да подражавам, а да налагам собствен стил.“

Именно „стилът Де Томазо“, който усвоява от студентските си години в Кралската музикална академия, при единствения си вокален педагог – проф. Марк Уайлдман, дългогодишен ръководител на Вокалния факултет, го прави разпознаваем и търсен от най-прочутите сцени днес. Неслучайно и генералният директор на Метрополитън, Питър Гелб, смело прогнозира бъдещето му в престижната Нюйоркска опера: „Сигурен съм, че след дебюта му в Метрополитън опера (през сезона 2024/2025 – б. а.), Де Томазо ще продължи да присъства редовно в афиша на нашия театър, защото гласът му е наелектризиращ и толкова мощен".  

Фреди Де Томазо действително наелектризира с качествата на гласа си, но и с богата агогична бленда – особено когато, без да е самоцел, а по-скоро за удоволствие на публиката – виртуозно изгражда по-сложните пасажи в ritardando или diminuendo  (от итал. rit. – забавяне; dim.  – едновременно забавяне и затихване на звука, б.а.),  при автори като: Артуро Буци-Пекиа, Станислао Гасталдон, Едуардо Ди Капуа, Ернесто Де Куртис и дори от Винченцо Белини (“Fenesta che lucive”). А за три от неаполитанските канцонети, включени в съботния му рецитал: "O paese d' 'o sole" от Винченцо д’Анибале, "Silenzio cаntatore" от Гаетано Лама и "Lacreme napulitane" от Франческо Бонджовани, следва да се отбележи, че Де Томазо избира първото им концертно представяне да е именно пред софийската публика.

С подобна програма, солистът и неговият акомпанятор Одри Сен-Жил са изнесли преди време два концерта в Испания. И точно тук заслужава да подчертая, че Сен-Жил демонстрира качества, които далеч надхвърлят очакванията за обичайния клавирен съпровод. Не само поради спецификите в изпълнението на неаполитанските канцонети, но и като цялостно усещане, авторитетният вокален педагог и диригент – каквато всъщност е тя самата, си личи от първата до последната минута на концертната програма. С изключителен усет към характерните особености на всяко отделно заглавие, тя партнира равностойно и в непрекъснат емоционален диалог със солиста. Щастлива от приема на публиката и от отзивите, които получи след края на концерта – със звездата на вечерта Фреди Де Томазо, тя непринудено сподели, че внимателно подбира партньорите си за подобни събития и работи само с певци, с които взаимно се „усещат“. Очевидно, тук думата си казва и големият ѝ опит от партньорството с най-престижни сцени и музикални академии в целия свят, сред които: Виенската опера, Ковънт Гардън, операта на Лос Анджелис – редом с Пласидо Доминго и Джеймс Конлон, както и от постоянното акомпаниране на концертните изяви на съпруга ѝ, баритона Кристофър Малтман.

А когато интуитивно споделям, че нейното свирене повече ми напомня за мъжки, отколкото за женски маниер на интерпретация, тя с усмивка признава, че се е учила главно от руската клавирна школа. „Французойка съм, но нямам много общо с традициите на този инструмент в моята страна.“ –  откровено признава тя. А по повод неспирните комплименти от слушатели на различна възраст за финото ѝ, изключително прецизно и премерено музициране, тя скромно изтъква превъзходните качества на инструмента, на който акомпанира на Де Томазо: „Разбрах, че трябва да е изключително добър, още щом научих, че на него е свирила самата Марта Аргерич! И действително е така!“

Фреди Де Томазо неизменно се превръща в любимец на публиката

още с първата си поява на която и да е сцена. Дори отпреди паметната за него декемврийска вечер на 2021 г., когато в Ковънт Гардън експромтно заменя заболелия титуляр в партията на Каварадоси, във второ действие на „Тоска“ от Пучини. Финалът на спектакъла е истински триумф за начинаещия тенор, който вече е пял на същата сцена, в Холандската национална опера, както и във Виенската Щатсопера. Следват покани за участия в Миланската Скала, на фестивала във Вербие, Баварската Щатсопера, Театро Реджо Ди Парма, както и самостоятелни рецитали в Чехия, в Мюнхен и в София.

Невероятният талант на Де Томазо получава признание и чрез различни музикални отличия, сред които на първо място се открояват: Първа награда, Наградата "Верди" и Наградата "Пласидо Доминго", които получава в Барселона през 2018 г., на престижния Международен певчески конкурс "Тенор Виняс" (основан през 1963 г. в памет на прочутия испански тенор Франсиско Виняс).

Веднага след концерта у нас, Фреди Де Томазо отлетя за Виена – за солистично участие в спектакъла "Бохеми" на Виенската държавна опера, в оригиналната постановка на Франко Дзефирели. През настоящия сезон, го очакват и два дебюта, в партиите на: Полионе от "Норма" на Белини в неаполския Театро ди Сан Карло и Габриеле Адорно от "Симон Боканегра" на Верди, във Виенската опера. А през новия сезон 2024 – 2025, той за първи път ще стъпи на сцената и на Метрополитън опера, като Марио Каварадоси в "Тоска" на Пучини.

След неотдавнашната им съвместна изява в постановката на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Мюнхен, през 2024 г. Де Томазо отново ще си партнира със Соня Йончева – в операта "Адриана Лекуврьор" (дебютна за нея роля) от Франческо Чилеа, която ще се представи през  м. юни в Театър "Лисеу", в Барселона. И Де Томазо, и Йончева говорят с огромно и искрено уважение един за друг: „Соня е изключителна, брилянтна като изпълнител и в същото време е невероятен човек. Обичам да пея с нея.“ – отбелязва Де Томазо и допълва имена на други прочути български изпълнители, от кариерата на които е респектиран: Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Николай Гяуров. От своя страна и Соня Йончева споделя: „Той ми е голям любимец. Имам големи надежди в него!“

В следващия концерт от първия сезон "Съкровени гласове" – "Прераждане" (2 декември от 19:30 часа, в Зала "България"), Соня Йончева ще представи барокова програма, съвместно с диригентката Зефира Вълова и ръководения от нея Фестивален оркестър "Изкуството на барока". "Прераждане" е част от мащабно световно турне на Соня Йончева, което започна през ноември 2021 г., и вече трета година жъне успехи в редица реномирани световни театри и сцени. Едноименният албум и Соня Йончева получиха няколко международни отличия, сред които и "Певица на годината" за 2021 г., на едни от най-авторитетните годишни награди за класическа музика – Opus Klassic, чиято официална церемония се провежда в Берлин.

Билети за този и всички останали концерти от сезона "Съкровени гласове" са достъпни в мрежата на Ивентим (https://www.eventim.bg/bg/artist/skrobeni-glasobe-463/profile.html).

Линк към програмата на сезон "Съкровени гласове": https://sy11events.com/inmost-voices-booklet/.

https://www.facebook.com/dialoguesfromhome/videos/%D0%B1%D0%B8

Снимки: SY11 Events/Виктория Вучева