Отзиви

„Холограмата на Титан“ – нови разкази от Донко Найденов в съспенса на хоръра

Девет авторски интерпретации на вечни теми, вълнуващи човечеството

След „Франклин Томас“ (2011), „Ударите на съдбата“ (2011), „В капана на неизвестното“ (2011), „Отвъд страха“ (2012), „Марудските катакомби“ (2015), „Хоризонтите на лудостта“ (2015), „Законите на злото“ (2020), Донко Найденов представи пред публиката на Джобен фестивал есен 2023 най-новата си книга „Холограмата на Титан“ – разкази, чиито ръкописи бе чел на предишно издание на Pocket Fest. Издателството е „Ерго“, редактор на книгата е Мартин Христов, а художник – Гергана Грънчарова.

Повествованията на Донко Найденов са привлекателни със своята динамика, обективна позиция на автора и липса на дидактика.

Безброй са начините за читателски подход към тази книга. Избрах моят да се основава на вечните и все още далеч от разгадаване идеи, пред които човекът (респективно авторът на хорър) може да разчита само на собствените си хипотези и догадки.

В разказа „Капанът“ е подадена хипотезата за пространството, неподвластно на времето, както и идеята, че във времето се съхраняват безброй пространства върху една и съща географска единица. В подкрепа се появяват и идеите за предопределението и за безсмъртието.

„Черният котарак“ се базира на идеята за тайната и идеята за възмездието. Разказът сполучливо доказва, че когато възмездието идва от страната на злото, то не компенсира еднократното убийство, а се превръща в безконечно отмъщение. Този разказ е написан за конкурс „По крилете на гарвана – разкази, вдъхновени от Едгар Алън По“. Протагонистът носи името Едгар и представя историята от първо лице. Убедителна емоция пронизва думите му – мизерията го превръща в убиец. И независимо, че жертвата е от света на злото, деянието на Едгар се умножава в низ от загуби на близки хора. Фактът, че той остава жив е истинското наказание от съдбата. В статията си „Едгар Алън По – готически и маргинално орисан“, Огнян Ковачев пише: „Съдбата е ключова тема в разказите и стихотворенията на Едгар По. …По-текстът необратимо налага красотата на странното и разпада на съзнанието като тематични доминанти в европейската и американската литература.“ 1

В разказа "Халюцинации" е въплътена идеята за паметта, която носят изоставените сгради и внезапния пробив в хаотичното съзнание на един наркозависим музикант. 

Идеята за Чистилището, от което е възможно хора, изпаднали в клинична смърт и завърнали се към живота, да имат спомени, е в основата на разказа „Градът“. Да се събудиш в непозната обстановка, в безлюден град, в който всичко е изгнило. Постепенно героят осъзнава, че е попаднал в Града на изгубените души, от където можеш да видиш собствената си смърт и да избереш да се завърнеш или да останеш.

Въведението в разказа „Крабовският хълм“ полемизира с Библейското: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ (Мат. 5:3). Защото стремежът към разкриването на тайните на природата и жаждата за себеутвърждаване на човека са дуални: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.“ (Лука:18:10-14) Повествованието е от първо лице, с убедителна защита правото на човека да бъде любознателен. Героят нарича себе си „любител-изследовател на местности със свръхестествени явления“. Авторът се занимава приоритетно със страха в ролята му на двигател, нещо повече – търси т. нар. „първичен страх“. Зловещата слава на Крабово, Омска околия, привлича героя на разказа да се срещне два пъти с живото паранормално страдание и да бъде погълнат от него – цената на желанието за узнаване.

„Снежният човек“ е хорър с благоприятен финал. Авторът описва екскурзия на двама американци, дошли в далечна Якутия, за да се срещнат на живо с най-големия студ на планетата. Студът е проводник на страха. Но той е и предизвикателство да се опитат неща отвъд границата на разумното. Загадка остава критерият, според който Йети понася (или не понася) любопитните пришълци.

„Тунелът“ интерпретира идеята да бъде „уловен и записан сънят“. Според учения, прекрачил границата на моралното, според общественото мнение, „сънят зарежда душата с енергия“. Историята предизвиква у читателя усещането за дежа вю, когато описва разминаването между съня и спомена за него. Ще се потвърди ли хипотезата, че „светът на сънищата е „оня свят“? Разказът носи просвещенско-романтичния дух за смелостта на човека да прекрачи граници, рискувайки живота си в името на знанието.

„Холограмата на Титан“ интерпретира идеята за живот в Космоса. Фантазията на автора се разгръща в такава степен, в която вече не стои въпросът дали земните жители ще узнаят някога как се е разкрила Вселената пред един космически пътешественик.

„Проклятието Ротингер“ засяга идеята за вдъхновението да се напише хорър. Героят тръгва по пътя на интуицията си, която го довежда до низ от екстремуми, разплитайки мрежовата структура на едно проклятие, в което се оказва неволен участник.

 Донко Найденов е съучредител и дългогодишен член на Клуба на българските автори на хорър Lazarus. Носител на много награди, публикуван е в редица сборници в този жанр.

1 Ковачев, О., „Едгар Алън По – готически и маргинално орисан“ - ТУК

Автор:
Мая Кисьова
Публикация:
20.11.2023 г. 16:08
Етикети:
Посетено:
905
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/38066-hologramata-na-titan-novi-razkazi-ot-donko-naydenov-v-saspensa-na-horara