За пеенето в дъжда на финала на „Опера в Летния театър“ във Варна

Проливен дъжд и гръмотевици съпътстваха – от първата и до последната минута (!) – планираната с разбираема творческа любов и амбиция Оперна гала, като кулминационен финал на XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, със специалното участие на прочутото ни сопрано Соня Йончева. Предвид екстремните обстоятелства обаче, присъстващите чуха съкратен вариант на мащабно замисления концерт, с който световната прима дебютира на варненска сцена. И тя, и колегите ѝ: Валентина Куцарова (мецосопран), Милен Божков (тенор) и Пламен Димитров (баритон), както и  оркестрантите от Държавна опера Варна, начело с диригента Кръстин Настев, запазиха удивително самообладание и демонстрираха рядко срещан професионализъм под свъсеното и разплакано небе.

Заради буреносната прогноза, ефектно подготвеният от режисьора Сребрина Соколова мултимедиен спектакъл, с движещи се надписи над откритата лятна сцена, бе своевременно трансформиран при монтажа на подвижна покривна конструкция – за оркестъра и солистите. Дъждът с гръмотевици започна часове по-рано, но малко преди обявения начален час пороят поутихна – колкото да подлъже и организаторите, и публиката, преди да се разрази с нова сила, минути преди началото на Галата. Увити в дъждобрани и с истински или импровизирани чадъри, повечето зрители заемаха местата си в явно двоумение какво да предприемат… И докато публиката и музикантите все още се питаха дали при тези условия събитието изобщо ще се състои, отговорът дойде мигновено с мощен аплауз – оповестил появата на сцената на самата Соня Йончева, съпроводена от диригента Кръстин Настев (неин бивш съученик от Музикалното училище в Пловдив).

Сравнителният бърз поглед към програмата, още в началото на концерта подсказа, че непредвидените обстоятелства са наложили някои промени. Така, вместо предварително обявените: Увертюра, хор и каватина от операта „Норма“ на Белини, Галата бе открита от Соня Йончева – направо с прочутата Ария „Casta Diva“ на друидската жрица. Барабанящите върху чадърите и дъждобраните капки на усилващия се дъжд внесоха особена, мистична нотка в изпълнението ѝ – безукорно покоряващо, на фона на гръмовната стихия. В едновременно познатата от предишни нейни изпълнения и същевременно неповторима интерпретация, се открои изключителната й вокална стабилност и изящно фразиране, дори и в най-сложните моменти от филигранната белкантова фактура. А притихналата под проливния летен дъжд публика, с всичките си сетива възприемаше невероятното и шеметно красиво усещане за единение на драматичната извисяваща кантилена с бушуващата природа.

Дъждовната завеса и проблясващите светкавици се оказаха безсилни да заглушат породилото се чувство от двете страни на сцената и с всяка следваща минута засилваха взаимното желание на изпълнителите и на зрителите да надмогнат стихийните обстоятелства – в името на Изкуството! Не всички сред публиката обаче, се оказаха подготвени за подобно изпитание: някои напуснаха летния театър още преди началото, други си тръгваха по средата на поредното изпълнение… Но останалите до края на концерта, несъмнено преживяха своеобразния природен катарзис със смирение и благодарност, с любов и преклонение пред жеста на артистите и оркестрантите, умело направлявани от диригента.

Без да поема дъх – с обичайно за подобен тип концерти междинно оркестрово изпълнение, Соня продължи без пауза – с Дуета на Норма и Адалджиза, поканвайки на сцената чудесното и неособено познато у нас мецосопрано, с успешна кариера зад граница, Валентина Куцарова. Поднесен с изискано вокално и артистично партньорство, дуетът им неусетно преля в Терцета от финала на I действие – с участието и на великолепния ни тенор Милен Божков, безспорно отличен Полионе. Тук заслужава да припомня, че през юли и август роденият във Варна изпълнител зарадва публиката на „Опера в Летния театър“ и на Международния фестивал „Варненско лято“ най-напред като Радамес, а впоследствие и като Марио Каварадоси (с фантастичната Красимира Стоянова, в двете заглавни оперни роли – на Аида и на Тоска). В сложната белкантова партия от шедьовъра на Белини, Божков за пореден път демонстрира чистота на фразата, стабилни височини и отлична вокална техника.

Но дъждът така и не се трогна от усилията на артистите – свещенодействащи на изцяло подгизналата сцена, а продължи да се усилва с всяка следваща минута. Раздиращите нощното небе над Летния театър мълнии, придружени понякога и от гръмотевици – като в непредвидима небесна режисура осигуряваха невиждан и незабравим фон за повечето изпълнения. Насред драматичния и разтърсващ „Te Deum“ от операта „Тоска“ например, отлично интерпретиран от Пламен Димитров (който изпя и хоровите части), гръм и мълнии оцветиха с призрачност впечатляващата сцена. Без съмнение, предизвикателството на лятната буря мобилизира и амбицира до край солистите на сцената. А публиката, от своя страна, възнаграждаваше великолепните им изпълнения с бурни аплаузи и викове „Браво!“

Въздействаща красота, непринудена експресия и цялостно усещане за образна автентичност поднесе Соня Йончева с изпълнението си на знаменитата молитва „Visi d’arte“ от II действие на операта „Тоска“. Неслучайно партията е сред коронните й постижения – наскоро примата я представи на различни сцени, сред които и Арена ди Верона. По-късно този месец, Йончева ще гостува като Тоска и в Япония, с Римската опера.

На свой ред, и Милен Божков – в знаковата тенорова ария „E lucevan le stelle“ на Марио Каварадоси от III действие – затвърди усещането за проникновено и убедително сценично внушение на образа от едноименната опера на Пучини. Поднесе я с отлична звукова емисия във всички регистри, вдъхновено и с микса от противоречиви чувства, която предсмъртната ария на художника съдържа в интонационната си тъкан.

Като напълно необичайно организационно предизвикателство и за публиката, бих посочил, че на няколко пъти между изпълненията, диригентът Кръстин Настев излизаше зад сцената – очевидно, за да съгласува с артистите продължението на програмата. Привидно лишена от заложената цялостна линия: Белини (в Първата част) – Verismo (във Втората), Оперната гала с нищо не изневери на заглавието си, дори и след отпадналото – при наложилите се съкращения в програмата, участие на баса Ивайло Джуров. А Баркаролата от „Хофманови разкази“ на Офенбах – изпълнена прецизно и емоционално вглъбено от Йончева и от Куцарова, и особено фамозната и много обичана встъпителна Ария на Кармен от едноименната опера на Бизе, осезаемо допринесоха за общото усещане за празничност. Тук оперната прима демонстрира присъщия за изпълненията ѝ артистизъм от висока проба, включително и в елегантния флирт с диригента.

И още веднъж следва да подчертая, че Соня Йончева впечатли преди всичко със силна и неподвластна на обстоятелствата концентрация, сякаш напълно игнорирайки дъжда и причиняваните от него неудобства. Публиката не бе лишена нито от впечатляващите ѝ пианисими, нито от ярките фортисими – във все по-красивия ѝ и богат като волум и цвят с годините на сцената, оперен глас. А поддържането му в блестяща форма, самата тя обясни лаконично и с усмивка: „С пеене, постоянно пеене!“

За финал на тази по-различна Оперна гала – под дъжда, примата бе избрала любима на широката оперна публика прочувствена ария–изповед: „O mio babbino caro“ от „Джани Скики“ на Пучини, като своеобразна кулминация на веристичната линия от Втората част на концерта.

За цялостния съпровод на Оперната гала, специални адмирации заслужават диригентът Кръстин Настев и музикантите от оркестъра. Те разкриха неподозирани за много от слушателите професионални изпълнителски качества, като безапелационно следваха заложените от организаторите и от диригента изисквания за справяне с непредвидените затруднения. Немалка за успеха на тази необичайна Оперна гала, е и ролята на много доброто (за пореден път!) техническо озвучаване на Летния театър.

Естествено, в ситуация като тази, на която станаха свидетели и потърпевшите оперни изпълнители, и публиката, по правило има недоволни – било заради действително тежките условия в откритото пространство на Летния театър, под непрестанния дъжд. Било заради принудително съкратената програма, която във финалния си вид – като самостойна оркестрова част, съдържаше единствено Интермецо от „Приятелят Фриц“ на Маскани. Или – заради пропуснати дуети, като този на Лаура и Алвизе от III действие на „Джоконда“ от Понкиели. Обстоятелствата действително попречиха на публиката да се запознае и с отличните възможности на баса Ивайло Джуров, както и да аплодира Соня Йончева и Милен Божков  – в любовния Дует на Марио и Тоска из I действие на едноименната опера.

И въпреки всичко, зрителите с разбиране съпреживяха неудобствата за артистите, независимо от защитата, която им осигуряваше частично покритата сцена и видяха как те на практика „пяха под дъжда“. А това бе забележимо по прическите и по лицата им, след края на спектакъла. Дъждовни струйки вода се стичаха и по гърбовете на не един и двама музиканти. Нека го кажем открито: далеч не всеки изпълнител, и без да е от световна величина, би приел да излезе на сцената при подобни условия. Още по-малко стоически да издържи концерта докрай. И не е изненадващо, че Соня Йончева спонтанно сподели след Оперната гала пред колеги и почитатели, че досега не ѝ се е налагало да пее под барабанящ неспирен дъжд. В подобни ситуации, световната практика познава два общоприети варианта, които се практикуват навсякъде: преждевременно приключване на спектакъла при завършено Първо действие или отлагане на началото с часове – до спиране на преваляванията. С подкрепата и мотивацията на самите артисти, екипът на Държавна опера Варна избра свой, нестандартен трети вариант и съумя да го осъществи успешно.

Що се отнася до прокрадващи се в социалните медии критики, че публиката е била оставена незащитена срещу капризите на времето, несправедливо би било техен адресат да е Държавна опера Варна – в лицето на нейното ръководство и екип. Зрителите имаха възможността да проследят как те положиха немалко усилия, за да се справят с неблагоприятните обстоятелства и да осигурят възможния при такава обстановка комфорт за изпълнителите и за публиката по начин, по който отдавна очакваният с нетърпение Празник на оперното изкуство действително да се състои. Празникът се състоя и именно той е поводът за тези редове.

Надали обаче при описаните обстоятелства някой би се наел да твърди, че всичко е било перфектно. Но на въпросите: защо 65 години след изграждането си, Летният театър продължава да е без покритие за зрителите и редно ли е морската ни столица да няма достатъчно голяма и модерна мултифункционална зала, която да осигурява комфорт за артистите и зрителите и в подобни случаи – струва ми се, би следвало да отговарят настоящата и бъдещата (след изборите тази есен) кметски управи. Варна съвсем не е единствен случай на голям областен център у нас, в който и любителите, и професионалистите в изкуствата страдат заради липсата на далновидност и желание за инвестиции в културата от страна на местните ръководства.

Със сигурност може да се обобщи, че първата среща на варненската публика с голямото изкуство на Соня Йончева се превърна в откритие за повечето зрители. Подобно качество на изпълненията е рядкост не само за тази сцена и при далеч по-безпроблемни условия. И ако с нещо тази Оперна гала ще остане истински незабравима, това са пълната отдаденост и невероятният професионализъм, с които оперната прима и колегите ѝ безкомпромисно разкриха себе си на сцената. Ще се запомни и жестът, с който Соня отказа очакващия я чадър по време на едно от излизанията ѝ зад кулисите, в разгара на концерта…

Завършвайки, не мога да не отбележа и непринудените приятелски чувства, които участващите в Оперната гала солисти, начело със Соня Йончева, демонстрираха след края на събитието – един към друг и към присъствалите техни колеги и почитатели. Някои се възползваха и от възможността да си закупят българското издание на книгата на Соня и Алан Дюо „Петнадесет огледала“, както и най-новият ѝ компактдиск, „The Courtesan“, и да си вземат автограф.

В отлично настроение, повече от час непринудено и изчерпателно Соня отговаряше на всякакви въпроси. Разказа интересни преживявания от професионалния си път на и зад сцената, деликатно спестявайки нелицеприятни за нейни колеги подробности. Не скри обаче изразяваното в различни нейни интервюта учудване от това, което вече е постигнала по най-големите оперни сцени пред публики от цял свят. Искрено сподели и съмненията си доколко приемлива е пълната отдаденост на изкуството, нерядко в ущърб на най-близките – децата и семейството.

Ето я и новината от вечерта – подсказана от сцената по време на поклоните след Гала концерта от Директора на Държавна опера Варна, неуморимата Даниела Димова, и потвърдена от самата Соня Йончева: тя с желание ще гостува и на следващото издание на „Опера в Летния театър“ във Варна, с нова изненада. Така че, оставаме в очакване на предстоящия през лятото на 2024 година, XV Варненски фестивал!

_____

Снимки: Росен Донев - Държавна опера Варна