Мъдростта на старите зидове

МЪДРОСТТА НА СТАРИТЕ ЗИДОВЕ

Денят не е поразен от намръщени облаци и ни е предоставил своята възможност да го приемем с неприсъщото си спокойствие. Дългата метална платформа е заградила пространството между стръмността на брега и е създала усещането за преграда, която ни отделя от проблясъците на голямата река. Малкото хора, навъртащи се по това време тук, са онези, които намират отражение на своите мисли в леко разплискващите се, но неусещащи обективното съпротивление на брега, води. 

Времето е създало усещането за своето позадрямало обедно притихване и е простряло спокойствието си върху криволичещите в неправилната си форма цветни лехи. Поизтъпканата от срещата с преминалите през нея многобройни обувки трева се опитва да се изправи. Боята по детските съоръжения се е отдала на превземащата ръждивост и с времето те постепенно са придобили почти есенните пастелни краски на разнородност. Дърветата са оставени в своята безбрежност с леко потрепващи листенца, които носят наситената оцветеност на зеленото.

Горещината, присъща за лятното време тук, се е забавила и е отстъпила мястото на все още приятното усещане на нормалност. Реката е свободна от преминаващи кораби и се е оставила в обятията на своята първична простота. Само в далечината се открояват вирналите се бели пилони, които носят възможността да свържат двата отдалечени бряга. Птиците, прокашляйки се, накъсват своите звуци и прелитат от дърво на дърво. Дъждовното време е създало уютно място за размножителност на много прелитащи малки създания, които все още не са толкова досадно натрапчиви със своето присъствие.

Днешното ни движение по широките пространства, които придружават голямата река, не ни предоставя срещи с обичайното множество от хора. Работният ден е в своята пълнота и те все още са заети с неговото пълно приемане. Това ни дава приятната възможност да се унесем в спокойствието на мислите си. Няма почти нищо, което да смути тяхното непредвидимо поведение и те се скитат около или в вътре в самите нас, разказват за случвали се събития, за личности, които са идвали и са си отивали от нас, за топли вечери, дори и за добра храна.

Преминаваме покрай отпуснали се в спокойствието на късния следобед понтони, които са приели друго приемливо предназначение – да угаждат на нашите хранителни потребности. Само след час или два ще бъдат препълнени от поизгладнели потребители на вкуснотиите, които ще засипят правилно строените и все още празни маси.

Навлизаме в място, където плочките са пробити от невъзпитаните треви, които са ги обградили в своето стихийно превземане. Няколко подранили млади ентусиасти пробват физическите си умения в придвижването си по металните конструкции. Неуморно поразтриват ударите, които нанасят след някои от изпълненията по оголените си крайници, но си личи и че изпитват удоволствие от въздушните лупинги след отлепванията от повърхността и последващото стряскащо падане. Уважително се отнасяме към специфичната цветност на скейтбордовете, които със сигурност носят някакви послания за притежателите си.

Старинните сгради от време на време отстъпват пространство на поовехтели панелни конструкции или пък на административни постройки, погълнали местните държавни или общински чиновници. Техните правилни форми се опитват непристойно да изправят богатите извивки на театралната сграда и градската художествена галерия, които са част от това пространство още от края на XIX век. Стотиците преминавания покрай тях ни е накарало да поизгубим отчетливата видимост на поизкъртените первази или пък неравностите на тротоарните плочки, но пък ни е дало една непропиляна възможност да разлистим събраните мисли на времето. Там неизбежно присъстват и добри, и лоши неща, както и много събрана тъга, която благославяме, подобно на поръсването със светена вода от страна на местния свещеник при съпреживяната радост. Събраните чувства, мисли и преживявания са намерили своите многоцветни отражения на световете си и са ги покрили със своите светли очаквания. Уловени погледи, останали продължително време взиращи се в една посока, са оставили своята дълбока чувствителност. Някакво необуздано величие е останало скрито в тяхното излъчване и докосване с новото време и пространство. Топлотата на хората, предоставили им своята вътрешна чувствителност, е дала отражение на тяхното продължаващо съществуване, и сега те предават съхранената в зидовете си мъдрост. Излъчват искреност, която само трябва да бъде усетена. 

Картините са отразили душевността на своя създател и са му дали силата на носител на вечното човешко познание, което да остане за идващите поколения. Специфичната турбулентност на преплитащите се цветове и светлини са отразили нелеката им съдба, но все пак техните послания са стигнали до нас. И ето, по този съвсем подходящ и достатъчно добре възприемчив начин, сме ги оставили в нашето днес и запазили за нашето утре.

За Петър Дарковски

Рожденото име на художника Петър Дарковски е Петър Стоянов Йончев. Роден е на 12 ноември 1969 г. в с. Раковица. Основното си образование завършва в родното си село, а средно в Техникума по ветеринарна медицина – Ловеч през 1988 г., след което работи като ветеринарен техник. През 2000 г. завършва висшето си образование в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Богословие“. Няколко години е свещеник в родното си село и в църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в с. Гомотарци. През 2020 г. записва магистратура в Националната художествена академия – София, специалност „Живопис“.

Интерес към изобразителното изкуство проявява от ранна детска възраст, но професионално с живопис се занимава от 1998 г. Първото му участие в обща художествена изложба е още през  същата 1998 г. в Третата национална изложба „Пейзаж“ във Видин, а през 1999 г. прави и първите си самостоятелни изложби в Русе и Видин. Първата си самостоятелна изложба в София открива на 13 септември 2001 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство „Стълбата“ под мотото „Смисъл, енергия, материя“. Има над 30 участия в колективни тематични изложби в цялата страна и в чужбина и близо 20 самостоятелни изложби във Видин /1999, 2000, 2003, 2009 /2/, 2012, 2016, 2017 /2/, София /2001, 2008, 2009/, Русе /1999/, Пловдив /2012, 2016/ и Карлово /2013/. Изложбите му носят знакови заглавия като „Памет“, „Старите къщи“, „Портрети“ и т.н.. В творческо взаимодействие с Регионална библиотека – Видин организира обучителни арт ателиета за деца, посещаващи детския ѝ отдел, и експонира често картините си в залите на библиотеката.

Негови картини са собственост на много частни колекции и художествени галерии в страната, както и в Сърбия, Германия, САЩ, Обединените арабски емирства, Израел и др.

Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ във Видин се съхранява маслената му картина „Висота в синьо“.

В творчеството на Петър Дарковски преобладава пейзажът, в който централно място заемат старите градски и селски къщи и елементи и орнаменти от тях, интересни постройки и композиции, оригинални архитектурни решения, абстрактни символи и силуети. Рисува със своеобразна  техника и  портрети на известни личности и характерни типажи. В пейзажната му живопис е заложено дуалистичното начало и принципа за неотменната връзка на минало, настояще и бъдеще. Създал е и утвърждава собствен и разпознаваем стил, с характерни теми, образи и сюжети и с многообагрена и оптимистична творческа интерпретация.

Петър Дарковски е член на Съюза на българските художници от 2010 г. и неговите представителни дружества във Видин, Пловдив и Плевен и на Международната асоциация на пластичните изкуства. Живее и твори във Видин.

*Биографичните данни за Петър Дарковски са взети от сайта Видински алманах.