Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Аплодисменти за българските музиканти!
Удивителни солисти, великолепна публика!
Много харесвам голямата зала на Софийска филхармония. Разбира се, в сравнение със Санкт-Петербургската Голяма Филхармонична Зала, с която съм свикнал още от детството си, софийската зала изглежда не толкова голяма и не толкова патетична: няма нито коринтски колони с текстура на мрамор, нито позлата по креслата, нито огромни сияещи пространства.
Но, преди всичко - нужно ли е да се правят сравнения? А и ако се замислите, българските музиканти и любители на музиката имат много повече причини да се гордеят със своята филхармония, отколкото петербургци. Сградата на Концертен комплекс "България" не е наследена от филхармонията след като е била отнета от законните й собственици, а е била построена през 1935-1937 г. именно с тази цел - да се бъде храм на музиката. В архитектурно отношение това е шедьовър на модернизма, с прекрасна акустика, съвременни технически решения и разкошен орган на фирма Зауер. С една дума, комплексът е бил изграден с всичко необходимо, включително с два превъзходни концертни рояла и зала с вместимост почти хиляда и петстотин места за слушатели.
За съжаление, само след шест и половина години, на 24 май 1944 год., по време на бомбардировките на българската столица от британско-американската авиация цялото това великолепие е погубено (проклети да бъдат войните и тези, по чиято воля те се водят). След това концертната зала е била възстановена, но параметрите й станали по-скромни и днес в нея има малко повече от хиляда места, включително с местата на двата балкона. Но, акустиката е както и по-рано потресаваща, а самата зала е удивително уютна. В нея е еднакво приятно да слушаш симфоничен оркестър, соло на пиано или камерен състав.
Програмата на концерта "На изток от Виена", който се състоя на 25 април включваше именно камерни произведения. Искам веднага да отбележа, че програмата изглеждаше доста необичайно: дует за цигулка и виолончело на Кодай, "Италианската сюита" на Стравински за чело и пиано, две "Романтични пиеси" на Дворжак от op.75 и Триото за пиано в g-moll на Сметана. И чак накрая, като бис, бе изпълнен единствения очевиден (и при това "западен") хит – "Salut d'Amour" на Елгар.
Трима великолепни музиканти – цигуларят Иван Пенчев, виолончелистът Александър Сомов и пианистката Надежда Цанова успяха да създадат атмосфера на непосредствено, почти по домашному непринудено музициране, което прекрасно подхожда на изпълненията на дуети и триа. Свобода и разкрепостеност на музикантите, която не преминава в претенциозно позьорство - какво по-хубаво от това?
Съчинението на Кодай, изпълнено с обаятелен артистизъм веднага зададе за концерта една много висока летва на качеството. Аз трудно мога да бъда удивен от демонстрация на необикновено високо цигулково майсторство в България: традиционно, цигулката е инструмент №1 в България, но в ръцете на Иван Пенчев тя явно се чувстваше като любимо същество. Виолончелото под лъка на Александър Сомов звучеше прекрасно и удивително. Да, аз страдам от вечния страх, че челото ще скръцне, че ще напомни, че е направено от дърво, или не дай Боже - че ще роди фалшива нота! Както се оказа, безпокойството беше напълно излишно: дори на моменти можеше да се стори, че Александър Сомов едва ли не прекалява с красотата на звука - но не, той може да си го позволи, без да рискува да изпадне в музикално сладострастие. И разбира се, особено трябва да отбележа Надежда Цанова като прекрасен ансамблист, който филигранно чувства архитектониката и стила на изпълняваната музика.
Накрая, нека кажа няколко думи за софийската филхармонична публика. Тя се държеше безупречно, великолепно - както винаги. Нито веднъж никой от седящите в залата не започна овации между частите на произведенията, макар възможности за това да имаше предостатъчно – произведенията в програмата не са от познатите на публиката. След края на програмата залата експлодира в аплодисменти, приветствайки музикантите на крака. Публиката в София е винаги благодарна, аз отдавна я познавам.
Санкт-Петербург, 25.4.2023 г.
Линк към оригиналния текст: https://tikhomirov-music.com/press/
Превод от руски език Стефан Абаджиев
Автор:
Андрей Тихомиров, композитор
Публикация:
15.05.2023 г. 10:47
Етикети:
публикасолистиотзивиИван ПенчевQuarto Quartet
Аплодисменти за българските музиканти
Андрей Тихомиров
концерт "На изток от Виена"
Посетено:
1935
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/36873-aplodismenti-za-balgarskite-muzikanti