Отзиви

Соня Йончева и Фестивалният оркестър „Изкуството на барока“ – с вълшебен Хендел в София!

Оперната прима и Фестивалният бароков оркестър на Зефира Вълова сбъднаха нейна отдавнашна мечта

Соня Йончева не престава да изненадва и да очарова българската публика при всяко свое гостуване на родна сцена. Така беше и по време на сегашния ѝ, дългоочакван гастрол в София със стилна програма, посветена на емблематична за творческия път на великолепното ни сопрано ярка композиторска фигура – Хендел. Съдбовното й пътешествие – на миниатюрна част от което стана свидетел публиката в Зала „България“, в средата на Страстната седмица, е започнало още в детството ѝ и не е спирало до ден-днешен:

„За мен този концерт беше една мечта! Хендел за мен е едно завръщане към тези звуци, в които се влюбих когато бях много малка, преди да започна да пея въобще на големите сцени. Това беше звукът, в който се влюбих и с който започнах да уча класическо пеене, а и операта въобще като начин на живот…“ – сподели с нескрито вълнение Соня, след края на концерта.

От появата (през 2017 г.) на втория ѝ солов албум – „Хендел“, с марката „Sony Classical”, тя категорично се утвърди като съвременна изтънчена интерпретаторка на музика, която не фигурира толкова често в програмите на оперни концерти и събития. Затова и многобройните български почитатели на сопраното, от години си мечтаят да я чуят на живо именно с арии от прочутите, но твърде рядко поставяни в наши дни опери на Хендел.

Шест години по-късно, тази – както се оказа, взаимна мечта, се сбъдна и благодарността за това действително голямо събитие в културния ни живот, си поделят Соня Йончева и перфектните музиканти от Фестивалния бароков оркестър „Изкуството на барока“ – с основател и вдъхновен концертмайстор, Зефира Вълова.

„Исках да ви изпея този концерт и много се радвам, че успях да го направя с един български оркестър! Бях чувала за Зефира Вълова преди няколко години, когато тя направи своя  бароков Фестивал в България и веднага си казах: „Колко интересно! Най-накрая български бароков музикант има куража да осъществи един толкова сериозен проект. Тази музика никак не е лесна, но пък когато я слушаме, влиза директно „под кожата“ и в душата на хората. Затова много се радвам, че Зефира ми помогна…“ – с признателност подчерта Соня Йончева и с усмивка допълни: Вчера се видяхме за първи път… (ден преди концерта – б.а.). Направихме 1 – 2 часа репетиция и резултатът, който видяхте, беше една среща и влюбване от пръв поглед! И ви го поднесохме, надявам се – и за много следващи срещи в бъдеще“.

За незапознатите в детайли със света на Голямата музика, невероятното в цялата тази история е скоростта на осъществяването на проекта – немислима дори за силно виртуализираното ни и подчинено на високите технологии съвремие.

Докато за слушателите, в пределно запълнената Зала „България“ – както с редовните меломани и ценители на класиката, така и с любопитни, които едва ли не за първи път прекрачват прага ѝ заради името Соня Йончева, всичко изглеждаше като резултат от продължителни репетиции и утвърдено партньорство във времето. Толкова невероятна бе насладата от кристалния звук на редките барокови инструменти и от уникалното изпълнение на Соня на Хенделовите оперни перли – обожавани приживе на германо-британския композитор (последната четвърт на XVII – първата половина на XVIII в.) от поколения възторжени ценители.

Разбира се, за музиканти от класата на Соня Йончева и на Ансамбъла „Изкуството на барока“, такива „експресни“ проекти не са рядкост – както поради многобройните им ангажименти, така и заради чисто физическа невъзможност за продължителни репетиции. Но при тях общуването очевидно се осъществява на друго ниво, далеч по-важни за което – освен професионалният опит и честите им срещи с тази магична музика, са личната отдаденост и посвещението, с което я изпълняват. Богатият опит на Соня с водещи в света барокови оркестри, несъмнено също така си казва думата.

Публиката почувства това още с встъпителното Кончерто гросо в си бемол мажор, оп. 6, No. 7, HWV 325 за струнни и басо континуо и с първата ария – прочутата Ombra mai fu („Сянката никога не е била“), популярна и като „Ларго“ от „Ксеркс“ (1738). Арията присъства в различни програми на Соня, както и при участията ѝ на специални събития, като: „Коледа с федералния президент“ през 2020 г., под патронажа на Франк-Валтер Щайнмайер, в катедрала край Берлин. Но и на родна сцена в София, затрогващо въздействащата композиция разтърси залата с емоцията в интерпретацията на Соня и на музикантите на Зефира Вълова. Открои се и по-плътният, наситен в дълбочина и като оцветяване звук на великолепното ни сопрано – за разлика от по-ранни нейни изпълнения на същата творба. Гласът ѝ сега бе с ясно изразени драматични нюанси, без те да отнемат свежестта, присъща на предишните ѝ изпълнения в този жанров репертоар.

Не по-малко завладяващо прозвуча изпълнението на встъпителната, контрастно жизнерадостна и мелодична ария на Клеопатра “Non disperar, chi sa („Не се отчайвайте, кой знае“) от първо действие на „Юлий Цезар в Египет“ (1724). Това е моментът, в който египетската царица, научавайки за жертвоприношението, принесено от брат ѝ пред нозете на владетеля на Рим, за да избегне неговия гняв, сякаш окуражава самата себе си, с думите:

„Не се отчайвайте, кой знае?
ако го нямаш в царстването,
ще имаш късмет в любовта.

Гледайки красавица,
в нея ще намерите
утеха за сърцето.“

Но действителната първа кулминация на рецитала, дойде малко по-късно – с речитатива от същото заглавие на Хендел: “Che sento” („Че чувствам“) и последвалата експресивна, разтърсваща ария от края на второ действие – Se pieta di me non senti(„Ако не ме съжаляваш“). Неслучайно Соня признава, че възприема арията като: „Възвишена, печална молитва и жалба, която много напомня Страстите на Бах: „Ако не ме съжалите, о, справедливи небеса, ще умра!“ Изразявайки драматизма на тази молитва, разкривам и скритото в нея могъщество на Царицата, одързостила се да предизвиква Боговете, претендираща за власт, която далеч надхвърля обичайното.“[1]

Програмата на рецитала из опери на Хендел, в по-голямата си част обяснимо присъства и в споменатия диск на Соня Йончева, от 2017 г. Прозвучаха арии и речитативи от различни периоди на мащабното вокално–драматично творчество на именития бароков композитор, като: „Риналдо“, „Алчина“, „Теодора“, както и негови чисто инструментални творби. Стъпка по стъпка, изпълнители и публика вървяха заедно към финалната градация на вечерта, чиято най-висока точка започна с откъсите от „Юлий Цезар“ и With darkness deep из ораторията „Теодора“ и завърши с превърналото се в стандарт за интерпретаторите на бароковия репертоар – “Lascia ch’io pianga” („Остави ме да плача“) от „Риналдо“ и в изпълнението на биса: „Ламенто на Дидона“ от първата опера на лондончанина Хенри Пърсел „Дидона и Еней“ (1689).

От първия и до последния миг на сцената, Соня Йончева преведе публиката през дълбините от чувствени екзалтации, характерни за цялостното творчество на Хендел. В залата витаеше усещането за нещо иреално, свръхсетивно и същевременно съкровено. „Завръщането в реалността“, след поредната прелестна ария, концерт или пасакалия, беше като пробуждане от красив сън, по време на който душата е обитавала магични, трансцендентални светове.

В свои води в бароковия репертоар, откъдето всъщност стартира пътят на превъзходната ни оперна солистка към големите роли и сцени, Соня Йончева очертава детайлите уверено и релефно, с изящна лекота във воденето на гласа и с пластичност на фразата – с мекота и пламенна страст, но и с мощ и категоричност там, където партитурата го изисква. С други думи, всичко: от цялостната музикална подготовка, изпяването и красивите жестове на сцената, с раздиплянето и събирането на ефектния, без помпозни излишества тоалет, прическата, елегантният и ненатрапчив грим, е подчинено на задълбочено премисляне и най-фини психологически настройки, с цел – пълноценното естетическо представяне на бароковите оперни шедьоври. А гласът на Соня – нежно лиричен, завладяващ с изповедна печалност или с любовна носталгия, кореспондира съвършено на всяка от представените виртуозни арии. Тя доказано притежава и необходимата за тях вокално-изпълнителска техника, не ѝ липсват кураж и чувствителност – необходими, за да изпее почти всичко, което се очаква от нея. При това, да го направи убедително и сърцато, без да се пести!

За ефекта на преживяването, допринесе и безапелационната щедрост на оркестровия звук, със солиращи редки инструменти, като: теорба (басова разновидност на лютнята от Флоренция, с произход през XVI в. – Явор Генов), барокови обой (Константин Кожухаров) и фагот (Сабина Йорданова), които по изключение могат да се чуят в концертните зали. Същевременно, несъмнен принос за оркестровата хомогенност имаха цигулките (Лаура Андриани, Валентина Матиуси, Елена Ганова, Гергана Делийска, София Стамболиева), виолите (Евгения Бауер, Екатерина Фокина), виолончелите (Линда Манчева, Людовико Минази), контрабасът (Габриела Цветанова) и чембалото (Олга Уотс).

Абсолютно всичко в този рецитал носеше усещането за изисканост и за несравнимо бутиково изящество – от елегантния плакат, през рядко изпълняваната у нас програма, до „героите“ на вечерта – сопраното Соня Йончева и Фестивалният бароков оркестър, начело със Зефира Вълова. В същия смисъл не може да се пропусне и премиерното представяне у нас на стилното албумно издание „Петнадесет огледала“, с автори Соня Йончева и Алан Дюо, на шикозния като визия, а и като съдържание неин компактдиск The Courtesan – записан с оркестъра на Опера Карло Феличе – Генуа, с диригент Марко Армилиато и със специалното участие на тенора Чарлс Кастроново.

Със записите си от 2021 г., Соня безспорно продължава да сюрпризира своите горещи почитатели: наред с класически сопранови арии от опери на Масне, Пучини (и специално от „Бохеми“), Леонкавало, Джордано, Маскани и Верди, присъства и „мецосопрановата“ Далила – с прочутата ария Mon cœur s'ouvre à ta voi („Сърцето ми се отваря за твоя глас“) от „Самсон и Далила“, както и “In trutina” от „Кармина Бурана“ на Карл Орф.

Преживяването от целия рецитал дълго ще отзвучава в съзнанието и в сърцата на присъствалите. Сред тях бяха много музиканти, колеги и съученици на Соня от Музикалното училище в Пловдив, настоящи изпълнители на бароков репертоар, известни журналисти и артисти. Без значение дали я слушаха за пръв път или това беше поредна среща с голямото ѝ изкуство, присъстващите в залата не криеха степените на възторга си от преживяното. Мнозина търпеливо я изчакаха след края на концерта, за да споделят вълненията си, лично да я поздравят, да си направят селфи или за да си вземат автограф върху книгата и диска ѝ.

В Зала „България“ тази вечер имаше и забележимо присъствие на чужденци – очевидно, пристрастени почитатели на творчеството на Соня Йончева. На няколко пъти емоционално, по италиански, прозвуча: „Brava!“, разноезична реч се носеше по коридорите преди и след концерта. Неколкократно, с красноречив жест, Соня благодари и за присъствието на служебния Министър на културата Найден Тодоров, с когото са работили съвместно по няколко нейни проекта в България. Авторитетният български музикант аплодира възторжено изпълненията на сопраното, а в няколко момента – съвсем по музикантски, отмерваше с глава отделни фрази от творбите на Георг Фридрих Хендел.

След изключителния и безспорен успех с тази програма на Соня, логичният въпрос пред мениджърите и режисьори на оперни театри у нас е: Дали все още несъстоялият се дебют на бляскавата ни изпълнителка на родна сцена – в цяло оперно заглавие, да не бъде именно в творба на Хендел? – Със сигурност, подобен мащабен и перфектно подготвен проект, с участието на примата Соня Йончева и солисти от нейната класа, би привлякъл вниманието както на публиката, така и на големите, специализирани в класическата музика, телевизионни канали. Нека отново взаимно си го пожелаем!

___________________________

[1] Цит. по „Петнадесет огледала“ – Соня Йончева с Алан Дюо, „SY11 Productions“, София, 2023. 

Снимки: Архив на Соня Йончева
               Димитър Сотиров

Автор:
Димитър Сотиров
Публикация:
15.04.2023 г. 19:31
Етикети:
Зефира ВъловаДимитър СотировотзивиконцертЗала „България“ХенделСоня Йончева
„Петнадесет огледала“
„Изкуството на барока“
Фестивален бароков оркестър
Посетено:
1607
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/36749-sonya-yoncheva-i-festivalniyat-orkestar-izkustvoto-na-baroka-s-valsheben-hendel-v-sofiya