Лия Петрова превърна технически проблем с цигулката в истински Празник на музиката

Светът познава плеяда отлични цигулари, а България от години се гордее с великолепни представители на престижна цигулкова школа, много от които в момента са концертмайстори на водещи световни оркестри.

Повече от столетие, композираният през 1904 г., Концерта за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 82, от Александър Глазунов – в противовес с общоприетите за времето си представи за концертен блясък и виртуозност, се възприема като необикновено оригинален по форма, която се откроява и със своя звуков колорит, както и с много трудните в отделни негови части технически изисквания към солиста. Безспорно, съществуват различни и запомнящи се интерпретации на тази красива, и непосредствено въздействаща творба. Но да се изпълни безукорно, при това – с инструмент, който неочаквано за солиста се е разстроил в самото начало на концертното изпълнение (!!!) – това невинаги е по силите и хладнокръвното самообладание дори на най-опитни цигулари.

Лия Петрова съумя да превъзмогне шоковата ситуация, която възникна буквално с встъпването на солиращата партия, след оркестровото въведение на Софийската филхармония. Последва кратка принудителна пауза зад кулисите, приключила със завръщането на великолепната ни цигуларка на сцената и със знак за готовност да продължи към Маестро Георги Димитров. След което, публиката в зала „България“ с облекчение пое дъх и успя да съпреживее в пълния ѝ концертен триумф творбата на Глазунов. „Това, което Лия направи, не би трябвало изобщо да е възможно – предвид възникналия проблем, но все пак тя съумя да го постигне!“ – обобщи с усмивка, след края на концерта изключително опитният и прецизен към филигранното музициране диригент. В справянето с неочакваното затруднение, както и в самия избор на програмата, и най-вече – в интригуващата интерпретация на всяка от представените творби, Маестрото отново защити завидната си класа на безспорен доайен на пулта в България.

Публиката така и не разбра какво точно се случи, изпитвайки върховна наслада от вдъхновеното изпълнение на Лия Петрова и на първите ни филхармоници. Апропо – музикалните скептици с безкомпромисен слух, вероятно биха открили пасажи, в които отделни тонове са прозвучали „не по канона“, но от какво значение са те – пред искрения възторг от срещата с едно експресивно и проникновено изпълнение на сравнително рядко включваното в програмите на симфоничните концерти у нас произведение на Глазунов!?

Самата Лия, сдържано и лаконично – сякаш това е било най-естественото нещо на света (!), обясняваше случилото се след концерта, на фона на безкрайната опашка от възторжени зрители с цветя пред гримьорната ѝ. Близо 300-годишният ѝ инструмент „Карло Бергонци“ (лютиерът–наследник на самия Страдивариус, избран от семейството да заеме мястото му след неговата смърт) изглежда не я бе подвеждал досега. Което – в крайна сметка, както и благодарение на взаимната им отдаденост – не се случи и през тази, изпълнена с необичайни емоции вечер в Зала „България“.

Достойно и уверено (сякаш всичко е било наред), солистката и оркестърът възнаградиха публиката за спонтанните й викове: „Браво!“, с оркестров и солистичен бис в едно – брилянтния финал-мечта: „Медитация“ от операта „Таис“ на Масне.

Присъстващите в залата оцениха и вглъбения, и елегантен интерпретатор Мартин Цонев – на класическия за всеки претендиращ за Категория „А“ оперен бас, Вокален цикъл „Песни и танци на смъртта“ от Модест Мусоргски, в оркестровата редакция на Дмитрий Шостакович. Плавно и неусетно, под майсторската палка на Георги Димитров, солистът и оркестърът разгръщаха отделните части на творбата, извеждайки нейния дълбок психологизъм, без ни най-малко да смекчават драматизма на четирите картини, породени от авторовите размисли и вълнения пред неизбежния край на човешкия живот. А в този край – според Георгий Свиридов, няма нито добро, нито зло, защото смъртта при Мусоргски е стихия, като самия живот: „В нея отсъства какъвто и да било социален елемент: дете, пиян мъж, войник или млада девойка – всички са равни.“

Оркестърът убедително изгради и своеобразен музикален „мост“ – между встъпителното, пленително романтично „Разсъмване над Москва река“ из операта „Хованщина“ и останалите части от програмата на вечерта. Особено достойнство на концерта бе кристално ясната, детайлна разработка на всяка от творбите – до степен на релефното очертаване на музикално-стиловите им специфики, без от това да се губи усещането за програмна цялост.

Два дни по-късно, на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе, Софийската филхармония представи с не по-малък успех същата отлична програма: от превърналите се в световна класика творби на двамата прочути руски автори, интерпретирани отново впечатляващо. А присъствието в Зала „България“ на авторитетни музиканти, сред които председателят на Филхармоничното общество Милка Митева, великолепните ни оперни солистки Габриела Георгиева и Силвана Пръвчева, композиторът Минко Ламбов и съпругата му Ана Топалова …, както и на професионални музиколози и на множество почитатели с изявено отношение към симфоничната класика, подсили мащаба на случилото се – до измеренията на истински Празник на музиката.

__________

Снимки: Софийска филхармония