Най-ласкави оценки за диригента ПАВЕЛ БАЛЕВ във ФРАНЦИЯ

Бляскави рецензии и отзиви се появиха в различни френски издания през последните дни, свързани с участието на големия наш диригент Павел Балев в трите премиерни спектакъла на знаменития шедьовър на Шарл Гуно, „Фауст“, с който Операта в Лимож отбелязва 60-годишнината от основаването си. Това е и премиерното оперно заглавие за Балев в качеството му на нов Главен музикален директор на театъра.

Независимо от нюансите в отношението си към изненадващата свръхмодерна постановка на двамата хореографи Клод Брумашон и Бенжамен Ламарш, френските критици оценяват изключително високо стилово прецизната работа на прочутия български диригент със солистите, хора и оркестъра. Нещо повече – сравняват неговите постановъчни постижения с легендарни не само за Франция имена на диригентския пулт от недалечното минало: „Оркестърът, ръководен от новия диригент на Операта Павел Балев, е в същия този френски дух, ясен и балансиран, който диригенти като Андре Клюйтанс са помогнали да се наложи в емблематичните произведения на репертоара. Продължителни овации посрещнаха този дългоочакван „Фауст“– обобщава Дидие Румияк, в сайта „Résonances Lyriques“.

Още по-категоричен е Еманюел Дюпюи, който изтъква за авторитетното музикално издание „Diapason“: „На диригентския пулт Павел Балев извлича най-доброто от хора и оркестъра на Операта на Лимож, които се оказват безупречни, въпреки отделни грапавини тук-там. Преди всичко, жестът (на Балев – б.а.) е на автентичен театрален диригент-постановчик, с дъх, с поемане на риск в темпото, с познание за променящата се атмосфера, които карат пищната готика на творбата да блести.“

Оценката на Стиив Боскарден за „Resmusica.com”, безрезервно се присъединява към позитивизма на колегите му за творческата работа на великолепния български диригент: „Павел Балев наскоро се присъедини към Opéra de Limoges и влизането му в оркестрината трябва да бъде приветствано, тъй като усещането за театър... неговите вариации и широтата на звука, който изисква от оркестъра на театъра в лирическата интензивност... тук са перфектно застъпени.“

И финално: „Върховното щастие на вечерта: разпаленото лидерство на българския диригент Павел Балев – Главен диригент и Артистичен директор на театъра в Лимож, който успява да извлече от оркестъра голяма драматична сила, докато демонстрира абсолютно изключително майсторство във владеенето на партитурата. Дълбоко отдаден, възбуден и страстен, неговият нюансиран прочит впечатлява със своята дързост, без да се колебае да премине от най-финото пианисимо до най-мащабното фортисимо, за да достигне върховете на емоцията в най-драматичните сцени от творбата. Браво на всички!“ – с възторг заключава Еманюел Андрию за „Classiquenews.com“

По-сдържана е оценката на Стиив Боскарден за цялостния премиерен спектакъл: „Фауст“ на Гуно е една от най-популярните френски опери. Със своето религиозно, фантастично и философско либрето, тя е и сред най-трудните за режисиране. На театъра (в Лимож – б.а.) не му липсва дързост – хореографите Брумашон и Ламарш се придържат към нея, като предлагат за всеки Герой дублиращ танцьор, за да засвидетелстват настроенията и личностното им раздвоение. Защото понякога танцувалното действие противоречи на диалога и на певческото действие; тялото изразява това, което думите прикриват и в това е идеята на хореографите как да илюстрират Фаустовската дилема.“

Франсоа Клапо допълва за телеканала „Франс 3“: „В тази новаторска версия на произведението на Гуно, всеки солист има двойник танцьор, който изразява нови емоции чрез тялото си. А Клод Брумашон пояснява: „Ние експонираме същността на Героите, а танцьорите са подсъзнателната нишка на мисълта на солистите“.

Стиив Боскарден на свой ред отбелязва, че представянето именно на това заглавие – като един от стълбовете на класическия  френски репертоар, цели да покаже, че „сцената в Лимож се е превърнала през годините в театрална и вокална лаборатория. Накратко – в театър, който има значение.“

Наскоро след премиерата си (19 март 1859 г.), която – главно поради недооценяване на новаторския й стил не е особено успешна, и най-вече след последната си версия – с речитативи и с балетната музика на „Валпургиевата нощ“, за Гранд опера в Париж (през 1869 г. ), „Фауст“ безусловно се превръща в любимо заглавие за поколения французи. Преработвана неколкократно от композитора, операта се поставя в 4 или 5-частни версии. Същевременно е известно, че либретото на Жул Барбие и Мишел Каре съществено се различава от литературния първоизточник – трагичната философска поема на Гьоте, в основата на която е средновековната легенда за д-р Йохан Фауст, продал душата си на Дявола в името на вечната младост и абсолютното човешко познание. Докато в операта на Гуно, определящи за драматургичното действие са лирико-романтичните отношения между Фауст и Маргарита. Но именно те са  и най-логичното обяснение за големия международен успех на заглавието и до наши дни. За него – в още по-значима степен, допринася мелодичната изобретателност и контрастното съпоставяне на ярко портретните солови арии и дуети, на ансамблите и хоровите сцени, както и великолепната темброво-пластична оркестрация  на творбата като цяло.

„Фауст“, една от най-изпълняваните опери в света, поставя проблеми, които не са очевидни. Тази популярност не е непременно в нейна полза“ – отбелязва Дидие Румияк в „Résonances Lyriques“. Операта „Фауст“ не е създадена, за да бъде сравнявана с трагедията на Гьоте (въпреки че Гуно е горещ почитател на писателя), нито с чистата симфонична музика, освен това последната може да се захранва с открития Фаустовски мит за множество интерпретации и не пропуска да го направи. Това е преди всичко опера, която има своя собствена причина, за да съществува. Тя се поддържа от появата й с говорим текст, който я доближава до комичната опера. Операта е забележително ефективна, без голяма продължителност, тя има за Герои хора, от които другите се интересуват, мелодии и нечувани дотогава мелодични идеи, които веднага стават популярни и които са останали такива.“

Критикът посочва също, че сценографията на Фабиен Тейне в настоящата постановка, редува статичните структури (във II и V действия) с подвижността на гора, която следва да изобрази градината на Маргьорит – буйна, но мимолетна. „Остават огромни абстрактни пространства за разполагане на други ключови моменти във визията. В I действие, страниците на книгите, изоставени заради удоволствията, са изместени встрани. В църковната сцена, присъствието на Злото се конкретизира, докато полковете от войници, завръщащи се от войната или смъртта на Валентин, ще се задоволят с черна сценична завеса, както в най-строгите оратории. Цялата атмосфера на тези сцени се дължи до голяма степен на омагьосващото осветление на Лудовик Панетие.“

Еманюел Андрию, с основание акцентира в своя анализ за „Classiquenews.com“, че „…не липсват примери за хореографирани опери, като митичния Орфей от Триша Браун или Пина Бауш, или „Дидона и Еней“ от Саша Валц, но е отлична идея да „поставим на място“ мита на Гьоте, който в крайна сметка се поддава доста добре на упражнението. Всички главни персонажи – Фауст, Мефистофел, Маргарита, Валентин и Сибел, тук имат двойници – танцьори или танцьорки (от трупата „Sous la peau”). Тези двойници, много разголени и със скулптирани тела, както жени, така и мъже, обладават движения, които са редуващи се резки или чувствени, и са проява на несъзнаваното и/или на душевните състояния на героите, чиято измъчена или демонична природа разкриват. В същото време, сценографията на Фабиен Тейне е много изчистена (изключително красива „Валпургиева нощ“, която се развива в гора от овъглени стволове), докато костюмите (на Ерве Поейдеменге) ни потапят във времето на творбата.“

И не на последно място: вокалната част на постановката е особено хомогенна и балансирана – според Дидие Румияк. Положителни оценки за постановката, както и за изпълнителите, съдържат и останалите публикувани до този момент рецензии.

А ето какво споделя Павел Балев по повод творческия си прощъпулник като Главен диригент и Артистичен директор на театъра в Лимож: „Заобичах музиката на Гуно - каква изчистеност, естественост, неподправеност, поетичност, какви изумителни възможности за свеж и пречистен звук! Какво благоговение пред Гьоте и Бах! Догодина ще продължа с Гуно – с премиера в Германия на "Ромео  и Жулиета" и отсега се радвам...“

________

Снимки: L’Opéra de Limoges / Steve Barek