Светлѝна Стоянова - гласът, който носи Светлинà

Тя пее с лекота, която не просто впечатлява, а гали ухото и сетивата. Интерпретира без усилие съвършено различни вокални форми и стилове – по начин, който респектира дори и опитни познавачи. Влага в изпълненията си необичайни за годините ѝ страст и музикално-образно внушение, които мигновено покоряват, а същевременно и непринудена нежност, която деликатно вълнува. Гласът ѝ – с  мощен волум, темброво нюансиран и технически овладян, естествено напомня за 9-те години школувано пеене в Детския радиохор в началото на нейния път в певческото изкуство, както и последвалите задълбочени занимания в Кралската консерватория на Шотландия, където под ръководството на Клеър Ширър получава две магистърски степени – по вокално изпълнение (2016 г.) и по опера (2018 г.). Талантът ѝ е забелязан на Le Grand Prix de l’Opera в Букурещ (2016 г.) – тя е най-високо класираната певица сред жените, с Трета награда, последвана още през следващата година от Първа награда на Международния певчески конкурс “Neue Stimmen” в Гютерслох (Германия).   

Високият приз е и обяснимият начален тласък в кариерата на младата изпълнителка, който я отвежда последователно на сцените в Ница, Антиб, на Фестивала в Брегенц, във Виенската Щатсопера, в различни театри във Франция и в Италия – на Фестивала “New Generation” във Флоренция, на Росиниевия фестивал в Пезаро, в Болшой театър в Москва и в Цюрихската опера. Само за два сезона Светлина Стоянова става желан гост и в „светая светих“ на световното оперното изкуство – Ла Скала в Милано, където достойно печели признание в четири роли в заглавия на Росини, Моцарт и Рихард Щраус.

Повечето от най-големите оперни театри днес са в надпревара с поканите си към нея, а календарът ѝ е запълнен до края на 2024 г. Публиката – навсякъде, където се появи, буквално я обожава заради певческия талант, но и заради невероятния ѝ сценичен чар. Светлина Стоянова – Хамилтън, е българското мецосопрано, което само за броени години се превърна в звезда от първа величина.

„Светлина със сигурност е най-талантливата млада българска певица, която вече пее на големите световни оперни сцени и повод за това да се гордеем, че се е родила в нашата страна! Тя е все още толкова млада, но когато я слушаш да пее, наистина от нея струи светлина, щедро разпръсквана и дарявана на публиката.“ Това написа в личния си Фейсбук-профил прочутото мецосопрано Мариана Пенчева, след първия самостоятелен рецитал у нас на Светлина Стоянова, в съпровод на пианистката проф. Боряна Ламбрева – великолепното събитие, което украси второто издание на „МузикАртисимо Фест“. (Всъщност първата среща на младата изпълнителка със софийската публика се състоя през юни 2017 г. в Камерна зала "България", при завършване на висшето ѝ образование.)

Когато изпълнител с опита и от класата на Мариана Пенчева не е пестелив в оценките, това значи много! Особено, ако както в случая – е напълно вярно. Гласът на Светлѝна действително носи Светлинà и Надежда, Упование и Любов. Знаят го зрителите на камерните ѝ концерти в „Музикферайн“ – Виена, „Уигмор хол“ – Лондон, Виенската Щатсопера, Фестивалът в Единбърг. До тези усещания се докосна и щастливата публика в Концертната зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, на рецитала на Светлина и изключителната класа на камерния ѝ партньор Боряна Ламбрева.

Изненадващо пъстра, но и концептуално осмислена, програмата на рецитала разкри неизброими аспекти от вокалното майсторство  на младата и вече утвърдена изпълнителка, подчертани от творческата инвенция и дългогодишния опит на перфектния музикант и педагог по камерно пеене, проф. Ламбрева. В абсолютна ансамблова колаборация, двете редуваха с лекота стилове и епохи, прескачаха езикови граници и културни различия – в името на истински голямото Изкуство.

Емоционалната вечер започна с “If music be the food of love” на Хенри Пърсел, по текст на Хенри Хевенингам от 1690 г., в преработка за пиано от Бенджамин Бритън от 1947 г. Експерти възприемат композицията като повлияна от шекспиров текст заради съвпадението на началната фраза с първата поетична строфа от комедията „Дванайсета нощ“. И ако по този въпрос съществуват различни мнения, безспорно и не случайно шотландската народна песен под номер две в програмата: “My love is like a red, red rose” от края на XVIII век, по стихове на един от основоположниците на романтизма – Робърт Бърнс, присъства в репертоара на много изпълнители от момента на създаването си до днес.

„Френската“ част на вечерта бе открита с две песни – „На Хлорис“ от Рейналдо Хан (от първата четвърт на XX век) и „Пътеките на любовта“ от Франсис Пуленк, по текст на Жан Ануи (от 1940 г.). Рециталът съдържаше и две емблематични заглавия от цикъла от Пет песни, композирани от Густав Малер през 1901–1902 г., по стихове на поета Фридрих Рюкерт. Началната, “Blicke mir nicht in die Lieder”, е израз на несъгласието на автора с любопитството към процеса на композиране. Втората и дълбоко интимна, написана година по-късно от останалите песни от цикъла, Малер посвещава на съпругата си Алма. Чувствителната натура на големия творец долавя кризите, в които тя е започнала да изпада, осъзнавайки мащаба на личността до себе си и невъзможността поне малко да се доближи до всепоглъщащата му креативност. Деликатното чувство, породило вокалния опус, прозвуча от сцената в пълната си звукова красота и ансамблово великолепие.

Краят на първата част на програмата бе оцветен от „горещите“ испански ритми на две песни от Мануел де Файя. Писани през 1914 г., известната Арагонска „Хота“ и „Поло“ – традиционен цигански напев от Андалусия, разкриха нови изпълнителски характеристики на мецосопраното, поразявайки с гъвкавостта на гласа и отличното ѝ вписване в тази твърде характерна интонационно-метрична чувствителност.  

В условната Втора част на концерта (отделена само с няколкоминутна пауза от Първата), последваха четири майсторски интерпретации на арии от опери, всяка от които достатъчно популярна, за да се налагат сравнения с добре познати образци. Светлина Стоянова насити гласово и емоционално и четирите арии, откроявайки специфичните им стилови и вокални особености. Впечатляващи бяха както мощните ѝ фортисими, така и подчертано лиричните и красиви пианисими. Изравнените гласови регистри и красивата оцветеност на звука допълниха общото усещане от великолепното ѝ представяне. И отново над всичко, беше чувството за лекота, с която тя представи всяка от твърде различните репертоарни арии.

Силно драматичната ария на Шарлота от трето действие на операта „Вертер“ от Масне, изпълнена с характерната обреченост на описаната от самия автор музикална линия като „тема за смъртта“, контрастираше с експресивността на песента на Стефано “Que fais-tu, blanche tourterelle“ – от рядко поставяната у нас опера на Шарл Гуно „Ромео и Жулиета“. Третата ария, на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, даде възможност на софийската публика да разбере какво се крие зад огромния успех на Светлина в тази партия, представяна от нея с огромен успех в Ница, Антиб, Виенската Щатсопера и в Ла Скала – Милано. За концерта в София мецосопраното пристигна в последния момент, след серия изключително успешни спектакли на същото заглавие в Операта в Хамбург. Руджиеро из „Алчина“ от Хендел, също е сред ролите в репертоара на младата изпълнителка – тя бе представена от нея на фестивала в Глиндебърн през отминалия сезон.   

Кулминационния финал на вечерта, Светлина Стоянова и Боряна Ламбрева поставиха с двата спонтанни биса. „Нани ми, нани, Дамянчо“ от Любомир Пипков, бе така филигранно изваяна, че естествено предизвика желанието за още и още изпълнения… Като истински голям артист, младата изпълнителка се отзова повторно на настойчивите аплодисменти на публиката – с арията на Пепеляшка от едноименната творба на Росини. В тази партия тя вече е гостувала и в Софийската опера.

За краткото време на съществуването си, "МузикАртисимо Фест" успява да изгради репутацията на фестивал, който произвежда истински запомнящи се и дълго отзвучаващи събития. Две от тях бяха рециталите на отличния баритон Кирил Манолов през пролетта и на Светлина Стоянова преди дни. Същото може да се каже и за останалите прояви в калейдоскопичната програма на феста, всяка от които има своя тежест и значение в културния ни живот. Което със сигурност означава, че  и сам по себе си "МузикАртисимо" вече е открояващо се събитие на музикалната ни сцена. Затова всяка от следващите му прояви ще се очаква с нарастващ интерес и нетърпение и от ценителите, и от истинските познавачи.

За финал – нещо оптимистично за пропусналите рецитала на Светлина Стоянова! Те отново имат шанса да я чуят – този път с по-различна програма, в Новогодишния концерт на Софийската филхармония с диригент Саша Гьотцел, на 29 декември от 19:00 ч., в Зала "България".

__________

Снимки: МузикАртисимо Фест и Димитър Сотиров