Менделсон като ранен коледен подарък от Софийската филхармония

Дядо Коледа подрани тази година с подаръците в Софийската филхармония – точно месец преди Бъдни вечер солистът – удивителният ни цигулар и концертмайстор на „Концертгебау“ – Амстердам Веско Ешкенази, заедно с диригента Маестро Найден Тодоров и първите ни филхармоници зарадваха столичани с великолепна програма от Феликс Менделсон Бартолди. Досущ като предивременен коледен дар! Щастливците, изпълнили до краен предел Зала „България“, изпитаха това усещане още в първата част, с прочувственото изпълнение на прочутия Концерт за цигулка и оркестър в ми минор оп. 64 на големия немски композитор.

Създадена през 1844-1845 г., в края на живота на наричания от съвременниците си „втори Моцарт“, това е последната голяма симфонична творба на Менделсон. Композирана е по настойчивата молба на виртуоза на цигулката Фердинанд Давид. Няколкогодишните усилия на големия музикант за времето си да склони прочутия свой приятел от детинство да напише концерта в крайна сметка се увенчават с успех. Още от самата премиера в Лайпциг с Гевандхаус оркестър творбата е любима както за публиката, така и за поколенията цигулари, които я интерпретират до днес. Виртуозният Веско Ешкенази също не прави изключение от правилото и признава, че цигулковият концерт на Менделсон е много специален за него като може би най-изпълняваната творба в репертоара му и като присъствие в програмите на конкурси и изяви още от съвсем ранна възраст.

Новаторските за епохата нововъведения като свързаността при изпълнението на трите части и разменените „класически“ места на отделни елементи в композицията отдавна не будят друго чувство освен възхищение пред таланта на създателя им. Необичайно притихналата зала „България“ бе идеалният фон, на който солистът и оркестърът разгърнаха творбата в нейната пълна и всепоглъщаща красота. Нерядко се прокрадваше усещането сякаш на сцената завладяващо хармонично се вплитат два инструмента – толкова хомогенен, пълноценен във всяка от отделните си секции и безкрайно прецизен като ансамбъл бе съставът на Софийската филхармония в съзвучие с цигулката на солиста. Отдавнашното творческо познанство и партньорство между Веско Ешкенази и Найден Тодоров и този път намери израз в отличната споеност с оркестрантите и в максимално хармоничната им звучност. Известният от многобройни интерпретации концерт прозвуча майсторски, в пълния си блясък и завършеност, за огромна радост на изпадналата в особеното състояние на вглъбеност, характерно за майсторските интерпретации, публика.

Едва дочакали края на изпълнението, зрителите бурно отприщиха чувствата си във взрив от аплодисменти. Най-щастливи в залата без съмнение бяха родителите на Веско, които още в антракта развълнувано го поздравиха в гримьорната. Много ценители на музиката и почитатели на творчеството на прочутия музикант търпеливо изчакваха появата му с букети цветя. Благодарността си за възторжените аплаузи изключителният ни цигулар изрази с великолепен бис – композицията на Джон Ленън „Imagine“.

Силната емоция от първата част се пренесе и в бравурното изпълнение на „синьото небе в ла мажор“, както самият Менделсон нарича друга прочута своя творба – Симфония Nо 4 в ла мажор оп. 90 „Италианска“. Вдъхновена от 10-месечното му пътешествие из Венеция и Рим, Болоня и Флоренция, Неапол, Помпей, Капри, Падуа, Генуа и Милано, творбата е започната в Италия, но е завършена в Германия. Възторга от продължителното си пътешествие в страната на Данте и Микеланджело 21-годишният композитор излива в писма, в акварели и в скици и едва години по-късно – в тази великолепна симфония, която по замисъл е трябвало да бъде най-веселото произведение, писано от него. Премиерата на творбата е дебютът на Менделсон като диригент в Лондон през 1833 г. Това е и годината на началото на триумфалното ѝ шествие по концертните подиуми в цял свят. Във всяка от четирите части на симфонията Менделсон претворява природни картини, традиции и обичаи, както и характерни за страната танци. „Цялата Италия е в моята композиция: нейният народ, нейните пейзажи и нейното изкуство“, казва авторът.

С ръка на сърцето, дори заклети познавачи и меломани изпитваха желание да изръкопляскат след края на встъпителното, вихрено и ярко поднесено начално Allegro vivace, както не се сдържа да направи малка част от зрителите, умолително възпрени с красноречив жест от Маестро Тодоров. Целостта и хармонията на останалите три части не бе нарушавана от подобни „волности“, нито дори от досадни телефонни позвънявания.

За реакциите на първите слушатели на симфонията съдим по спомените на приятеля на композитора Игнац Мошелец, който разказва за бурни аплодисменти след финала на премиерата. Разбираемо, предвид възторга, който предизвика и в зала „България“ четвъртата, „най-италианска“ част – веселият народен танц салтарело, в изпълнението на Софийската филхармония. И музикантите, и Маестро Найден Тодоров със задоволство приемаха сякаш неспирните аплаузи – да се надяваме, една успешна прелюдия към предстоящото гостуване на първите ни филхармоници в зала „В. Лисински“ в Загреб със същата програма на 26 ноември.

И докато те се намират в хърватската столица, от полуразтворения чувал на Дядо Коледа започват все по-нетърпеливо да надничат други световни имена, като виолончелиста Даниел Мюлер-Шот и диригента Мишел Табачник, цигуларя Даниел Хоуп, пианистите Людмил Ангелов с Третия концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров (същият, с който ден по-късно ще го слуша публиката в Голямата зала на Берлинската филхармония) и Милена Моллова (със световната премиера на Концерт за пиано от Стефан Драгостинов, диригент Симеон Пиронков), тенора Роландо Вийязон, органиста Андраш Вираг, мецосопраното Светлина Стоянова и диригента Саша Гьотцел.

Всички те са в поредицата от коледни изненади, които Софийската филхармония старателно подготвя от години за своите верни зрители и нови почитатели. На такава обич се отвръща само с едно - с най-искрена обич!