"Пристрастно. Операта на Варна" - автентично и емоционално свидетелство

Виолета Тончева, автор на книги и редица публикации за театър и опера, успешно е реализирала нелеката задача да представи някои от най-значимите личности в историята на Варненската опера, чиито искрено споделени мисли и спомени са неоспорими, автентични свидетелства. Чрез тях и благодарение на лични и конкретни, вече дългогодишни наблюдения, Виолета Тончева съумява да очертае магистралните линии, акцентирайки върху някои художествени постижения от изминалото десетилетие.

Озаглавена „Пристрастно. Операта на Варна“, книгата е построена в триделна форма: Творците, Творческата лаборатория и Рефлексии. Впрочем това е конструкцията и на нейната книга за 100-годишнината на Варненския драматичен театър „Пристрастно. Театърът на Варна“. Очевидно замисълът е бил да се създаде юбилеен двутомник с ценна и богата информация, да се съхранят слово и мисъл на известни творци, вградили талант и майсторство в театралния и оперния живот на Варна. 

Допада ми и подходът на автора да се притули зад въпросите, винаги дълбоко обмислени и съобразени с професията, индивидуалността и емоционалния профил на интервюирания, поради което в книгата няма незначителни или несъответни отговори. Всеки разговор е подготвен, подчинен на определена цел и обвързан с основната идея – историята се пише от самите творци, поради което и от въпросите, и от отговорите струи откровена любов и пристрастност. 

Особено се открояват юбилейните разговори с двамата доайени на Варненската опера и дългогодишни художествени лидери – Борислав Иванов, диригент и директор, и Кузман Попов – главен режисьор, чиито принос, ерудиция и сила на духа В. Тончева добре познава. От колоритното и много емоционално слово на Борислав Иванов и Кузман Попов научаваме – и запомняме! – повече, отколкото от една прецизна, но суха историческа справка. Защото двамата са дълбоко свързани – емоционално и интелектуално, с операта, неуспехите са изстрадали, а успехите – лични и на трупата, са били незабравимите празници на театъра, достигнатите високи художествени върхове.

В първата част общуваме и с други именити творци на Варненската опера, като солистите Арсений Арсов и Линка Стоянова, големият български тенор Емил Иванов, постоянния гост-диригент Григор Паликаров, концертмайсторите Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, художничката Лора Маринова, балетната двойка Румяна Малчева и Денко Стоянов. Размисли за безпределния свят на изкуството поражда срещата с българските певци от съвременния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които под диригентството на Павел Балев създават една от кулминациите на юбилейния оперен сезон – концертното изпълнение на „Отело“ от Верди.

В „Пристрастно. Операта на Варна“ закономерно присъства Петър Райчев - знаменит оперен певец със заслуги към българското оперно изкуство, основател на оперния театър в родния си град, заедно със сина си, младия тогава Руслан Райчев. В спомените на внука, наследил името на легендарния си дядо, оживяват събития от миналото, които ни доближават до човешката и творческа същност на Петър Райчев и Руслан Райчев.

Разделът завършва с Даниела Димова, която от 2010 година и до сега, цели 12 години, е директор на Театрално-музикалния продуцентски център Варна, обединил Държавната опера Варна и Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Вече доказан лидер, тя не само познава сложните механизми на многофункционалния и тежък оперен институт, но е и визионер със силна интуиция и фантазия, които я превръщат от чудесен артист в много успешен директор. Защото в трудното за нашата култура време тя опазва Варненската опера, организира интересни турнета и гастроли, осигурява финанси за разкошни постановки, реализира оригинални художествени концепции и не на последно място – привлича с постоянни ангажименти във Варна такива български оперни творци като маестро Павел Балев и режисьора Вера Немирова, които се изявяват предимно извън България. Благодарение на Даниела Димова добре балансираната репертоарна програма на Варненската опера, която включва и любимите шедьоври на операта, но и напълно неизвестни на публиката произведения, също мюзикъли, оперети и детски представления, придава колорит и притегателна сила на афиша.

В раздела „Творческата лаборатория“ се проследяват реализациите на шест знакови постановки. Осъществени от наши и чужди режисьори, диригенти, художници, те демонстрират разнообразието от стилове, постановъчни екипи и изпълнители. След премиерната за България „Граф Ори“ – комична опера, един от последните опуси на великия Росини, читателят навлиза дълбоко в творческия процес на първите варненски постановки на „Джоконда“ от Понкиели и „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Графиня Марица“ от Калман и „Дама Пика“ от Чайковски очертават художествените стремежи на Варненската опера, както и репертоарната политика, целяща не само да привлече публиката, но и да развие качествата и сетивата на изпълнителите, стимулирани от индивидуалния вкус и от въображението на интересни личности – диригенти и режисьори. Покрай всичко това читателят осмисля и факта, че във Варненската опера се съхраняват традициите, че е постигнат баланс на добрия вкус и високите естетически норми с предпочитанията на съвременната публика.

Особено ценен е индивидуалният подход на Виолета Тончева към всеки от събеседниците ѝ, предразположен деликатно към откровено споделяне на важни събития – не само в артистичен, но и в личен план, на възгледи, на световъзприемане.

Във финалните „Рефлексии“ са представени професионални оценки на музикални критици, отзиви на журналисти и мнения на публиката – отражение на това, което се наблюдава и изживява и от другата страна на сцената.

„Пристрастно. Операта на Варна“ е не само юбилейно издание на един престижен български оперен театър. Това е ценен труд, в който фактологията и историцизмът са реализирани посредством оригиналния изказ и личните емоции на избраните персонажи, които интересно и увлекателно подреждат пъстрата мозайка от пътя на Варненската опера. Създадена с чувство и отговорност, с журналистически професионализъм и нескрита любов към Варненската опера, книгата, убедена съм, ще се чете с лекота и интерес не само от „замесените“ в това дело, но и от широк кръг любители на великото изкуство Опера.