Рахманинов на един дъх

Трийсет и три минути – толкова е официалната продължителност на Концерта за пиано и оркестър № 2, оп. 18, до минор, от Сергей Рахманинов. Но за присъстващите в Зала „България“ на първия гастрол у нас на считания от критиците за „романтичен герой“ Николай Лугански, творбата прозвуча сякаш на един дъх. Такава вглъбеност, дълбочина и сила на въздействие имаше изпълнението на прочутия руски пианист със Софийската филхармония с диригент Юлиан Рахлин. Публиката беше изпаднала в състояние, наподобяващо транс. Липсваха обичайните в последните години ръкопляскания между частите, но това не се дължеше на присъствието на супер подготвени, знаещи и дисциплинирани зрители. Напротив, и този концерт не бе лишен от банални телефонни звуци, „дежурни“ покашляния в тихите части на произведението, а и от различни други странични шумове.

Но интензивността на случващото се на сцената бе така всепоглъщаща, че въпреки тях, присъстващите все едно се намираха в друга Вселена. И без характерните за други концерти солови клавирни епизоди освен няколкото пасажа, които изискват виртуозна техника, свещенодействие навярно е думата, която най-точно подхожда на събитието през тази вечер. Признатият майстор на руския и на късния романтичен репертоар Лугански, равностойно и вдъхновено партниран от първите ни филхармоници и от добре познатия и като солист, и като диригент Юлиан Рахлин, редеше пленителни музикални картини от шедьовъра на Рахманинов.

Още от началната, грабваща с дълбочината и с мащабите си тема и медитативното спокойствие и лиричност, присъщи на следващата, през интимната, романтична втора част на концерта до тържествения, фойерверков и бляскав финал на всепоглъщата със своята мощ трета част – във всяка от тях интерпретацията на Николай Лугански се отличаваше от добре познати, фантастични образци от миналото. Като неповторимата версия на Алексис Вайсенберг с Берлинската филхармония с Херберт фон Караян, която, благодарение на лицензионно издание на грамофонната фирма „Балкантон“ от миналия век, е настолен запис за родните меломани и до днес, когато може да се открие и в YouTube като видео.  

Възпитаник на руската клавирна школа, което означава – и на самия Рахманинов, Лугански предложи една по-различна трактовка, споделяйки дълбоко интимното си възприятие на знаменития концерт. Той е сътворен след преживян от автора сериозен срив на психиката заради катастрофално лошия прием на неговата Първа симфония на премиерата ѝ . Вторият клавирен концерт е своеобразният „реванш“ на Рахманинов и към д-р Дал, на когото го посвещава с благодарност затова, че го е върнал към писането на музика. С появата на творбата през 1901 г. Сергей Рахманинов безапелационно доказва могъщия си талант на композитор.

Ако Съвършенството може да се степенува, тогава би си струвало подробно и обстойно да се анализира перфектното владеене на инструмента, както и на музикалните идеи на Рахманинов от страна на един от най-търсените солисти в наши дни, Николай Лугански. Той дойде в София след гастроли през изминалия сезон с Берлинската филхармония, Оркестъра на Радио Франция (Orchester Philharmonique de Radio France), Брюкселската филхармония, Националния оркестър на Испания, Филхармонията на Хелзинки и Симфоничния оркестър на BBC. Изнася рецитали по целия свят, в последно време в Тенерифе, Анкона, Падуа, Екс, Париж и Рим. Това лято Лугански има серия от концерти в Южна Америка с Кралския филхармоничен оркестър на Лиеж (Orchester Philharmonique Royal de Liège). Лугански си сътрудничи с Готие Капюсон, Вадим Репин и пътува с рецитали на триото им с Александър Князев и Сергей Крилов. Свидетели на необичайния талант на Лугански бяха няколко поколения брилянтни български пианисти – от доайени като проф. Милена Моллова до съвсем млади като Ивайло Василев.

„Музиката ми е начинът да остана жив в сърцето на всеки от вас“, сякаш казва с изкуството си Сергей Рахманинов. С интерпретации като тази на Николай Лугански, която прозвуча в Зала „България“, това е повече от сигурно. Всяко ново поколение пианисти ще го преоткрива и ще го показва такъв, какъвто той е – велик в простотата, недостижим в дълбочината на чувството, гениален в изразните средства. Просто Сергей Рахманинов.

________________

Снимки: Софийска филхармония