Оксана Яблонская покори и София с високата си класа

Когато музикант от класата и с опита на знаменитата пианистка Оксана Яблонская се изправя пред софийската публика, усещането е като да срещаш епохи. Не във филм и не виртуално, а съвсем на живо и реално. Може да се каже, фронтално. Още преди да са прозвучали първите акорди от великолепния голям концертен роял „Щайнгребер“ – специално осигурен за гастрола на голямото име в клавирното изкуство, тръпка на необичайно вълнение преминава през залата. Присъстващите изпитват усещането, че им предстои не просто поредна среща със знаменитост на клавишите, каквито през последните години доста често гастролират у нас, но и рядък шанс за запознанство със стилове, клавирни школи и педагогически опит на цяла плеяда легенди в това изкуство. Много отпреди срещата с почитателите си в Камерната зала „БИАД“ Яблонская с гордост пренася наследството на московски легенди като Александър Голденвайзер, Дмитрий Башкиров (Яблонская е негов пръв ученик когато самият той е поканен да преподава!), Татяна Николаева...

Мисловното пътуване назад във времето отвежда към 60-те на ХХ век, когато, току-що завършила обучението си и като асистент на Николаева във Факултета по пиано на Московската консерватория, Оксана Яблонская последователно печели Втора голяма награда на конкурса „Маргьорит Лонг – Жак Тибо“ (Париж, 1963), Първа награда на Конкурса за пианисти в Рио де Жанейро (1965) и конкурса „Бетовен“ във Виена (1969). През 70-те, със славата на доказан майстор на пианото след многобройни концерти из необятния Съветски съюз и немалко записи за грамофонната фирма „Мелодия“, младата изпълнителка успява да прескочи сковаващите съветските артисти забрани и ограничения за пътуване на Запад по онова време и след двегодишна битка ѝ е разрешено да напусне Родината. В кампанията за правото ѝ на свободен избор се включват световни имена като Ленърд Бърнстейн, Ели Визел, Катрин Хепбърн, Шели Уинтърс, Хенри Милър, носителят на Нобелова награда Исак Башевис-Сингър, президентът на САЩ Джими Картър. С тяхната намеса Оксана Яблонская се озовава в Ню Йорк, където изнася първия си концерт в „Карнеги хол“ в присъствието на най-влиятелни американски критици. Оттук започва триумфалното ѝ пътешествие в света на голямата музика по цялото земно кълбо.

След време „The New York Times“ ще я определи като „един от най-изтъкнатите музикални жители на страната“ и като международно известен виртуоз. А срещу името ѝ ще пише: руско-американско-израелска пианистка. Всяка от държавите, в която Яблонская е живяла или се е установявала впоследствие (от 2016 г. тя е в Израел и преподава в Ерусалимската консерватория), се възползва от неписаното правило да я причислява към своите артисти. Неизброими са концертите, турнетата и соловите ѝ рецитали, а четвърт век от дейността ѝ на преподавател е свързан с престижната Julliard School в Ню Йорк.

Привилегия е да слушаш артист с кариера на малцина избраници на съдбата, носител на медала „Айнщайн“ за изключителни постижения в изкуствата, на Grand Prix du Disque на Liszt Society в Будапеща за записи на творби от Шуберт-Лист и Лист. Яблонская е също почетен академик на Международната академия на изкуствата към ООН, Международната академия за изкуствата в Сан Франциско и Независимата академия за либерални изкуства към Руската академия на науките.

Двойно по-голяма привилегия е да слушаш Оксана Яблонская за първи път в България с програма от творби на К. Ф. Е. Бах, Моцарт, Бетовен и Шопен на роял, за който „Le Monde de la Musique“ пише, че „при интерпретация на Бах, Моцарт и Бетовен не може да се намери по-добър инструмент!“

Яблонская отдавна е надскочила онзи етап в изкуството, в който могат да се слагат определения за изпълненията ѝ. Това, което тя демонстрира, не подлежи на обичайните оценки и възторзи. Тя много отдавна не се нуждае от тях, превърнала се е в неотделима част от безкрайната надпревара за достигане на Съвършенството. Оттук вероятно са и усещането за дистанцираност и привидна студенина, които излъчва от първия миг на сцената до самия финал. При нея всичко е плод на безкрайна вглъбеност и отдаденост на материала, който поднася с трудни за описание перфекционизъм и чувство. При нейните 80+ години не впечатлява толкова обстоятелството, че изпълнява цялата програма наизуст, а на моменти впереният ѝ напред поглед сякаш следи недоловима за окото партитура от Безкрая.

Музикалните образи, които Яблонская извайва, се редят пленително един след друг, без слушателят да може да се откъсне от тях или да ги разграничи. Това усещане се понася из Камерната зала „БИАД“ още с встъпителното и по-рядко изпълнявано Rondo espressivo в до минор от Карл Филип Емануел Бах. Засилва се с жизнената и вихрена Соната № 2 във фа мажор от Моцарт, за да достигне своеобразна градация в известната от десетки майсторски интерпретации Клавирна соната № 17 в ре минор, оп. 31 № 2 («Бурята») от Бетовен.

Прецизно построената програма на рецитала разкрива различни пластове на огромния талант на един изключителен, зрял артист. Изпълненията изненадват не само ценителите, впечатлени от нехарактерния подход към нотния материал и майсторство на Яблонская са и опитни музиканти. В залата блестят имена като проф. Жени Захариева, проф. Йосиф Радионов, Зорница Иларионова, родителите от музикантската фамилия Василенко. Проф. Захариева, по чиято идея се осъществява това първо гостуване на Яблонская у нас, с разбираемо вълнение слуша изпълненията. По време на кратката пауза тя отделя лично внимание на гостенката, а накрая я удостоява и с впечатляващ букет. Великолепната пианистка получава цветя и от организатора на „Музикални вторници“ Николай Миразчийски, и от журналистката Христина Тончева – Войтиняк.  

За пръв път през тази необикновена вечер лицето на Оксана Яблонская се озарява от щастлива усмивка. До този момент строгото изражение не е напускало изразителните ѝ черти – и пред клавишите, и по време на поклоните. Усмихва се топло и сърдечно, очевидно изпитва облекчение и след „бурята“ Шопен, през която е превела затаилата дъх публика на финала на забележителния си рецитал. Подборът от мазурки, ноктюрни и баркароли, оп. 60 демонстрират изключителната ѝ класа. Изпълнението носи амалгама от емоции с необичайно силен заряд. Усещането за „потъване“ във вълшебните акорди и дори за „изключване“ от пространство-времето е невероятно със своите интензивност и мощ. Един истински достоен завършек на забележителния в много отношения първи рецитал на Оксана Яблонская у нас. Зрителите все още са в транс след биса когато, за да покаже, че концертът е приключил, с категоричен жест тя затваря капака на рояла. Финал! В съзнанието на всички присъствали на това музикално тайнство се прокрадва надежда, да го преживеят отново. Дано!