"Копелия" – балетна приказка в Летния театър, Варна

„Копелия” – балетна приказка в Летния театър, Варна

„Копелия” - световно признатият спектакъл в три действия с пролог и епилог, по музика на френския композитор Лео Делиб е поставен за първи път на сцената на парижката „Гранд опера” на 25 май 1870 г. В главната роля на Сванилда тогава се превъплъщава 16-годишната Джузепина Бозаки, а в образа на Франц е поверен на Йожени Фиокр. За създаването на „Момичето с емайловите очи” Сен-Леон и Нюитер използват Хофмановите новели „Пясъчният човек“ и „Куклата“.  

Премиерата на κοπέλα (или κοπελιά- от гръцки млада жена), жъне небивал успех. Сред гостите са самият император Наполеон III и съпругата му императрица Йожени.

Френско-пруската война и обсадата на Париж прекъсват първоначалния успех на балета, но „Копелия” се превръща в най-изпълнявания балет в Операта и ключово произведение, с което балетното изкуство се налага като самостоятелен музикално-сценичен жанр.  Парижката опера е поставяла "Копелия" 711 пъти в продължение на 90 години. 

Дълъг е танцът на „Копелия”. От премиерата до наши дни творбата  присъства в репертоара на балетните трупи по цял свят и  е поставяна на най-известните сцени. „Копелия” е представена за първи път в Англия през 1906 г. в Empire Theatre в Лондон, в  Русия се играе за първи път през 1884 г., в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1887, а в Сан Франциско, през 1939 г. е създадена първата американска пълна версия на балета. Версия на  Джордж Баланчини е създадена през 1974 г. за New York City Ballet. В Австралия "Копелия" е представена за първи път в Мелбърн през 1913 г. от  Императорския руски балет, а премиерата на първата австралийска постановка е през 1931 г. в Сидни. Версия на "Копелия" е поставена от Националния балет на Китай в Пекин през 2002 г., през 2011 г. Балетната академия на малката принцеса (LPBA) изпълнява „Копелия” във Втори живот. Призната като стандарт за класически балет, „Копелия” постепенно придобива и модерен привкус. През 2019 г. Жан-Кристоф Майо създава  модерна версия за балетната компания на Монте Карло, в която „Копелия” е андроид с изкуствен интелект. 

Интересът към „Копелия” достига отвъд границите на балетното изкуство. Танцуващата кукла  е показана още в „Чудесният цветен свят“ на Уолт Дисни през 1966 г. , а през 2021 г. Джеф Тюдор, Стивън Де Бойл и Бен Тесьор създават семеен игрален филм „Копелия”. Филмът е вдъхновен от постановката на хореографа Тед Брандсен, създадена за Холандския национален балет през 2008 г. Смесицата от танци на живо с анимация, без диалог е представена за първи път на фестивала в Анеси през 2021 г., където печели Златен пунт за най-добър игрален филм на 40-ия филмов фестивал в Кеймбридж.

Освен че налага балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр, „Копелия” има особено сантиментална стойност за българската публика. Именно с изисканата премиера на „Момичето с изумрудените очи” на 22 февруари 1928 г., поставена на сцената на Народния театър в София, започва летоброенето на българското балетно изкуство.

Моята първа среща с шедьовъра на Лео Делиб бе на сцената на Летния театър във Варна на XIII издание на „Опера в летния театър”, в хореографската интерпретация от 2019 г. на главния балетмайстор на Варненска опера Сергей Бобров. „Копелия” е поставяна от Варненската опера и през 1959 г. от  Анастас Петров, и през 1979 г. от  Галина и Стефан Йорданови.

За сложната хореография на балета бях чела. Като неизменен зрител на балетното изкуство, смея да твърдя, че сложни хореографии съм виждала в много балетни постановки и не можех да си представя кое е онова, което прави „Копелия” толкова специална. Но едва когато станах пряк свидетел на възхитителното изпълнение на Клер Мари Гилард Лестан в ролята на Сванилда, на Марко ди Салво в ролята на Франц, на Андреа Никол Конфорти, превъплътена в образа на куклата Копелия, Федерико Фарина в образа на Копелиус, майстора на кукли, както и на останалите персонажи, изпълнени от интернационалната балетна трупа на Държавна опера Варна възкликнах: „Ето, това виртуозно изпълнение прави „Копелия” толкова специална!” И не бях само аз. Зад умелото пресъздаване на танца  на куклата, изискващо характерни движения и актьорски умения, съчетани с пъстротата на мазурка, чардаш, болеро и шотландски джиг, безспорно стоят дълги часове творчески труд. Това, което усети зрителят обаче, бе лекотата на движенията, феерията и илюзията, че механичната кукла, действително оживява пред очите им.

Симбиозата от великолепното изпълнение и приказната атмосфера на Летния театър предизвикваше аплодисментите на публиката след всяко действие. А финалната сцена изправи зрителите на крака. Нестихващите аплодисменти и виковете „Браво!” бяха естествената награда за артистите и екипа на Държавна опера Варна, които потопиха публиката в приказката на „Копелия” - преживяване, спиращо дъха.

______________

Снимки Росен Донев