„Дама Пика“ с премиера на фестивала „Варненско лято“

Двама български творци, с изключително успешни международни кариери и признание, са в основата на първата премиера на Държавна опера – Варна за сезона, през който театърът, основан по инициатива на оперната легенда Петър Райчев, отбелязва своята кръгла 75-годишнина. Режисьорът Вера Немирова, която завършва сезон 2021/2022 със седем премиери, две от които – в София и Варна, и диригентът Павел Балев, който приключва 15-годишен ангажимент към филхармонията в Баден Баден и от този сезон е главен диригент на оперните театри в Лимож (Франция) и Нордхаузен (Германия), за първи път работят съвместно в постановката на „Дама Пика“ от Чайковски, чиято премиера се състоя в рамките на фестивала „Варненско лято“. Великолепното творческо дуо се допълва впечатляващо добре от сценографа и автор на костюмите Юлиян Табаков и от забележителната работа на хореографа Анна Пампулова.

Заслугата това първо творческо партньорство да се случи в България, е на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна и лично на неговия директор Даниела Димова. Далеч по-важно от конкретното – достатъчно значимо само по себе си постижение, е обстоятелството, че Немирова и Балев са приели поканата да поемат художествената функция на постоянни главен гост-режисьор и главен гост-диригент на театъра. И ако денят си личи по сутринта – както твърди познатата поговорка, можем да очакваме още много истински събития на варненска сцена.

Премиерата на „Дама Пика“, с трета поред постановка на заглавието в историята на Държавна опера – Варна, се превърна в събитие още на предпремиерните спектакли тази пролет. Но отзвукът от случилото се тогава – колкото и да беше знаменателен, сякаш се оказа недостатъчен, за да ни подготви за преживяването, което предложиха на фестивалната публика творческият и техническият екипи, заедно с изпълнителите, хора, оркестъра и балета на операта. Сред естествения, познат от два традиционни фестивала зелен декор на Летния театър, операта в три действия на Чайковски, изглеждаше величествено и естетски – какъвто е бил и замисълът на екипа по нейното създаване.

По думите на Немирова, във Варна тя си е позволила лукса да направи изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който насочва вниманието изцяло към психологическите колизии. „Това е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия“ – подчертава режисьорката, разработвайки сценично и двата пласта на повествованието, но с акцент върху първия, както е според интерпретацията на Чайковски, за разлика от оригиналната повест на Пушкин. Режисура – безспорно зряла, цялостна и концентрирана върху същността на отделните характери и конфликтите помежду им. Действието на сцената протича логично и емоционално напрегнато, без да внася присъщото за някои трактовки чувство на фатална безутешност. С разтърсваща правдивост и убедителност е предадено трагедийното люшкане на главните действащи лица между отчаянието и надеждата. Без да подценява компонентите, допринесли за огромния успех на първата й „Дама Пика“ във Виенската щатсопера от 2007 г. (с последващи възстановки през 2015 г. и 2022 г., последната от които – с руски изпълнители от Мариинския театър и Валерий Гергиев на пулта), във Варна Вера Немирова навярно изненадва и самата себе си с театралните асоциации на новата си трактовка. В нея най-същественото от противоречивите образи и романтичната атмосфера на творбата е изведено на преден план, и несъмнено работата – с идейни съмишленици като Маестро Балев и Юлиян Табаков, е допринесла за това поредно постижение на именитата ни режисьорка. За първи път в 65-годишната история на Летния театър, по особено ефектен начин сводовете на „втория етаж“ на гъстата растителност зад сцената, се превръщат в естествена част от мизансцена. Живи хора и духове влизат и излизат през тях – в търсене на недоловимото си „Аз“ или на умиротворение в отвъдното. Оттам – до конкретното място на действието, отвежда широка и наклонена към зрителите пътека, сама по себе си съществен код от внушението: за възходите и паденията при всеки от протагонистите. Художественото осветление на Даниел Йовков в немалка степен допринася за цялостното въздействие и за хипнотизиращите акценти във всяка от сцените. Особено колоритна е появата на Графинята: алюзия за придворна процесия на Екатерина Велика, която преди да се спусне царствено по парадното дворцово стълбище, разгръща краищата на впечатляващата със своите обеми рокля-шлейф, допълваща усещането за величие – реално означено от... стик и топка за голф (с алюзия за владетелски меч и скиптър), като символи на вечната житейска игра…

Като цяло, минималистичният декор на Юлиян Табаков и ненатрапващите се костюми, в които преобладава контрастното противопоставяне: черно–бяло, изцяло хармонират със задълбочения режисьорски анализ на човешката психика – с присъщите й страстни пориви на възземания и пропадания. И в този смисъл, варненската „Дама Пика“ е необикновено мъдър, нравствено провокиращ спектакъл, в който на фокус са вътрешните подсъзнателни драми, изтъкани от съмненията, терзанията и пагубните обсесии на главните действащи лица. Пасторалната интермедия по време на бала, внася контрастна светлина и илюзорно спокойствие – точно като затишие пред буря. Разразилата се впоследствие и задълбочаваща се човешка драма, чиято кулминация превръща в жертви и тримата протагонисти, е изведена по-скоро с философското разбиране за съпричастност и емпатия, отколкото с разграничение и осъждане. Това помага на зрителя да възприеме вместо с гняв, едва ли не със смирение и най-отблъскващите човешки черти, като алчност и предателство. Разчитайки на интелигентността на публиката и оставайки вярна на вижданията на композитора (той е и съавтор на либретото, основно разработено от брат му, Модест), Немирова не налага готови, а още по-малко – лесни решения. Всеки от оперните герои прави своите избори по начин, който предоставя и на публиката възможността да реши: има ли право да бъде съдник на човешки пороци, които не са чужди и на съвремието ни.

Може би най-актуалното послание на постановката – за цената на неудържимото желание да притежаваме всичко, което не ни принадлежи, буквално стъписва със своята директна прямота и с налагащите се от само себе си паралели с днешната реалност – твърде далеч от идеалната и която, за съжаление, сме принудени да обитаваме.

В Летния театър музиката на Пьотр Илич Чайковски звучи мащабно и стилно, с нарастващ драматизъм и с присъщата за композитора деликатност – както е почувствана и написана от самия композитор. Сътворена само за 44 дни през 1890 г., във Флоренция, „Дама Пика“ е операта, която максимално се доближава до неговите симфонични творби – едно твърде сериозно предизвикателство пред всеки изпълнител: от диригента и оркестрантите до солистите и хора. Оркестровата партитура (със симфонизираната разработка на трите основни теми: съдбовната – на старата Графиня; баладичната – на княз Томски и лирично-любовната – на Лиза и Герман) има самостоятелна тежест в цялостното звучене на творбата и в този смисъл присъствието на Маестро Балев на диригентския пулт е ключова предпоставка за успеха на представлението. Интересен експеримент тук е добавянето на музикална среда между отделните действия на операта, специално подготвена от наложилия се в последните години български театрално–филмов композитор Петър Дундаков. Тя ефектно допринася за засилването на драматизма и чувството на обреченост, което оригиналът на Чайковски неизбежно носи в себе си.

„С оркестъра работим за правилното звукоизвличане на всеки тон“ – споделя на свой ред Маестро Балев. Наред с това, диригентът е убеден, че работата със солистите по воденето на гласа – съобразена със стилистичните особености в творческия изказ на гениалния руски композитор, е художествен процес, който без преувеличение „може да трае с години – с всеки оркестър и изпълнителски състав“. От тази гледна точка, трите представления на „Дама Пика“ досега (предпремиерните през пролетта и премиерното на „Варненско лято“) едва ли биха могли изцяло да отговорят на амбицията за абсолютно покритие на вокалните партии. И затова на настоящия, успешно приключил постановъчен етап, като най-значимо се откроява постижението на баритона Иво Йорданов – в ролята на княз Елецки. Безукорно във вокално отношение – дори ако се вземат под внимание многобройни образци в ролята, както и в актьорски план, това изпълнение е верен индикатор за посоката на развитие на спектакъла и на още по-високите очаквания към всеки от изпълнителите.

Разбира се, подобна констатация по никакъв начин не омаловажава постиженията на другите протагонисти и на всички останали солисти. Крехка и разкъсвана – между чувството за дълг на годеница и всепоглъщащата я любовна страст към Герман, Лиза на Ирина Жекова, претворява разрушителната мощ на този вътрешен конфликт последователно и убедително във вокално и в актьорско отношение.

Характерното за неговия персонаж (Герман) раздвоение на личността и постепенно отдръпване от реалността – в преследването на призрачната химера за несметно богатство, Валерий Георгиев изгражда постепенно, с присъщите за подобни  психологически състояния  временни „проблясъци“, преди да попадне тотално под гибелното й въздействие. Изцяло подвластен на неистовото хазартно бълнуване и магията на трите карти, той неволно загърбва любовта си към Лиза и се превръща в двоен убиец… Но зрителят – изцяло подвластен на постановъчната презумпция за състраданието в самата музика на Чайковски, на финала изпитва към този образ по-скоро снизходителна болка, отколкото непростимо осъждане. И във вокално отношение Георгиев надгражда персонажа си убедително и хармонично, именно спрямо авторовия замисъл.

Образът на Графинята от години е считан за своеобразен лакмус във всяка доказано успешна мецосопранова кариера. Бойка Василева и музикално, и актьорски защитава това неписано „правило“, като внася свои щрихи в сложния и нееднопланов персонаж, към който тя очевидно изпитва повече от симпатия.

Отличен е и граф Томски на Пламен Димитров, който се превъплъщава и като Златогор. В два образа – на Полина и на Миловзор, откриваме допълнителни щрихи и в богатия талант на мецосопраното Даниела Дякова. Внимание и комплименти за представянето си заслужават още: Христо Ганевски (Чекалински), Гео Чобанов (Сурин), Велин Михайлов (Чаплицки) и Людмил Петров (Нарумов).

Всички те, наред с останалите изпълнители, със забележителното и отчетливо присъствие на Хора и Балета, пренасят на сцената творческата нагласа и хъса, с които в продължение на няколко месеца е подготвяна най-новата премиера на Държавна опера – Варна. И въпреки краткото репетиционно време, непосредствено преди спектакъла в Летния театър, приповдигнатият тонус от сцената завладява и публиката със своята искреност и отдаденост към една от нелеките в постановъчно и изпълнителско отношение творби от руската оперна класика, към която самият композитор е изпитвал особена привързаност.

P. S.: Спонтанни, но далеч не-фанфарни размисли за отношението ни към успелите и признати извън пределите на страната български музиканти. На 30 юли, с официална Гала, в присъствието на няколкохилядна публика и с участието на великолепния ни баритон Кирил Манолов, Баден Баден казва „Благодаря!“ на Маестро Павел Балев за неговите 15 години творческа посветеност на местната филхармония. Събитие, на каквото рядко сме свидетели у нас. Нещо повече – от години, Маестро Балев води майсторски класове за начинаещи диригенти в Германия, а за участието в тях е организиран предварителен национален конкурс. Павел Балев обучава свои млади колеги и в Швейцария, както и в други държави, които не закъсняват да го поканят. Извинявам се ако греша, но не съм чул досега в България да се е състоял негов майсторски клас. И естествено се питам: какво друго признание зад граница му е необходимо, за да бъде забелязан и у нас, и да му се отдаде дължимото, което – подчертавам това – би било само в интерес на младите български дарования!

__________

Снимки: Росен Донев