Музиката като образ, свързан с преживяване

Книгата на Емил Трайчев „Оркестрацията и аранжиментът като средство за стимул на творческа инвенция“ (Авангард Прима) е от малкото книги в областта на музиката, които стриктно спазват правилата за свързаността между науката и практиката. Още повече, че текстът дава и допълнителен стимул с историческия преглед, който прави от епохата на Късния Ренесанс, от Люли, през Бах, Хендел, Моцарт, Вагнер, Лист, Паганини – до Корсаков и Чайковски, до наши дни. Но и не само това – музикалният аранжимент е представен и като особен вид епос, отношение към музиката, което се отличава с това, че е избрано, запомнено и пренесено през времето, вкусовете и модата. Най-силният пример за това е анализът, който авторът прави на популярната португалска танцова песен La Follia от 1680 г. до 2010 г. По един особен начин това придава на книгата цялостно звучене по мелодията на La Follia - във виртуозни трансформации за различни инструменти, долавящи се оттенъци  и мелодични контури. Този така добре избран и разработен пример за началото и развитието на аранжимента – се явява и един вид мащабно формулиране на музикалното понятие – без да се поставят граници. А какво по-добро нещо от това музиката и всичките съпътстващи я модели и технологии да бъдат представени така, както действа самото изкуство.

Книгата прави съвременен прочит на процеса на аранжиране и оркестрация, в който са представени и новите информационни технологии без да се губи от смисъла на творческия процес. На творческия процес авторът – Емил Трайчев, отделя специално внимание, като го придвижва по осите на една същинска координатна система, за да се достигне до необходимата степен на хармония. От едната страна са аранжиментът и оркестрацията, които се различават само по нивото на свобода, което се допуска в интерпретацията на музиканта, а от другата, застават музиката като изкуство, включено още в същността на quadrivium-а – и способността музиката да се изучава и модерните информационни технологии да участват в света на музиката.

„Творческият процес при аранжирането е сходен с този при оркестрирането. Основната разлика между тях е, че при оркестрирането е задължително стриктното спазване на първичния нотен авторов текст. Между двата термина няма противопоставяне, но има специфична разлика, обусловена от по-голямата свобода по отношение на тематичния материал, с която разполага лицето, извършващо аранжимента. Във всички случаи то трябва да притежава много задълбочена музикално-теоретична подготовка, съчетана със сериозни практически умения, което сродява процеса на аранжирането с процеса на композирането.“ – пише авторът.

Изследването на Емил Трайчев има точно тази цел – да може да бъде приложено и в реален творчески процес,  и както сам авторът споделя „В изследването са включени голям обем от нотни примери, максимално доближаващи се до практическата дейност на музикантите, в резултат на 16-годишната ми практика като аранжор.“

Емил Трайчев не пропуска да подчертае и не малкия  принос на големите български композитори и педагози Марин Големинов, Панчо Владигеров, Димитър Сагаев, Димитър Тъпков, Божидар Абрашев и Александър Текелиев в развитието на оркестрацията и аранжимента в България.

Голям принос на книгата е това, че тя  актуализира направените през 90-те години на ХХ век изследвания по аранжимент и оркестрация, като включва участието на най-новите технологии и акцентира на връзката между музиката и информатиката.  Подробно се представя процесът на развитие на музикалното аранжиране през последните години, което претърпява значителни промени благодарение на новите цифровите платформи, които позволяват използването VST инструменти или виртуални музикални инструменти, симулиращи тембъра и качеството на свирене на реалните музикални инструменти – „Днес във всички изкуства властват компютрите. Можем само с носталгия да си припомняме от томовете изписани истории на изкуството как сее създавало то през вековете. Днес това изкуство е неизменно свързано с мощен процесор, голяма памет, добра видео платка и външна звукова карта. Въз основа на тези компоненти то може да бъде чуто, видяно и разбрано.“

Аранжиментът не е обикновена транскрипция на едно и също музикално произведение, новият аранжимент, може да промени темата, композиционните техники и формата на музикалното произведение. Това ясно е онагледено от автора в частта за жанрово модифициране на „Старинна френска песничка“ за пиано на Пьотър Илич Чайковски, където се представят различни аранжименти на песента. Посочените примери -  менует и валс, валс-пародия, тарантела, фолклорна пародия, аранжимент за рок група, дават много ясна картина на това, как аранжорът може да модифицира една песен на структурно и на хармонично ниво. С този пример книгата казва на читателя, че красотата на тази игра – аранжирането, няма ограничения, нито стилово, нито времево – освен запомнянето на онова, което е предизвикало вниманието, да се спре именно на една изначална музикална творба.

Така в книгата „Оркестрацията и аранжиментът като средство за стимул на творческа инвенция“ звучи не само La Follia, но и всички онези музикални фрагменти, които са предизвикали възхищение от способността на звуците да се свързват в музика. Емил Трайчев казва за задачата на аранжора, че тя е да „облече в други дрехи“ вече готовия продукт, но именно за този „готов продукт“ австрийският композитор Антон Веберн определя като - да носиш в себе си някакво преживяване, което става музика със съвсем определен образ, свързан с това преживяване.