Шерил Милнс: За мен Гяуров е гигант в операта на ХХ век

Възможно ли е да гостуваш като звездата в предварително разгласено за твой концерт и приятели събитие и без да изпееш нито един тон, след края публиката да не иска да се раздели с теб и – което е по-важно – да няма недоволни зрители!?

Принципно е невъзможно, но не и ако става дума за величие в света на операта, каквото в продължение на повече от четири десетилетия е прочутият баритон от САЩ Шерил Милнс. Полша по всяка вероятност е другата източноевропейска страна освен България, в която изпълнителят не е гостувал, но там поне е имал планиран и впоследствие отменен гастрол поради опасения, свързани с рисковете непосредствено след аварията в АЕЦ в Чернобил през 1986 г.

Ние можеше никога да не се срещнем на живо с легендарния певец, „шампион“ по брой участия на сцената на Метрополитън опера – повече от 650 представления след дебюта му като Валентин във „Фауст“ през декември 1965 г; гостувал като водещ артист практически във всички големи оперни театри по света; пял и записвал с имена като Павароти, Доминго, Кабайе, Съдърланд, Силс, Хорн, Прайс и Тебалди. Участник в тържествени събития след встъпването в длъжност на всеки от президентите на САЩ от Джералд Форд до Джордж У. Буш.

Най-записваният американски изпълнител на своето време, Милнс има три отличия „Грами“ – за оперите „Така правят всички“, „Аида“ и „Бохеми“ и други две номинации за престижните грамофончета. Носител е на Opera News Award през 2008 г. За големия му принос към италианската опера е провъзгласен за „Комeндатор на Италианската република“ – най-високото гражданско отличие на тази страна. Кавалер е на ордена на изкуствата и литературата на Франция. От 2003 г. е член на Академията Линкълн – най-високото признание на родния му щат Илинойс, където като малко момче получава първите си уроци по пеене, пиано, цигулка, виола, контрабас, кларинет и туба.

Вероятно мултиинструментализмът е важният допълнителен тласък, който му осигурява по-нататъшни предимства в изключителната му кариера на вокален изпълнител. Шерил Милнс има изяви и като диригент – в качествата му зад пулта се убедиха и зрителите в Зала „България“. Под неговата палка, щедро отстъпена временно от титуляра на вечерта, великолепният маестро Григор Паликаров, за начало прозвуча увертюрата от „Нюрнбергските майстори певци“ на Вагнер. „Надявам се като диригент да съм бил по-добър, отколкото като пианист“, подхвърли полушеговито Милнс в края на тази част от програмата, но като ръководител на оркестър дебютът му е в Карнеги хол с ораторията „Илия“ на Менделсон, а оперният му диригентски прощъпулник е с „Аида“ в Мемфис. Има записи, в които с Пласидо Доминго си разменят ролите на изпълнител и на диригент.

Две събития предхождаха началото на дългоочакваната среща в София с баритона, чиято популярност мнозина съизмерват с постиженията на най-добрите световни тенори. Преди появата му на концертния подиум филхармониците символично си взеха „Довиждане!“ с първата цигулка Богдана Генова, за която това беше последно участие с оркестъра. Публиката възторжено я акламираше, когато на сцената се появиха Шерил Милнс и ректорът на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ проф. Сава Димитров. Той обяви решението на ръководството на учебното заведение за присвояването на почетното звание Доктор хонорис кауза на големия американски изпълнител. Милнс, който притежава подобни академични звания на седем други висши учебни заведения, с гордост постави лентата с металния символ на отличието и я задържа върху гърдите си до края на вечерта.

Че това не беше обичаен оперен галаконцерт подсказваше всичко още самото му начало, когато прочутият изпълнител припомни имената на не по-малко известните по цял свят негови български колеги, с които многократно е пял на различни сцени. Пръв сред тях Милнс открои баса Николай Гяуров, когото определи като „гигант“ в изкуството на ХХ век. Личните му впечатления от големия наш изпълнител датират от неговия дебют на сцената на Метрополитън опера, също във „Фауст“. Феноменалният баритон назова с топло чувство имената на Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, припомняйки как са били един до друг в различни постановки. След спектакъла Шерил Милнс си припомни и свои съвместни участия с Михаил Светлев.

Енергичен през цялото време и във всичките си прояви – като водещ, рецитатор, пианист, диригент и дори като „безмълвен“ артист, големият баритон разкри в пълнота актьорските си качества. Той разсмиваше, изумяваше, предизвикваше учудване (при изпълнението на прочутата ария „O mio babbino caro“, като безмълвен статист) или съжаление – когато, излизайки на сцената с прозявки, „заспа“ върху стола зад диригента, докато около него течеше дуетното действие. Обяви заглавието, а зад рояла бе седнала съпругата му, отличното сопрано Мария Зувес и в последния момент двамата непринудено разиграха смяна на ролите.

Програмата на гала вечерта се разпростираше от заглавия, които самият Шерил Милнс е изпълнявал от богатото си портфолио от над 70 опери (на Верди, Пучини, Моцарт, Бизе, Росини, Тома, Масне, Сен-Санс до по-съвременни автори като Бритън, Волф-Ферари, Зондхайм и Ентайл, Ром) и американски мюзикълни класики като „Somewhere over the rainbow“ из „Магьосникът от Оз“ на Харолд Арлен и „Some enchanted evening“ из „Южен Пасифик“ на Ричард Роджърс и Оскар Хамърстийн.

Пъстрото съдържание на концерта представиха ученици на семейния и творчески тандем Милнс-Зувес, които са се отдали на педагогическа дейност повече от 20 години. В София те доведоха някои нови възпитаници, баритоните Тиаго Матос и Нан Кин, сопраното Беатриш де Соуза и тенорът Рикардо Гато. Различаващи се като образование, допълнителна подготовка и специализации, сценични изяви и отличия, и четиримата млади изпълнители демонстрираха завидна техника, отлични артистични заложби и данни за добри кариери на оперни изпълнители. Времето ще покаже дали и в каква степен ще се случи това. Специалистите вероятно са отбелязали несъвършенства в отделни интерпретации, както и някои недостатъци във вокално отношение, но техниката на учениците на Милнс и съпругата му е безспорна. Това подчерта известното мецосопрано Рени Пенкова, първата изпълнителка у нас на росиниевата Пепеляшка. Тя изгледа с интерес концерта и поздрави на сцената колегата си Шерил Милнс, с когото, оказва се, са връстници. Сопраното Галя Йончева бе друго голямо име на оперната ни сцена, забелязано сред публиката в залата.

За финал на тези кратки щрихи от отминалото оперно събитие ще отбележа, че би било напълно възможно и да не получим тази възможност – да оценим в среща „очи в очи“ какво стои зад славата на този голям артист редом с безбройните възторжени отзиви за вокалното му и актьорско майсторство. Много вероятно беше да не съумеем да разберем на какво се дължи неговата харизма, която от десетилетия го държи на оперния Олимп. Благодарение на последователната, неотклонно следвана от няколко сезона политика на ръководството на Софийската филхармония да представя пред българската публика най-големи световни музиканти, срещата с легендата Шерил Милнс и приятели все пак стана възможна. И то в навечерието на най-светлия български празник – 24-ти май. Що се отнася до бъдещето, прочутият баритон изрази готовност да се завърне отново у нас, за майсторски клас с млади изпълнители. Естествено, ако получи покана за това.

За филхармониците и в този концерт могат да се кажат единствено суперлативи. След бляскавото им поредно гостуване в Златната зала на Музикферайн във Виена те отново демонстрираха класата на водещ оркестър в Европа, с която вече сме привикнали да ги припознаваме при всяка следваща тяхна изява. Истинско удоволствие за сетивата, умело направлявано от диригента с огромен опит в операта – Григор Паликаров. Брависими!

На сцената след концерта сред оперните фенове, дошли да поздравят артистите и пианистката Петра Холендер-Погади, се открояваха с присъствието си агитка млади китайски почитатели на операта. Те бяха дошли да подкрепят и да насърчат с радост младия си сънародник Нан Кин, който остави отлични впечатления у публиката с изпълненията си.

Малко след края на концерта, недалеч от Зала „България“ и леко встрани от популярно поп-фолк заведение, група ентусиазирани младежи обсъждаха имена на изпълнители от съвсем различен жанр и техните качества, когато една от девойките дълбокомислено заключи: „Друго си е ретро чалгата – истинска класика!“...