Отзиви

Сабине Майер или (не)възможната трансценденталност в концертната зала

Как премина първият концерт у нас на световната звезда на кларинета

 

Сабине Майер или (не)възможната трансценденталност в концертната зала

Това първо гостуване на световната звезда на кларинета Сабине Майер у нас се очакваше отдавна. Мечтата ми да я чуя и на живо, датира от 90-те години на миналото столетие. Тогава за пръв път слушах в нейно изпълнение Концерта за кларинет и оркестър в ла мажор KV 622 от Волфганг Амадеус Моцарт. Адажиото му е запечатано в съзнанието ми с незабравимата сцена от филмовия шедьовър на Сидни Полак „Отвъд Африка“ (7 отличия „Оскар“ за 1985 г.), където то звучи от грамофон с фуния, посред саваната на африканска Кения. Заинтригувана маймуна се приближава до апарата и с един замах прекъсва магията – спомняте си, нали!?

През 2022 г., Сабине Майер твърди, че не харесва записите си на този концерт. Казва го с красноречиво изражение на неодобрение – на самата сцена на Зала „България“, където раздава автографи и се снима със зрителите, които с основание се питат реално ли е това, което току-що са слушали. Съгласявам се с мнението ѝ, разбира се. Усещането, което предизвиква срещата на живо с творбата на Моцарт в солистичното ѝ изпълнение – със Софийската филхармония, под палката на 24-годишният диригент Николо Форон (също за първи път у нас), трудно може да се сравни с нещо познато. И преди всичко, Адажиото! Неговото изпълнение носи чувството за трансцендентално изживяване по време на концерт. То се долавя още в първата част на творбата, за да обхване цялата публика във финалното Рондо – Алегро. Невъзможно е да се изброят виковете: „Браво!“ – след последния акорд, както и броят завръщания на сцената за поклон от Сабине Майер. Присъстващите в залата изглежда са загубили представа за пространство и време, обхванати от едно и също желание: да слушат още и още от това божествено съвършенство.

Сабине Майер превръща срещата с кларинета – един от инструментите с не толкова много известни сола, в преживяване, което дълго ще се помни! Никак не е случайно, че кларинетистката е обиколила света няколко пъти, свирила е на най-престижни сцени в Европа, Северна Америка, Япония, Китай и Австралия! Получавала е възторзи на публиките на повече от 300 международни оркестри. Сред тях: Виенската филхармония, Чикагския симфоничен оркестър, Лондонската филхармония, Симфоничния оркестър на Японското радио (NHK) – Токио, Берлинската филхармония (в която е соло кларинетист, преди да се отдаде изцяло на солова кариера), Радиосимфоничните оркестри на Виена, Базел, Варшава, Прага, Будапеща. За камерното ѝ музициране също може да се разказва много и съдържателно, както и за многобройните ѝ записи. Професор във Висшето училище за музика в Любек, носител на многобройни отличия.

Класата си не само на световен музикант, но и на много голям артист, Сабине Майер затвърждава и с концерта в Зала „България“, където от появата ѝ на сцената и за неспециалистите е очевидна една от причините за световния ѝ успех и популярност. Пред публиката е изпълнител – лишен от суетното желание да блести на всяка цена, за сметка на останалите музиканти. Сабине Майер изключително внимателно следи и си партнира с колегите си от Софийската филхармония, вглъбено преживявайки цялото произведение. С елегантни и почти незабележими жестове, тя подпомага и чудесния млад диригент. А в самия край на концерта, лично поднася прекрасен букет на оставилия отлични впечатления  – с емоционалното си ръководене на оркестъра, Николо Форон. Не помня подобен жест към диригент от страна на солист след края на събитие, в което той е бил участник в първата част.

Италианският диригент смята себе си за ученик на Йорма Панула. Големият музикант и педагог открива таланта му на 10-тодишна възраст и именно той въвежда прохождащия младеж в тайните на диригентското изкуство. На 15 години, Никола Форон асистира на друга легенда – Лорин Маазел. Следва покана от трета знаменитост в тази област: Бернард Хайтинк го включва в майсторския си клас на фестивала в Люцерн. Консерваторията в Амстердам и Кралският колеж по музика, Кралската академия по музика в Лондон, са следващите спирки по пътя към професионалното израстване на младия диригент, който вече е главен асистент-диригент на прочутия Парижки оркестър Ensemble Intercontemporain. Носител е на Първа награда от Международния диригентски конкурс Jeunesse Musicale в Букурещ, 2021.  

Нагласата на Сабине Майер и опитът ѝ като камерен изпълнител, проличават особено ярко в бисовата част на Кларинетен квинтет от Моцарт – Менует и Трио № 2, представени с великолепните ни солисти-филхармоници: Павел Златаров, Милен Максимов, Милена Златарова и Любомир Ников.

Концертът, който съдържа и Увертюрата „Кориолан“ от Бетовен, а за финал - Симфония № 101 „Часовникът“ от Йозеф Хайдн (деветата от така наречените „Лондонски симфонии“), за пореден път доказва защо гостуващите на Софийската филхармония солисти и диригенти неизменно остават очаровани от оркестъра и са готови да се завръщат тук отново и отново. Прецизен звук, спойка между отделните оркестрови групи, отлично партниране между солисти и диригент – вече са запазен знак на състава.

След това първо гостуване на Сабине Майер у нас предполагам, че както публиката на снощния ѝ триумфален концерт, която я дари с искрената си обич и признателност за високото ѝ изкуство, така и тя самата си задават въпроса: „Защо чак сега дойде ред на България!?“ Заедно с многобройните ѝ почитатели у нас, силно се надявам отговорът на този въпрос да я доведе отново на българска сцена и възможно най-скоро, без значение точно къде.    

___________

Снимки: Василка Балевска – Софийска филхармония

Автор:
Димитър Сотиров
Публикация:
30.04.2022 г. 14:39
Посетено:
1582
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/34595-sabine-mayer-ili-ne-vazmozhnata-transtsendentalnost-v-kontsertnata-zala