Веско Ешкенази на 50!

ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ НА 50!

Не е за вярване, че този толкова чаровен, младолик и изключително талантлив музикант – Веско Ешкенази, чукна 50! И тъй като сред четящите тези редове надали има членуващи в Клуба на буквалистите, не се налага да уточнявам кога се случи важното житейско събитие за Веско. Ще кажа само, че заради пандемията му се наложи да почака повече от две години, преди планираната му среща с публиката в Зала 1 на НДК да се състои. Надали случайно, навръх Лазаровден!

Може би заради дългото очакване, а и поради извънмерната им радост, че най-после финалното събитие от цикъла юбилейни концерти е факт, Веско Ешкенази, брат му Мартин Пантелеев, родителите им и Плевенската филхармония подариха на София истински запомнящ се, празничен спектакъл. Сред публиката имаше немалко зрители, дошли с нагласата да присъстват на концерт с високо качество, които си тръгнаха без думи, с които да опишат великолепието на чутото и видяното. Но и най-подготвените в залата ги очакваха немалко изненади в тази силно емоционална вечер.

Всичко – от аранжираната стилно и семпло сцена на Зала 1 на НДК с мултимедиен екран по средата, триумфалната стълбичка между музикантите (надали е търсена алюзия с великолепната зала Концертгебау в Амстердам, в чийто едноименен оркестър Веско Ешкенази е концертмайстор от години), до специално ушитите за случая облекла на състава – подсказваше мащаба на продължилото близо два часа събитие. Няколкото биса постигнаха търсената градация на концерта, в който прозвучаха предкласика, романтизъм, класика, танга, поп и чардаш.  

След страстните „Цигански напеви“ от Сарасате в самото начало, на няколко пъти публиката чу братята Веско и Мартин в цигулкови дуети, както в Концерта за две цигулки в ла минор от Вивалди, любимо и за двамата произведение още от детските им години. Всяка творба – соло, дует или трио (само с инструмент или и с глас), подчертаваше великолепието на срещата с изкуството на зрял и изграден музикант от световна класа, който не спира да търси новото, различното, експеримента, след като безспорно се е утвърдил в основното – класическия за всеки отличен цигулар репертоар.

Изпод пръстите на Веско прочутият му инструмент „Гуарнери дел Джезу“ (изработен през 1741 г.) разплакваше, разсмиваше или предизвикваше въздишки с изпълнените откъси от Концерт за цигулка в ми минор от Менделсон, „Танц“ от Чайковски, знаменитото „Адажио“ от Албинони или обичаната по цял свят „Рапсодия в синьо“ от Гершуин. С нескрито вълнение Веско обяви българската „Песен“ от Панчо Владигеров, на която залата буквално потръпна, особено след като по време на изпълнението на сцената като добра фея изгря великолепната Койна Русева със стихове на Петя Йорданова. Няколко пъти голямата актриса озаряваше вечерта със словото си – със стихове от Жак Превер, Пърси Шели, Елисавета Багряна, Ръдиард Киплинг, вписали се по неочаквано добър начин към леещата се от сцената музика. 

В своеобразна кулминация на вечерта се превърна моментът, когато Веско Ешкенази обяви, че в оркестъра са още двама членове на неговото семейство. Силни аплаузи посрещнаха „разконспирираните“ сред виолистите негова майка – Марта Пантелеева и сред духовите инструменти баща му – кларинетистът Пантелей Пантелеев. За това, че семейството е с традиции в музиката ни увери поредната изненада – изпълнението на композицията „Баща и син“, подарък от сина на Веско, Артур Пантелеев, по случай бащиния юбилей. България има всички основания да се гордее с тази музикантска фамилия и с нейните забележителни постижения, вече трето поколение.

Интригуващо и искрено Веско Ешкенази представяше специалните си гости на празника. Пръв на сцената се появи обичаният Влади Ампов – Графа. За публиката истинско удоволствие достави и срещата – откритие за мнозина с талантливата акордеонистка Вероника Тодорова. Тя внесе особена омая със соловото „Танго“ на Пиацола. В „Либертанго“ ѝ партнираше Веско, изненадващо се включи и бийтбоксърката Адриана Николова – Печенката. Последваха хиперкласиките „Обливион“ и „Por una Cabeza“ на Карлос Гардел – Джон Уилямс. Дани Милев бе предпоследен от специалните гости на вечерта, „официално“ завършила с откъс от „Рапсодия в синьо“ на Гершуин.

За финал, сред бисовете на спектакъла след „Лунната соната“ дойде ред и за последната изненада – Люси Дяковска, поела предизвикателството да изпълни обичаната от десетилетия песен „Лунната соната“ на Ангел Заберски и Кольо Севов. За Люси, освен вдъхновеното ѝ изпълнение на превърналата се в българска попкласика композиция, трябва да отбележим ролята ѝ за идейния замисъл и реализация на впечатляващия спектакъл „Веско Ешкенази на 50“. Според запознати, тя е вложила всичко от себе си – до последния детайл на сцената. Факт, който Веско изтъкна, заедно с ролята на младия и изключително талантлив пианист и аранжор Георги Милтиядов.

С двоен бис на „Чардаш“ от Монти със солисти Веско и Мартин завърши преминалата като неописуемо красив цветен сън вечер. Вероятно като такава ще я запомнят юбилярят и неговият брат Мартин Пантелеев, който изключително майсторски и неусетно преведе отличната и този път Плевенска филхармония през пъстрата и богата програма. В очакване сме на следващия им съвместен проект.  

_____________

Снимки: Александър Богдан Томпсън