"Мартенски музикални дни" 2022. Фестивални сюжети във форма на дневник

Минчо Минчев и Людмил Ангелов – отново заедно!

Този път на фестивала “Мартенски музикални дни” – като солисти на Румънския национален симфоничен оркестър и диригента Кристиан Мандял. Програмата бе и традиционна – с музика от Моцарт и Бетовен, и изненадваща – с първото за България представяне на непознат концерт за цигулка и пиано от Моцарт/Уилби. Един концерт с интересна история, която ни разказаха двамата солисти. Концертът е започнат през 1778 година в Манхайм за концертмайстора на манхаймския оркестър Игнац Френцл. Трябвало е двамата с Моцарт да го изпълнят. Но манхаймският оркестър внезапно спира да функционира, поради преместването на курфюрста в Мюнхен (и тогава музикантите са били в зависимост от движенията на властта) и идеята се проваля. От концерта остават 120 такта от първата част и оркестрирани 74 такта. Два века по-късно британският композитор, органист и хоров диригент Филип Уилби открива, че върху темите от концерта е създадена цигулковата соната К 306. Той възстановява концерта, като използва втората и третата част на цигулковата соната и оригиналната първа част. Близо 40 години творбата се свири по света в този вариант, а сега, за първи път – и в България.

Съвършена мелодика, съпроводена от познатите ритмични импулси, предизвикваща находчивите отговори – всичко това бе експонирано в оркестровото въведение още преди да започнат двамата солисти. Първо цигулката – с изящна линия и кристална пасажност, последван от пианото – с впечатляваща отзивчивост и допълваща идеите – с щрих и добавена енергия на фразата. Минчо Минчев и Людмил Ангелов са органичен тандем – усещат се по един невероятен начин, със спокойна, уверена елегантност, с разпределена емоционална енергия, с чисти, изящни линии и толкова правдиво стилово съобщение. Удоволствие е да слушаш такива майстори – предани, дълбоки и привлекателни в идеите на музикалната игра. Изтръгването на шедьовър от забравата – сигурно този акт е изключително вълнуващ. За мен бе вълнуващо, че отново слушам дуото Минчев-Ангелов, след незабравимия им рецитал в зала “България” преди година и половина – мъдро, проникновено, същевременно естествено и толкова чисто инструментално и музикантско присъствие! И оркестърът, и диригентът Кристиан Мандял свириха с тях с щастлива отзивчивост, с разбирането за редкия шанс да срещнат на сцената два пъти (предната вечер имаха концерт в Букурещ) такива музиканти. Дадоха и бис на публиката – прелестен, изящен, подкупващо популярен менует от Моцарт – част от дивертименто.

Концертът започна с изрядно поднесена увертюра “Отвличане от сарая” (Моцарт), а завърши със Седма симфония от Бетовен. Оркестърът е от млади хора, с инструментална култура, но и с добри инструменти, със знания, изпълнени с енергия, понякога неукротима – както това се чу във финалната, четвърта част на симфонията, която се превърна в танцова оргия.  Но преди това имаше много поводи за напрегнато слушане – организация на фразата, балансираност, впечатляващ колективен звук, с обем и с най-разнообразно качество на въздействие. В Бетовеновата симфония Мандял наблегна най-вече на стабилност и монолитност в симфоничното развитие, без да налага извънредност в собствения си прочит.

Всяка среща с румънски оркестри предизвикват у мен онзи въпрос-клише на социолозите: “Къде сме ние?”

И вместо отговор на този въпрос, накрая бих искала да направя едно необходимо отклонение от концертния сюжет. Прави впечатление, не само на мен, абсолютното отсъствие на БНТ от фестивала. Тази година той някак не съществува за обществената медия, която непрекъснато съобщава, как единствена се грижи за културата. Вярно е, че в царството на слепите и едноокият е цар, но ако БНТ няма финанси да изпрати екип, разполага с цял регионален център в Русе, който може да осигури поне 2-3 минутен репортаж от фестивала – например за предаването Култура Бг, както е ставало и както се случи, на два пъти, само за предстоящата премиера на операта “Ернани”. В България човек постоянно има шанса да се изненадва неприятно от някакъв факт, на който не е подозирал, че ще стане свидетел. Така телевизията от предаването на цели концерти от фестивала “Мартенски музикални дни” стигна до очевиден отказ да информира зрителите за случващото се в Русе – дори за няколко минути.

______________