Докато не ти падне шапката

На 14 декември в Сити Марк Арт Център бе първата среща на публиката с „Да ти е светло под шапката“ - мултимедиен импровизационен моноспектакъл, включващ музика, текстове, картини, пантомима и клоунада. Той е изстрадан резултат на почти едногодишната работа на един мощен екип - сценарий и режисура на Теди Москов, режисьор и оператор на видео материалите е Иван Москов, монтирал и видеата заедно с асистент режисьора Атанас Кр. Атанасов, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, музика и аранжименти Антони Дончев, в сценарния екип влизат още Мая Новоселска, Никола Додов, Иван Москов и Атанас Кр. Атанасов.

Типичните за Теди тъжно-смешни словесни каскади (смешни, но многопластови и не винаги весели), виртуозните игрословици, архивните видеа и музикални моменти, са положени в едночасов паноптикум. В него гид е Мая с неповторимите си многолики превъплъщения, изповядваща във всеки един момент любовта си към Театъра. Та чак докато накрая за пореден път не ти падне шапката от енергията и светлината, които излъчва тази сценична фурия...

За представлението актрисата споделя: „Спектакълът е „джаз“ на тема ретроспекции и равносметки. На импровизационен принцип по време на репетициите се създадоха текстове, ситуации и сюжетни връзки между тях. Аз съм свикнала да се хвърлям в неизвестното (слепец води слепци, казва Питър Брук за изграждането на всеки един спектакъл) и не ме е страх. Интересно ми е да търся и намирам свързващи нишки между на пръв поглед изключващи се характери, образи, тонове и багри. Мечтая с присъствието си да направя възможни невъзможни събития, да свържа взаимно изключващи се характери, философии и стилове. Като кукловод се превъплътих едновременно и в животни и в техните собственици, че и в техните паразити - все пак съм жена-клоун и друго не мога да бъда. В „Талия Театър“ в Хамбург ми лепнаха прякора „Систър Маркс“. Защо да бягам от себе си? Никога не съм могла да пиша за послания, стил, мотивация и смисъл на спектакъл, но… Знам, че едно от най-красивите неща на света е тъмната зала, диханието на публиката, този невероятен разговор в мрака и магичното приятелство, възникващо между мен и дошлия да гледа. Мъчително дълго ми се стори времето на карантината. Осъзнавам, че друго не мога да правя, освен да съм в театъра. Много съм щастлива, че реализирах този проект.“

Използвани са видеа от представленията „Мармалад“ на Театър „Ла Страда“, „Фантасмагории“ на Общински театър „Сириус“ от 1989 г., „Ромео и Жулиета“ и „Приказка за скитник“ от 1990 г. и „Улицата“ от 1991 г. на Младежкия театър, както и откъси от „Улицата“ на БНТ. Спектакълът е реализиран с подкрепата на Столична община, Национален фонд „Култура“ и Овергаз. Както е обичайно при Теди и Мая, импровизационната природа на представлението ще го дообогатява и развива при следващите му поставяния в Сити Марк Арт Център.