Театралната библия на Варна

Премиерата на Летописа на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" 1921- 2021 се проведе на 20 септември 2021 година, неслучайно непосредствено преди премиерата на юбилейната постановка „Тютюн“, пръв български театрален прочит по оригиналния роман на Димитър Димов, драматург Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева. Двойният празник, като своеобразна кулминация на честванията за 100-годишния юбилей, засвидетелства преклонението пред театралното изкуство и удовлетворението, че историята на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ остава в българската културна памет по възможно най-добрия начин. С Летопис, създаден от изключителния театрален хронист, театроведа Никола Вандов, автор на летописните книги и на НТ „Иван Вазов“, СТ „Алеко Константинов“, МТ „Николай Бинев“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, ТР „Сфумато“ и др.

Великолепното издание впечатлява с високото качество на информационното съдържание – дело на Никола Вандов, перфектния предпечат на Валентин Траянов, прецизната редакторска работа на Мария Вандова и привлекателния дизайн на корицата от графичния дизайнер на театъра Славяна Иванова. 

Етимологията на думата летопис може да бъде лесно разпозната, тя идва от старобългарски, но я има я и в други сходни езици. Думата е сложна, с два корена от лѣто – в смисъл на година, време и пьсати - пиша. Летопис е синоним на хроника – от древногръцката дума хронос – време и изразява представата за историята като низ от минали събития.

Истинска театрална библия, Летописът на Варненския драматичен театър съхранява в 888 страници безценна информация за 1120 спектакъла - една достойна равносметка за усилията на няколко театрални поколения, вложили таланта и въжделенията си на варненската театрална сцена в продължение на един век. Ясно структурираният Летопис започва с обръщения към читателя от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Веселина Михалкова, артистичен директор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.  В уводните си думи авторът поднася „Малко уточнения, откровения и благодарности“. Същинският летопис включва постановките по сезони от март 1921 до март 2021 г. и заема най-много страници. Следват: обща библиография, приложения на състава, директорите, драматурзите и редица показалци: на постановките; отделно на създадените специално за Варненския театър оригинални постановки; също на постановъчните екипи; на сценографите, художниците, дизайнерите на плакати и програми, фотографи и видеооператори; на композиторите, диригентите и другите музикални творци; на хореографите, авторите на сценична пластика, сценичен бой, акробатика, фокуси, илюзии. Последният показалец подрежда актьорите.

Богатата и разнообразна информация на Летописа се отличава, освен с професионализма и подредбата си, и с едно друго, особено важно достойнство. Никола Вандов не се ограничава само със заглавието, автора на пиесата, режисьора на постановката и датата на премиерата, както постъпват немалко летописци, а прибавя към тези първоначални данни и другите творци в постановъчния екип, както и актьорите, при това – забележете! - заедно с ролите им в дадената постановка. Този комплексен информационен продукт носи своята прибавена стойност, придава завършеност и пълноценност на изданието.

Във всяко отношение Летописът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е един стилен и достоен за възхищение изследователски труд, на който Никола Вандов посвещава близо две години, проучвайки архивите на театъра, РБ "Пенчо Славейков" и още няколко библиотеки, Държавен архив Варна и др. Не му убягва нищо, свързано с Варненския театър, публикувано във вестници и списания, сред тях: „Варненски кореняк“, „Варненски новини“, Модерно изкуство“, „Море“, „Театър и Музика“, „Сталинско знаме“, после „Народно дело“ и т.н., от централната преса „Български театър“, „Златорог“, „Хиперион“, „Хомо Луденс“ и т.н. и т.н. С истинска изследователска страст той търси и намира необходимата му информация не само от архивите, вкл. двата летописа за 50- и 85-годишнината на Варненския театър, не само от книгите и публикациите, посветени на Варненския театър от Добрин Василев, Любомир Владков, Сия Папазова, Георги Смиленов, София Стоянова, Венета Терзиева, Олга Боева и др., но и от книгите, написани от варненски актьори, които също не са малко. Провежда интервюта с ветераните Грациела Бъчварова, Свилен Стоянов, Юлияна Чернева и други актьори и всичко това с единствената цел да си изясни онова, което в писмените източници не е съвсем ясно.

За да избегне неточности и да стигне до истината за дадено театрално събитие, перфекционистът Никола Вандов не пести никакви усилия. Резултатът е едно брилянтно произведение – една историческа хроника, един епос на Варненския драматичен театър, който неизменно ще служи за ориентир във времето на сегашните и бъдещите поколения. Ориентир, не само що се отнася до хронологията на събитията, но и до рефлексиите за тях. В същинския летопис няма оценъчни съждения, а само факти, както го изисква самият жанр. Но за да бъде включен към обективния и субективният фактор, авторът посочва в летописа всички налични писмени източници с критики и отзиви за театрални постановки на Варненския театър през изминалите 100 години. Проследявайки този отзвук сред аудиторията, няма как да не забележим, че в миналото присъства повече професионална критика, отколкото сега. Днес професионалната критика е неглижирана и лайковете или хейтърството в социалните мрежи не могат да изместят този важен коректив на изкуството.  

От друга страна, като обективна хроника на събитията, всеки летопис априори съдържа в себе си предпоставки за обобщение, анализ и осмисляне на философията на битието. В този смисъл Летописът на Варненския театър е една много навременна и повече от интересна книга. Само един пример. На стр. 15 откриваме под номер 1 първата постановка в историята на Варненския театър. Това е „Инстинктът“ от модния някога, сега съвсем забравен, автор Анри Кестмекер, режисьор е бил Стоян Бъчваров, той е изпълнявал и ролята на главния герой Жан Берну, а в ролята на жената от любовния триъгълник е била съпругата му Николина Бъчварова. Само толкова казват архивите.

Но 100 години по-късно – и това се превръща в една от изненадите на юбилея - почитателка на Варненския театър открива в Кралската библиотека в Белгия френския оригинал на пиесата. Драматургът на театъра Аглика Олтеан превежда творбата и тя се оказва доста по-интересна от очакваното, не само е актуална, но и много благодарна за интерпретация. Другата новина е, че режисьорът Стоян Радев Ге.К. вече направи разпределението, като в главните роли на най-старата пиеса от летоброенето на Варненския театър, сега ще играят най-младите актьори на театъра. В Нощта на театрите 20 ноември от юбилейната 2021 година, „Инстинктът“ ще бъде прочетен пред зрителите, а след това пиесата вероятно ще намери своето продължение като нова постановка в репертоара на театъра.

След 100 години театралното наследство възкръсва в нов прочит със същото заглавие на същата сцена. За да осмисли първия театрален век, да го закръгли и да продължи в следващия век. И в следващия летопис. Защото изкуството е вечно (Аrs longa по Хипократ) и това е каузата на всеки летопис.