А дали е само Илюзия?

„Нашите жени“ е спектакъл за приятелство, за вечния „сблъсък“ - мъже-жени, за обърканите любовни отношения, за самота. Конфликтите са познати, но и изострени до предела на крайна реалност с нагарчащ криминален привкус. Иронично-забавното действие създава напрежение, което е увличащо, смешно, подправено с щипка тъга. Накратко: забавление, освежаващо, но и провокативно, което те кара да се замислиш, да видиш човека до себе си от друг ъгъл.

Великолепната актьорска игра въвлича неусетно в света на семейството и неговите членове, където родители деца, мъжът и жената се привличат и отблъскват – тема позната-непозната, емоционално непреходна, древна, съвременна, вечна. Защото в „Нашите жени“ животът, такъв какъвто е – без разкрасяване и без прекалено драматизиране, пулсира във всяка „клетка“ от постановката – в стилната сценография, във вещото „дирижиране“ на режисьора Атанас Атанасов, в словото и пластиката на симпатично комичните превъплъщения на персонажите, в чиято визия обичайното и необичайното са и индивидуален „взрив“ и типажна сентенция. Сред тях истината и лъжата се отразяват в умението да се комуникира, да се разбере човека срещу нас, за да му се помогне, за да се утеши, но и да му се покаже къде греши, от какво се нуждае…

Тримата приятели – Макс, Пол и Симон, са с раздадени карти в поредната си сбирка, но в конкретната вечер, в която ги събира сюжетът в постановката, те сякаш имат и четвърти партньор, партньор в сянка. От една страна това са техните нежни половинки, но от друга -  публиката (и в двата случая осезаеми, макар и опосредствено). Всеки има своя коз и изходът от играта е интрига до самия край. Според мен победител е Зрителят, който се смее, изтрива неволна сълза или просто се влива във водовъртежа на театралната илюзия... А дали е само Илюзия?

______________

„Нашите жени“

Ерик Асус  - автор
Атанас Атанасов - режисьор
Петя Стойкова - сценография
Мартин Каров - музикална картина

Актьори: Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов