Грандиозен финал в две части на “Софийски музикални седмици”

С грандиозен финал в символични две части приключи 52-то издание на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”. След 40 концерта и общо 50 събития в рамките на фестивала няма как да се обобщи по друг начин преживяното на 30 юни и 1 юли в зала “България”, в което преобладаващо беше определението “премиера”.  След толкова разнообразни и качествени събития най-издръжливите и търпеливи почитатели на класическата музика бяха щедро възнаградени с фойерверк от високи емоции на самия финал на Седмиците.

Първата вечер, 30-ти юни - с премиерното за България изпълнение на Първата част от ненаписаната като цялостна творба Десета симфония от Лудвиг ван Бетовен и с гостуването на прочутия с международната си кариера блестящ наш пианист Иван Янъков. Чухме го в Концерт за пиано и оркестър № 5, известен и като “Императорски” в съпровод на великолепно представящия се оркестър на Държавна опера Русе под палката на Димитър Косев, избран през май за Млад музикант на годината 2020 от слушателите на “Алегро виваче” на БНР.

Повече от 30 години не стихват емоциите около автентичността на завършената през 1988 г. от композитора Бари Купър първа част на Десетата симфония на Бетовен на основата на 50-ина скици, писани през различни години от самия автор. Каквито и да са аргументите “против” на капацитетите в тази сфера със сигурност може да се отбележи, че сглобеният откъс е красив в музикално отношение и съдържа безспорна “бетовеновска” звучност. Възприе се изключително добре от присъствалите на премиерното изпълнение зрители, сред които бяха имена като Маестро Емил Табаков и пианистите Георги Черкин и Ангел Заберски. Зрители с опит си припомниха подобни премиерни изпълнения на незавършени от авторите си творби като Десетата симфония на Малер, включена в интеграл на Софийската филхармония с Емил Табаков през 80-те на миналото столетие. Съизмеримо е вълнението, което съпътства подобни, макар и толкова отдалечени във времето събития!

Междувременно в Германия, с помощта на компютърна програма по зададени параметри, вече има цялостна версия на Десета симфония на Бетовен, но тя буди основателни смущения за допустимостта на подобна “техническа” намеса в сложния личностен процес на композиране на всяка творба.

Държавна опера Русе и лично Димитър Косев заслужават адмирации за куража и дързостта първи да ни представят неизпълнената до този момент у нас музика. Благодарение на тях софийската публика имаше възможността отново да чуе живеещия от години зад граница наш пианист и диригент Иван Янъков, популярен в България от формацията “Четиримата пианисти”. Янъков предложи изчистена и майсторска версия на брилянтната Бетовенова творба, композирана и изпълнена за първи път във Виена. Надяваме се в скоро време да се насладим отново на класата на Янъков в негов самостоятелен клавирен рецитал. Дано!

Финалът на фестивала на 1 юли предложи на родната публика две първи срещи с големи музиканти. Учудващо, но едва сега, след десетилетия забележителна кариера по най-престижни сцени и с най-реномирани оркестри и диригенти чухме в София родения в Одеса голям пианист Олег Майзенберг. Той изпълни завладяващо Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър оп. 43 от Сергей Рахманинов и на бис Мазурка от Шопен. Олег Пташников също гостува за първи път у нас след изключителна кариера от началото на 90-те като пианист и диригент. В продължение на 15 години той е постоянен диригент-асистент на Марис Янсонс с баварските радиосимфоници, Виенската филхармония, имал е участия и на Залцбургския фестивал. От 20 години украинският музикант е соло-репетитор и капелмайстор в театъра “Ам Гертнерплац” в Мюнхен. Енергията и страстта на този забележителен музикант превърнаха изпълнението на считаната от мнозина за “скучна” Симфония № 1 “Зимни мечти” в сол минор оп. 13 от Чайковски в едно от събитията на фестивала. Спойката между Софийската филхармония и Пташников пролича и в биса от Чайковски. “Забележителен оркестър”, отбеляза с подчертано задоволство след края на концерта диригентът за работата си с първите ни филхармоници. Факт, който познавачите на музикалната сцена у нас знаят от години. Интересното в случая е, че само час след началото на първата репетиция гост-диригентът вече е бил наясно с отличните качества на състава. Без претенции за оригиналност за пореден път отбелязваме ролята на Маестро Найден Тодоров за постигането на този резултат. Както и за привличането у нас на големи имена от световната музикална сцена, което е на път да се превърне (отново, след толкова години!) в похвална и радостна традиция!