Отзиви

Марта Аргерич в София

Макар и онлайн, Марта Аргерич озари Зала “България” с неповторимата си аура на несравним артист на нашето време

Марта Аргерич в София

 

“Толкова съм щастлива да споделя този концерт с всички вас! Това е много вдъхновяващ и радващ начин да се прави музика! Благодаря ви!”

Това е посланието, което остави за спомен на Софийската филхармония пианистката Марта Аргерич след първото ѝ гостуване у нас. Не е било писано обаче нито на софийската публика, нито на знаменитата аржентинка взаимно да почувстват диханието на другия в Зала “България”. Не и по време на гостуването - събитие на годината с участието на легендата на клавишите. Затова пък в пъти повече притихнала пред екрани, компютри, таблети и смартфони онлайн публика в сравнение с едва няколкостотинте късметлии, сдобили се месеци преди концерта с билети и покани можа да стане свидетел на истинската перла в изключителния сезон на Софийската филхармония.

В програмата, съставена изцяло от творби за две пиана от 18-ти до 20-ти век, прозвучаха композиции на Моцарт, Сен-Санс, Пуленк, Прокофиев и... Моцарт за финал. Което ни позволи да чуем Марта Аргерич в първото ѝ съвместно участие на сцена с отличния български пианист Евгени Божанов (в Концерта за две пиана и оркестър в ре минор от Франсис Пуленк и в “бисовата” и доста сложна Соната за две пиана - Ре мажор KV 448 от Моцарт). Втората от двете творби на Амадеус, които са композирани почти по едно и също време, Концерт за две пиана и оркестър КV 365 в ми бемол мажор Божанов изпълни с японката Акане Сакай. В “Карнавалът на животните” от Сен-Санс я чухме и в дует с Марта Аргерич - творба, която двете често изпълняват с особено удоволствие.

Поради Ковид-рестрикциите в залата бяха единствено музикантите на Софийската филхармония, тримата солисти и двата инструмента с великолепен звук “Shigeru Kawai”. Осигурени специално за събитието, роялите с марката на японската компания се произвеждат от 20-те години на миналия век и имат отлична репутация сред музиканти и ценители на клавирното изкуство в целия свят. Можем да съжаляваме, че непосредствено след концерта двата прекрасни инструмента отпътуваха за действителното си местоназначение - Нови Сад.

Маестро Найден Тодоров заслужава поздравления, че намери начин и този толкова важен за музикална България концерт не само да се състои, но и въпреки строгите противоепидемични мерки да достигне до по-широка публика. (За отбелязване е чудесният звук, който съпровождаше излъчването). Маестро Тодоров показа елегантното и класно музициране на състава като завършен ансамбъл, с перфектна звучност на солиращите инструменти и изключително колабориране със солистите. Като диригент той се среща за първи път и с тримата. Марта Аргерич многократно изпрати благодарни усмивки към колегите си, но и към него още по време на изпълненията и сърдечно поздрави след края на “официалната” програма музикантите от Софийската филхармония.

Не е необходимо да се коментира продължаващото привличане на знакови имена от световната музикална сцена в рамките на сезона на филхармонията. Почти всичко по тази тема бе казано още с обявяването на програмата и с първите гостувания. А и далеч по-важно е, че с възхитителна последователност и настойчивост първите ни филхармоници удържат лидерската си позиция у нас не само по този показател!

Евгени Божанов е изключително приятно откритие за всеки, който не е имал възможността досега да проследи участията му на наша сцена. Свири с мощ, но въздейства и с елегантното си и прецизно музициране, в което ясно откроява важните детайли за линията на съответната творба. Това не остана неоценено и от самата Аргерич, което пролича още в Концерта за две пиана и оркестър на Пуленк, а в сонатата на Моцарт партнирането между двамата може да се оцени като истинска наслада. Божанов, който е свирил на прочути световни сцени, сред които и на фестивала на името на прочутата аржентинка, музицирал е с известни оркестри и диригенти, доказа безапелационно, че е напълно оправдан изборът на грандамата на пианото за това именно той да ѝ партнира по време на първото ѝ гостуване у нас.

Същото се отнася и за по-сдържаната, но не по-малко изразителна в артистизма си, родена в Нагоя и следвала пиано в Белгия Акане Сакай. С изпълненията си тя остави отлични впечатления. С Аргерич от години двете са свързани с колегиално сътрудничество и партньорство в различни проекти, сред които и фестивалът „Марта Аргерич” с Хамбургските симфоници, на който Сакай е артистичен организатор от 2018 г. 

Каквото и да се каже за родената в Буенос Айрес световна музикантка, надали би било достатъчно. Едно обобщение няма как да предаде амалгамата от емоции, които предизвиква основателно считаната от мнозина за водеща личност в клавирното изкуство на нашето време. По-обстоятелствен анализ би позволил да се разгърне представата за класата на Аргерич, но без никакви гаранции за изчерпателност в отразяването на богатството на това градено с десетилетия съвършенство. Достатъчно е да се опише като брилянтно излизащото изпод пръстите, но като че ли от душата ѝ великолепие от звуци. Привидно семпло, без фойерверкови излишества и помпозност, но с присъщата за най-големите изпълнители лекота, музицирането на Аргерич грабва с поразителната си дълбочина и проникновеност на интерпретацията. Някои я сравняват с поезия, за други суперлативите се оказват недостатъчни, за да опишат възхитата им. Понякога я наричат извънземна, може би заради изключителната свежест и лекота, с които тя “оживява” нотите и завладяващото ѝ присъствие буквално от първия тон. При нея изключителният и неподлежащ на етикети артист бързо се разпознава, а качеството на изпълнението не признава компромиси. Носят се легенди и за работоспособността на Марта Аргерич по всяко време на денонощието. Всичко това силно контрастира с отношението ѝ към облеклото, прическата и останалите “аксесоари”, превърнати във фетиши от модни днес млади пианистки, едва ли не икони за връстниците им. За световно признатата аржентинка обаче това са фактори без особено значение. Водещи за нея са вглъбяването в една творба и преживяването, което съумява да предаде и на непристрастените към голямото изкуство по начин, който истински да ги развълнува.

Показателно е също така, че Аргерич продължава да предпочита класическия нотен текст на хартия въпреки неудобствата за изпълнителя, които той създава. Сравнението с електронните “партитури”, използвани например от Божанов и Сакай по време на концерта също говори за отношението на знаменитата им партньорка към удобствата по принцип, но - което е по-важно - и за подредбата на приоритети при нея. Несъмнено това допринася за феноменалната ѝ слава по цял свят.

Макар и онлайн, Марта Аргерич озари Зала “България” с неповторимата си аура на несравним артист на нашето време. А ние продължаваме да мечтаем за среща на живо с нея. Маестро Тодоров вероятно вече има планове по въпроса. След Евгений Кисин, чието гостуване предизвика нехарактерни със своята емоционална наситеност коментари и отзиви в публичното пространство, София заслужава да види и чуе отново, този път на живо в зала, голямата Аргерич. Сигурен съм, че тя самата с радост би се завърнала отново, за да опознае по-отблизо ценителите на нейното изкуство у нас освен чудесните музиканти на Софийската филхармония. Продължаваме да мечтаем да я видим и чуем без посредничеството на модерната техника и дано този ден да е по-скоро!

 

 

Автор: Димитър Сотиров
29.03.2021 г. 12:35
Посетено: 1132
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/32508-marta-argerich-v-sofiya